В предишна публикация ви представихме какво ще се случи с приходите на Европейския съюз (ЕС) след 2020 г. Друг важен въпрос за бюджета засяга темата за разходите и целите, които ще си постави Съюзът. Стана ясно, че по време на председателството си България ще защитава запазването на ролята на Кохезионната политика на ЕС. Дали обаче е възможно досегашният ѝ механизъм и размер на финансиране да останат непроменени? Какво означава това за България?
Бъдещите приоритети на ЕС
Дебатът за количественото измерение на финансите върви паралелно с обсъждането на новите цели, които ще си поставят държавите за следващия програмен период. До момента за Обща селскостопанска и Кохезионна политика се разходваха около 70% от бюджета на ЕС. Двете обаче често са критикувани заради спорните си резултати. Според някои експерти подкрепата за селското стопанство изкривява пазара и повишава цените за крайните потребители. Въпреки че политиката за сближаване трябваше да помогне на държавите от Централна и източна Европа да “догонят” икономическото развитие на “старите” членки, се оказва, че тя има променлив успех. Един от най-ярките примери за това е, че 11 години след присъединяването на България към ЕС, Северозападен регион остава най-бедният в целия Съюз.
Очаква се в следващата финансова рамка средствата за тези две политики не просто да бъдат намалени като процент, но и да претърпят реформи по отношение на начина си на функциониране. В свое интервю, например, Гюнтер Йотингер – комисарят, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, отбелязва, че се планира въвеждането на принцип, при който плащанията ще намаляват след достигането на определена по размер обработваема площ. С тази мярка се цели да бъде сложен край на облагодетелстването на големите селскостопански производители, които получават огромни суми, само защото обработват повече земя.
*Данните, използвани в графиката, са от Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС. Графиката е интерактивна (посочете с мишката върху избрана от Вас политика).
Освен критиките към горните две политики, съществуват и други доводи за промяна на приоритетното финансиране на ЕС.
През настоящия програмен период Съюзът се изправи пред редица проблеми. Примери са заплахите за сигурността и миграционната криза, за които не бяха предварително предвидени големи по размер средства. В направление Сигурност и гражданство бяха отделени едва 1,63% от предвидените задължения за 7-годишния период 2014-2020. Според документа за бъдещето на финансите на ЕС, Общността ще трябва да действа много по-обединено в тази сфера занапред. Все повече мерки, като например по-добра координация на полицейските и разузнавателни служби на ЕС, обща охрана на границите и др., ще изискват увеличение на средствата на Съюза.
Освен появата на нови сфери, които се нуждаят от допълнително финансиране, част от досегашните политики на ЕС се оказаха по-успешни от останалите. Очаква се Европейският съюз да разходва повече средства за програми като Еразъм + и Хоризонт 2020. Първата е свързана с областта на образованието и обучението, докато основните приоритети на втората попадат в сферите на иновациите, научните открития и изследователската дейност. Комисар Йотингер подчерта, че тези две програми не само няма да бъдат ограничавани, но и ще се цели увеличаване на финансовата подкрепа за тях. Основната идея за тези нагласи в Комисията и сред държавите членки е, че подобни инвестиции водят до висока добавена стойност и доказано добри резултати. Според данни на ЕК, например, само през 2016-а година 725 000 души са се обучавали, учили или са били доброволци извън своята страна в рамките на програмата Еразъм +.
Без върховенство на правото няма фондове от ЕС?
Проблемите на различни държави от ЕС по отношение на прилагане принципа на върховенство на правото излязоха наяве през последните години. Докато за България и Румъния те бяха известни, страни като Унгария и Полша се оказаха неприятна изненада за европейските институции. Нещо повече, заради подкрепата помежду им е почти невъзможно да се използват съществуващите механизми, които да осигурят спазването на основополагащите принципи на Съюза. Нерядко се чуваха коментари на представители на европейски институции, че управляващите, които легитимират антиевропейската риторика, проявяват лицемерие. Въпреки обвиненията им към ЕС, те продължават да използват европейските фондове, за да осъществяват национални политики, приписвайки си всички заслуги.
Принципите на “…зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека…“ са важни не само, за да гарантират недискриминация и толерантност в европейските общества. На практика тяхното спазване, най-вече на принципа на върховенство на правото, прави държавите предвидими партньори, на които всички граждани и останали членки могат да разчитат. Именно това е едно от ключовите условия за стабилен икономически растеж.
Поради тези причини представителите на Европейската комисия започнаха все по-често да споменават идеята за механизъм, който да позволи спирането на средства за държави, неизпълняващи задълженията си по Договорите. Според комисарят Вера Йоурова, отговаряща за Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете, вече се подготвя предложение, което да позволи обвързването на европейското финансиране и ефективното функциониране на съдебните системи на държавите членки. Въпреки че приемането му ще е трудно, ако все пак се осъществи, то би могло да доведе до напълно различна роля на фондовете на ЕС – те вече няма да са просто гарантиран ресурс, а лост, чрез който да се осигури спазването на правилата.
Какво ще прави България след промените
В ситуацията на намаляващи приходи и промени в приоритетите на разходите българските управляващи следва сериозно да преосмислят политиката си, тъй като най-вероятно няма да разполагат със сегашното по размер финансиране. На пръв поглед средствата, инвестирани от ЕС, не представляват огромна в абсолютна стойност сума – по данни на ЕК за 2016 г. това са около 2,3 млрд. евро*. Държавният бюджет на България за същата година възлиза на 20,6 млрд. лева като от него са отделени 2,5 млрд. лева за капиталови разходи. Европейските фондове на практика удвояват тази сума и основната част от тях са насочени към инвестиции в големи инфраструктурни проекти, образование (включително подобряване на училищната база), политики в подкрепа на изграждане на човешки капитал, подпомагане на заетостта и т.н.
Според данни на Министерството на финансите България участва чрез съфинансиране в рамките на проектите, осъществявани през оперативните програми за периода 2014-2020, с едва 15.8%**. В същото време в доклад от Министерството за оценка на въздействието на ефекта от инвестициите в периода от присъединяването ни до 2016 г. се подчертава, че има “нарастване от 11.5% на БВП към края 2016 г. над базисния сценарий при липса на средства от ЕС.”*** Според доклада еврофондовете са довели и до увеличение на инвестициите, намалена безработица, по-високо заплащане с 14.9% в сравнение със сценарий, в който България не би могла да използва финансовите ресурси на Съюза.
С оглед на изложеното дотук, можем да направим допускането, че намаляване размера на средствата по оперативните програми, ще доведе до съществени проблеми при осъществяването на политики и изпълнението на големи инвестиционни проекти. Последните или няма да се реализират, или това ще трябва да се случи на висока социална цена – намаляване на пенсии, увеличаване на данъци, ограничаване на финансиране в области като образование и здравеопазване и др.
Изводът за България е, че планирането и изпълнението на политики у нас трябва значително да се променят. Фондовете от ЕС следва да бъдат използвани за осъществяването на реформи, които да водят до устойчиво развитие. Тоест, целта е да бъде създадена среда, която в един момент и сама по себе си да насърчава икономическите процеси в страната, без да бъде изцяло зависима от европейските средства. Досегашният модел, при който се разчита на отделни проекти, финансирани приоритетно от ЕС, да правят това, няма да работи още дълго време с оглед на планираните промени. В този смисъл пред българската държава стоят два основни въпроса. От една страна, управляващите трябва сериозно да обмислят как да се оптимизират средствата от Европейския съюз. От друга – те трябва да решат откъде да привлекат нови такива, за да се запълни дупката, която ще се отвори през следващия програмен период и след напускането на Великобритания.
Вместо заключение
Запазването размера на финансиране за кохезия и селско стопанство е трудно постижимо. Държавите, нетни вносителки, едва ли биха се съгласили на това, защото вече повече от десетилетие след присъединяването на страните от Централна и източна Европа напредъкът им е бавен и с променлив успех. Европейската комисия също подкрепя идеята за ограничаване на финансирането в тези области – за момента с между 5 и 10%. Въпреки това не може да се отрече твърдението, че тези политики не облагодетелстват само страните бенефициенти. На практика подобряването на икономическото състояние в по-изоставащите държави отваря нови пазари за западните производители. Това обаче е трудно измеримо и темата си остава “горещ картоф”, който противопоставя “стари” и “нови” държави членки.
В този смисъл, изказванията на министър-председателя Борисов в подкрепа на запазване на сегашното състояние на политиката на сближаване, която е от важно значение за развитието на страната ни, трудно биха се превърнали в нещо повече от желание на България.
Промяна у нас може да се наложи и по линия на идеята за обвързване на европейското финансиране с принципа на върховенство на правото. Ако този проект се осъществи, страната ни ще трябва да реши отдавна отлаганите проблеми в тази сфера. Ще трябва да бъдат адресирани съдебната система и корупцията по високите етажи на властта, заради които вече над 10 години България е обект на мониторинг.
Предвижданите промени за следващата многогодишна финансова рамка биха били добра новина за ЕС, тъй като той вече няма да бъде набеждаван за “дойна крава” на новите държави членки. Те, от своя страна, най-накрая ще могат да намерят стимул да догонят останалите. Лошата новина е, че за България това със сигурност няма да е безболезнен процес, ако средствата за страната ни бъдат ограничени.
Екипът ни ще продължи да следи развитието по темата.
________________
* Това е сумата която страната ни е получила, без да отчитаме вноските (на база БНД, ДДС и мита) на България в бюджета на ЕС. След изваждането им средствата се равняват на 1,878 милиарда евро.
** Данните могат да бъдат намерени в доклад на Министерство на финансите Фондовете на ЕС в България. Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнениена програмите, съфинансирани със средства на ЕС, март 2017 г.
*** Данните могат да бъдат намерени в доклад на Министерство на финансите Фондовете на ЕС в България. Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнение на програмите, съфинансирани със средства на ЕС, септември 2016 г.