Анализирайки референдумните усилия на политическите сили по отношение на Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие), екипът на „Отворен парламент” с носталгия си спомни за детското телевизионно шоу на Къци Вапцаров и Бате Енчо „Кой е по-по-най?”. В предаването се избираше Мис и Мистър „Кой е по-по-най”, а победителите се определяха като специален шумомер измерваше аплодисментите на публиката.

Шум и сега не липсва – дори е оглушителен .

Както вече отбелязахме, атаката срещу Истанбулската конвенция започна на ниво правителство от Красимир Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната, и председател на ВМРО.

След това дебатът се пренесе в медиите. Проблемите на „третия пол”, на хомосексуалните и еднополовите бракове напълно подмениха темите за борба с насилието над жени и домашното насилие, на които всъщност е посветена конвенцията.

БСП изневери на европейското социалистическо семейство и на историческите си традиции, като се обяви срещу ратификацията на конвенцията. По този начин партията бламира своя бивш лидер и настоящ президент на ПЕС – Сергей Станишев, в един особено деликатен за него момент – преизбирането му за президент на ПЕС.

Впоследствие левицата се опита да яхне популистката вълна, депозирайки в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Подкрепяте ли Народното събрание на Република България да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенцията и борба с насилието над жени и домашното насилие?”.

Този въпрос противоречеше на публично изразената позиция на БСП – „против” ратификацията на конвенцията.

Само след пет дни левите преформулираха въпроса си, признавайки своята грешка.

Въпросът придоби следния вид „Против ли сте Народното събрание на Република България да ратифицира т.нар. Истанбулска конвенция от 11.05.2011 г.?”

И този въпрос обаче, е юридически неиздържан. Акт под наименование „Истанбулска конвенция” не съществува в правния мир. Официалното наименование е: Конвенция на Съвета на Европа за превенцията и борба с насилието над жени и домашното насилие и то трябва да фигурира във въпроса.

На какво се дължи тази лежерност?

Не искаме да вярваме, че партията, която се обяви за алтернатива на управлението и поиска властта, няма юридическия капацитет да формулира правилен въпрос за произвеждане на референдум. Това по-скоро е индикация за сбъркано целеполагане:

Целта на левите не е произвеждането на референдум, чрез който гражданите пряко да решат въпрос от национално значение (на всички е ясно, че управляващото мнозинство няма да допусне това да се случи), а конюнктурна политическа пропаганда, експлоатираща  „най-низки“ политически страсти: хомофобията и страхът от различното.

Най-отблъскващото обаче е, че БСП се опитва да „прави помен с чужда пита”.

Както вече отбелязахме, атаката срещу Истанбулската конвенция е инициирана от Красимир Каракачанов. Едва ли той предизвика политическата буря, за да обслужи БСП. Това пролича и от изявленията на Каракачанов, който обяви, че поправеният въпрос на социалистите за референдум, е правно неиздържан и може да бъде оспорен в Конституционния съд. Според лидера на ВМРО въпросът на социалистите е и „прекалено детайлен и няма да има правни последици за българското законодателство извън обхвата на Истанбулската конвенция.”.

Каракачанов реши „да хване бика за рогата” като предложи скоростно провеждане на национален референдум със следните въпроси: ”1. Против ли сте въвеждането на трети пол, социален пол и джендър идентичност в българското законодателство? 2. Против ли сте да се проведе джендър обучение в българската образователна система? 3. Против ли сте признаването на еднополови бракове в България?”

Лидерът на ВМРО призова председателите на всички парламентарно представени партии, в удобно за тях време да започнат консултации за произвеждането на референдум. Може да се предположи, че дори и такива консултации да се проведат, едва ли ще се съберат необходимите 48 депутатски подписи за иницииране на национален референдум. Тогава на Каракачанов няма да остане нищо друго, освен да обяви, че излиза на улицата, за да събира подписи от гражданите. По този начин темите за „третия пол”, хомосексуалистите и джендъра, които ни заливат повече от месец, ще ни занимават още поне три месеца (времето за събиране на подписите), а ВМРО ще събира политическите дивиденти.

Глупотевините и двойният стандарт

Вецепремиерът и съпредседател на Обединените патриоти Валери Симеонов нарече „глупотевина” идеята на колегата си Каракачанов относно произвеждането на референдум. „ВМРО малко истерясва, за да събират още малко медийни дивиденти….Няма да се съглася да издухаме още 40 милиона лева, заради някакви глупотевини….Нищо няма да излезе от тоя референдум, както с оная глупотевина за Белене и после другата – на Слави Трифонов”.

Симеонов проявява двоен стандарт: през 2010 г. инициативен комитет, начело с Красимир Каракачанов и Валери Симеонов събира 239 252 коректни подписи на граждани с предложение за провеждане на национален референдум с въпрос:”Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз?”

Предложението за референдума не стига до парламентарна зала, като е атакувано в комисиите на Народното събрание като „преждевременно и безпредметно”. Тогава Валери Симеонов и телевизия СКАТ активно участват в инициативата и предложението не е „глупотевина”.

По същия начин нищо не налага проблемите на „третия пол”, джендър обучението и еднополовите бракове да се поставят точно сега на вниманието на българския народ. Сега вече това е „глупотевина”.

Всъщност няма никакво значение как ще наречем предложението за референдум на Каракачанов.

Каракачанов, подобно на Нинова, не вижда в идеята за провеждане на национален референдум нещо повече от инструмент за конюнктурна политическа пропаганда. Наистина скъп инструмент. Произвеждането на национален референдум едва ли ще струва 40 милиона лева, както твърди Симеонов, но ще струва минимум 25 милиона лева. При това вероятността референдумът да е действителен е нищожна – необходимата избирателна активност е твърде висока (не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание). Сметката за пореден път ще бъде платена не от инициаторите, а от българския данъкоплатец.