С провеждането на всеки частичен избор по различни населени места Централната избирателна комисия (ЦИК) нарушава Изборния кодекс. Този извод може да се направи на база нормативната уредба, която постановява, че комисията е длъжна да осигурява машини за алтернатива на аналоговия – хартиен вот. На такова мнение са и бившите народни представители Мартин Димитров и Петър Славов, които заведоха дело във ВАС, заради неизпълнението от страна на ЦИК на закона.

Според действащия Изборен кодекс, във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си през устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини. Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори, които се проведоха на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестове по темата. На президентския вот в края на 2016 г. такова гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.

Преди парламентарния вот миналата година и Върховният административен съд се произнесе, че машинно гласуване трябва да има във всички секции. Нямаше – на ЦИК и на правителството не им стигнаха време и ресурс да го организират, обществената поръчка за осигуряване на машините се провали, въпреки допълнително предвидените пари за машини, а оправданието бе, че „ако изборите бяха след 2 години, можело и да има машинен вот“.

Пред “Отворен парламент” Мартин Димитров обясни, че ЦИК се държи парадоксално. “Ние твърдим, че с провеждането на всеки частичен избор, в което и да е населено място, комисията нарушава закона, като не го изпълнява”, разказа той.  По думите му обаче изборната администрация смята друго. “Когато ние повдигнахме въпроса за провеждането на частични избори, ЦИК обясниха пред магистратите, че Петър Славов и аз, които водим делото, не сме заинтересована страна и нямаме права”, каза той. Според ЦИК, за да могат Славов и Димитров да претендират за машинно гласуване в дадено населено място, то те трябва да са регистрирани там за вота.

“И ето така – според ЦИК, ако нямаме регистрация, не би трябвало да можем да обжалваме”, каза той.

“До момента са проведени около 30 частични вота – всички те са в нарушение на закона, защото Изборният кодекс не е променян”, каза Димитров пред “Отворен парламент”.

Освен това пред съда от комисията са обяснили два почти невероятно звучащи факта. Първият е, че няма нужда да се изпълнява закона, защото ЦИК вече са пратили на парламента официален документ, според който има затруднение в осигуряването на машини. Според втория мотив на ЦИК – е твърде рано да се провежда обществена поръчка за машини, тъй като няма насрочени парламентарни избори.

Само преди година обаче от комисията твърдяха, че времето от обявяването на парламентарен вот до провеждането му е твърде кратко и затова не може да се обезпечи машинното гласуване. “Значи първоначално ЦИК казва, че за да започне каквато и да е била процедура, трябва да има насрочени избори, а после че като има насрочени избори не може да започне процедура. Първо казват, че е прекалено рано, после твърдят, че е прекалено късно”, обобщи Димитров.

Потърсени за коментар от ЦИК не пожелаха да дадат официално становище.

На 20 май тази година, след по-малко от месец частичен вот ще се проведе в 10 населени места: кметство Криво поле, община Хасково; кметство Лясково, община Добричка; кметство Мост, община Кърджали; община Макреш, област Видин; кметство Семчиново, община Септември; кметство Галиче, община Бяла Слатина; кметство Маломир, община Върбица; кметство Миланово, община Велики Преслав; кметство Беден, община Девин, и община Лозница, област Разград.

Ако се съди от предприетите действия от страна на ЦИК – машинно гласуване, разбира се, няма да има.  “То на парламетарните избори нямаше машинен вот, какво остава за община Макреш”, каза член на ЦИК.

Междувременно от комисията обясняват, че очакват парламентът в крайна сметка да промени Изборния кодекс и машинния вот да отпадне. Нещо повече – според информация, публикувана в Mediapool, освен машинния вот на път е да отпадне и приетото от парламента, след гласуване на референдум, електронно гласуване.

Аргументите и за двете отстъпления от вече взети решения е “сигурността” на вота. От комисията неофициално обясняват, че биха заемали по-остри позиции, тогава когато “волята” за промяна на законодателството бъде изразрена и от изпълнителната власт или НС. Засега официално изразяваната позиция от Министерски съвет е, че няма проблем да осигури финансиране за новите видове гласуване. Неофициално представители на правителството казват пък, че “няма нито как, нито кога да се занимават” с този въпрос.