Източник: БГНЕС

На 2-ри и 3-ти май беше обсъдена и гласувана Резолюция на Европейския парламент (ЕП) от 3-ти май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (ЕС). В контекста на все по-критичните оценки на “Репортери без граници” за Европа и страната ни по този въпрос е интересно да проследим как гласуваха българските евродепутати и какви са позициите на националните ни политици.  

“Репортери без граници” – проблемите на медийната среда

Индексът на “Репортери без граници”, който отразява медийната свобода, за поредна година ни поставя на последно място след всички останали държави членки на Европейския съюз (ЕС), като страната ни заема 111-то място от 180 държави.* Индексът се изготвя на базата на въпросник, попълван от служители в медии, адвокати и социолози от отделните държави, и количествени данни за злоупотреби и насилие срещу журналисти. Въпросникът на организацията взема предвид нивото на плурализма, медийната независимост, медийната среда и автоцензурата, правната рамка и др. За пръв път индексът е публикуван през 2002 година.

В оценката е отбелязан фактът, че макар и държава председател на Съвета на ЕС, България се намира по-ниско в индекса спрямо всички страни от Западните Балкани. Това изглежда парадоксално на фона на един от основните приоритети на шестмесечното ни ръководство, а именно – посредничеството ни за ускоряване процеса на интеграция на страните от региона.

Според “Репортери без граници” да си журналист в България може да се окаже опасно, а “Корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени практики”. Организацията поставя два важни акцента, които дават представа за проблемите на медийната среда у нас. Първият е свързан с народния представител Делян Пеевски, който притежава 6 вестника и контролира почти 80% от дистрибуцията на печатните издания. От “Репортери без граници” също така изтъкват, че разпределянето на европейско финансиране за някои конкретни медии от страна на правителството се прави при пълна липса на прозрачност.

На фона на тези данни и заключения докладът беше сериозно разкритикуван в Парламента като е любопитно, че представители на трите основни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, се обединиха около идеята, че той не е надежден и не коментираха по същество проблемите на медийния сектор.

Накратко за Резолюцията на ЕП

Според “Репортери без граници” условията на медийната среда в отделните държави в ЕС варират все повече. В контекста на влошаването на оценките на свободата на словото в част от страните членки (сред които България, Унгария, Словакия и др.), не закъсня и реакцията на европейските институции. Въпреки, че Резолюцията на Европейския парламент от 3-ти май 2018 г. няма правна сила и не обвързва националните правителства, тя е важен политически документ. Тя “призовава държавите членки да предприемат целесъобразни мерки … за гарантиране и насърчаване на една плуралистична, независима и свободна медийна среда в служба на демократичното общество”.

Резолюцията насърчава държавите да гарантират прозрачността на собствеността в медийния сектор, както и да осигури достъп до информация на гражданите по отношение на финансирането и управлението на медии. Документът обръща внимание и на необходимостта от “ограничения относно собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи публична длъжност”.

Важен аспект на Резолюцията е предложението за забрана на участие в обществени поръчки или “най-малкото” гарантирането на пълната прозрачност при участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава и медийно дружество.

Документът също така препоръчва създаването на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки, насърчаване на медийната грамотност и противодействие на явлението “фалшиви новини” и др.

Българските евродепутати vs Кабинет

Справка на страницата на Европейския парламент показва, че българските представители не са взели думата по време на обсъждането на Резолюцията. Те също така не са предоставили и писмени становища по нейните текстове. Тя е подкрепена от 15 от 17-те български евродепутати, като само Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти) се е въздържал, а Илхан Кючюк (ДПС/АЛДЕ) не е присъствал в деня на гласуването.

Интересно е, че всички представители на ГЕРБ са подкрепили Резолюцията, която насърчава държавите да предприемат действия, за да гарантират медийния плурализъм и независимост. Според документа отговорността на законодатели, издатели и журналисти е споделена. Противно на позициите, изразени в Резолюцията и подкрепени от мнозинството български евродепутати, в свое интервю, ден след гласуването в ЕП, министър-председателят Бойко Борисов коментира, че “Проблемът на свободата на словото е в собствениците на медии. Ние на тях не им се месим”. Той също така добави, че “Това (свободата на словото – бел. авт.) е ваш проблем. На журналистите.”

Резолюцията е подкрепена и от всички депутати от БСП и мнозинството от ДПС. Николай Бареков, бивш изпълнителен директор на фалиралата ТВ7, финансирана от КТБ, също е гласувал за приемането на документа.

Дуалистичната българска позиция

Докато представители на националните ни партии в Европейския парламент подкрепят инициативи, свързани със свободата на словото, у нас се забелязва различно отношение. Докладът на “Репортери без граници” бе посрещнат скептично, като някои народни представители дори изразиха съмнение в неговата достоверност. В същото време текстът на Резолюцията на Европейския парламент, която не получи особено внимание от националните ни политици, гласи, че в изготвянето ѝ е взет предвид индексът на организацията “Репортери без граници”.

В тази ситуация не става ясно коя е българската позиция – тази на евродепутатите, които са съгласни, че държавата може и следва да предприеме действия, за да гарантира свободата на словото, или тази на министър-председателя, според който няма какво да се направи в настоящата ситуация.

Оказва се, че в Европейския парламент представителите на традиционните партии заемат позиция, която изглежда приемлива за останалите държави в ЕС, докато колегите им в страната, от които реално зависи изпълнението на препоръките, имат различно мнение. Подобно разминаване в позициите на българските политици в националните и европейските институции само препотвърждава тезата, че Българя трудно може да бъде определена като надежден партньор.

* Миналогодишната оценка ни поставя на 109-то място. Най-високо място според индекса страната ни е заемала през 2003 година, когато е била на 34-та позиция.

           _{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в}