Наскоро Централната избирателна комисия (ЦИК) излезе с Анализ на проведените симулации на дистанционно електронно гласуване, в който тя изрази “…становище за обсъждане от Народното събрание на Република България на възможността за отлагане във времето въвеждането на дистанционното електронно гласуване…”. С оглед на това по всяка вероятност на изборите за членове на Европейски парламент от Република България през 2019 г. няма да има възможност за дистанционно гласуване. Предстои да видим и по какъв начин ще се развие подновеният дебат за електронния вот и неговото прилагане у нас.

До момента, като част от проект “Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване”, беше изготвено проучване и анализ на добри международни практики за дистанционни гласувания по електронен път заедно с конкретни препоръки за България. През декември, 2017 г. се проведоха симулации на дистанционно електронно гласуване – три по проекта, базирани на прилаганата система в Естония, и три като част от договор между ЦИК и “Информационно обслужване” АД.

Естонската система за електронно гласуване е сочена и като “най-лесно приложимата в българските условия” от експертите, изготвили проучването във връзка с българския проект за въвеждане на този вид гласуване. Нещо повече – тя е смятана от анализатори за най-успешната практика в световен мащаб. Поради тази причина екипът ни представя накратко как функционира електронният вот в прибалтийската държава.

Естонската система за дистанционно електронно гласуване

През 2002 г. Естонският парламент приема законова уредба за въвеждане на електронно гласуване в страната. Това се случва на базата на цялостна стратегия на правителството за предоставяне на широк кръг от информационни услуги. В нейните рамки е включенo и издаването на лични карти, позволяващи електронната идентификация на гражданите (т.нар. eID, въведена през 2001 г.). През 2003 г. Националната избирателна комисия на Естония (National Electoral Committee) стартира свързания с електронното гласуване проект, в чието изпълнение се включват и редица други институции (Министерство на вътрешните работи, общинска администрация на столицата Талин, парламентарна администрация), както и частни компании. Системата е разработена и напълно функционираща за местните избори през 2005 г. Тя се прилага за всички последващи избори – местни през 2009 г., 2013 г. и 2017 г.; парламентарни през 2007 г., 2011 г. и 2015 г.; за Европейски парламент през 2009 г. и 2014 г. За този период се отбелязва значителен ръст на гласувалите електронно. На местните избори 2005 г. те са 9 317 (2% от всички гласували), а през миналата година броят им е 186 034 (32% от всички гласували).

Интересна информация предоставя и разрезът на гласувалите от различните възрастови групи. Графиката по-долу показва равномерно разпределение на гласовете по този критерий. Противно на очакванията, че предимно младите се възползват от електронното гласуване, всъщност делът на групата 16-24 г. е най-малък*.

Според доклад от 2005 г., публикуван на страницата на Националната избирателна комисия на Естония, за въвеждането на системата за електронно гласуване от 2003 г. до 2005 г. са били необходими малко над 320 000 евро. Основни пера са били адаптирането на съществуващия и създаването нов софтуер и пилотно гласуване в Талин. Анализатори посочват, че първоначалните инвестиции имат най-значим дял в разходите, свързани с въвеждане и прилагане на електронно гласуване. Впоследствие необходимите средства значително намаляват. За сравнение, на първите избори, предоставящи възможност за подаване на глас по електронен път, разходите за използване на тази система възлизат на 20% от общите. През 2007 г. този дял вече намалява до 6%, а по данни за 2009 г. – до 5%. Очакванията са в дългосрочен план да няма значително увеличение на разходите, дори електронното гласуване се разглежда като по-ефективен вариант за замяна на гласуването с хартиени бюлетини в секции в чужбина.

Едни от най-сериозните опасения относно електронното гласуване у нас, са свързани с възможността за контролиране на вота на избирателите. Същите вероятно са били изразени и при обсъждане въвеждането на естонската система. С тази цел законодателят е предвидил възможности за многократна промяна на електронния вот и зачитане само на последния подаден такъв. Допълнителна мярка на защита срещу евентуално оказване на принуда върху избирателите е свързана със съществуващото предварително гласуване. Предвидени са случаи, в които eстонските граждани имат възможност да дадат своя глас в период от десет до три дни преди самата дата на изборите. В същия срок от време функционира и системата за електронно гласуване. Това дава възможност вотът да се осъществи и по двата начина, като се отчита само подадената хартиена бюлетина, а електронният глас се анулира.

Във връзка с потенциални проблеми относно сигурността или надеждността на системата за гласуване, според естонското законодателство Националната избирателна комисия има право да не стартира или да прекрати електронния вот. Тя може да анулира част или всички електронни избори. В правомощията ѝ също така влиза възможността да отмени част или всички гласове, подадени предварително. Изброените мерки целят да осигурят максимална сигурност и гарантиране свободата на вота.

Предпоставките за успех – поуки за България

Вече близо 13 години в Естония успешно функционира система за електронно дистанционно гласуване. На база изложеното по-горе, бихме могли да очертаем някои основни предпоставки за това, които да се превърнат и в примери за България.

Този тип гласуване в балтийската държава е част от цялостна концепция за електронно управление. Тя включва въвеждането поетапно на различни електронни услуги за гражданите, електронна идентификация, електронни регистри. В него са въвлечени широк кръг от институции, както и представители на бизнеса. Самото електронно гласуване се превръща в логичен последващ етап в този процес. То е въведено няколко години след приемането на стратегия за електронно управление и издаването на лични карти, позволяващи електронна идентификация. Тук е моментът да отбележим, че именно липсата на подобна система и документи в България, е един от основните аргументи на ЦИК за отлагане на въвеждането на електронно гласуване. Тя все още не функционира, въпреки че според някои източници българските правителства са вложили значителни средства за изграждането й от 2002 г. насам.

На естонските граждани е осигурено достатъчно време, за да изградят доверие в употребата на технологии при упражняване на правата и задълженията си. Към електронното гласуване има дългосрочен ангажимент, като то се утвърждава сред избирателите в продължение на няколко вида избори в рамките на 7- 8 години. Предвидени са законодателни мерки, които да са гарант срещу злоупотреби по време на изборите, както и срещу проблеми със самата система на гласуване.

С оглед на последните събития около въвеждането на електронно гласуване у нас, е видно че липсва еднаква степен на ангажираност на институциите, както и политическа воля за довеждане на този процес докрай. Липсва цялостен подход за електронно управление и дългосрочно планиране в тази област. Също така доверието в изборния процес бива сериозно подкопавано от многократните промени в Изборния кодекс – често правени в последния възможен момент. В подобна среда е трудно да очакваме успешно прилагане на дистанционното гласуване у нас.

__________________________________
* Съгласно приети през 2016 г. промени в естонското законодателство, на местни избори имат право да гласуват всички граждани, навършили 16 г.