Публикацията е обновена на 31.01.2018 г.*
На 25.01.2018 г. в Народното събрание е внесено предложение за провеждане на национален референдум. Документът е внесен от 73 народни представители от ПГ „БСП за България”, начело с лидера на БСП – Корнелия Нинова.
Левицата предлага провеждането на национален референдум с въпрос „Подкрепяте ли Народното събрание на Република България да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие?”
Онлайн вече беше поставено под съмнение дали въпросът на БСП за референдума е формулиран правилно. Нашата проверка показва, че основания за подобни твърдения има.
Според законодателството, ако референдумът бъде проведен, в него участват повече от половината от гласоподавателите, участвали в последните избори за Народно събрание и повече от половината от участвалите гласуват с „ДА”, то предложението, предмет на референдума е прието, като Народното събрание е длъжно да приеме акт, когато това е необходимо за изпълнението на решението.
В случая при така формулиран въпрос, ако повече от половината гласоподаватели при необходимата избирателна активност гласуват с „ДА”, Народното събрание следва задължително да ратифицира Истанбулската конвенция (Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие). Ако мнозинството от избирателите гласуват с „НЕ”, референдумът няма да е действителен, т.е няма да има обвързваща сила за Народното събрание. Тогава Народното събрание може да реши каквото си поиска.
Очевидно не това е целта на социалистите. Видно от мотивите към предложението им за референдум, в които „народ“, „нация“ и „суверен“ се призовават над 15 пъти (средно по 2 пъти на страница) да не „стоят безучастни“ в битката за умовете на „децата, юношите и младежите“ срещу удара на „тази псевдокултурна трансформация“, срещу „gender” – „понятие, което е ново, чуждо и непознато за българската правна система и българската народопсихология“. Социалистите поясняват още, че веднъж ратифицирана, Конвенцията ще „изисква от огромен и непосилен за България финансов ресурс…от парите на всички български данъкоплатци“, а „в българските училища децата ще се обучават съгласно джендър“.
Не на последно място, за да подсили мотивите си, левицата се позовава и на позициите на представляващите религиозните общности в страната – на Светия Синод, Епископската конференция на Католическата църква и Главното мюфтийство.
На свой ръководен форум те решиха да не гласуват за ратификацията на Истанбулската конвенция и направиха редица публични изявления в тази насока. Ще ни се да вярваме, че това не е било само политически PR. Тяхното предложение за национален референдум обаче, е погрешно формулирано и не изразява истинската им позиция – Народното събрание да не ратифицира Истанбулската конвенция, както стана видно и от мотивите им към предложението.
„Милеещи за съхраняването на българската нация и нейните духовни и етично-нравствени ценности и традиции“ призовават Народното събрание да допусне провеждането на референдум, за да може българският народ „да каже тежката си дума и да се произнесе по такъв съдбоносен за нацията въпрос“
На какво се дължи грешката?
Едва ли грешката на социалистите произтича от желанието им да торпилират собствената си инициатива и да подведат своите поддръжници.
По-скоро става въпрос за неразбиране на основни принципи на референдумната демокрация и за непознаване на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление от страна на човека/хората, формулирали въпроса за националния референдум, а именно: инциаторите формулират въпрос/въпроси, Народното събрание приема или отхвърля провеждането на национален референдум, като може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност, а гласоподавателите гласуват с „ДА” или с „НЕ” по въпроса/въпросите.
Става въпрос не просто за проучване мнението на избирателите (социологическо проучване), а за акт на пряко управление – според чл. 1 на Българската Конституция „Цялата държавна власт прозтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция”.
___________
* На 31.01.2018 г. стана ясно, че от парламентарната група на БСП-лява България ще преформулират въпроса си, предложен във връзка с искането им за провеждане на референдум относно ратифицирането на Истанбулската конвенция.
От левицата са променили въпроса си по следния начин: “Против ли сте НС на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция от 11.05.2011 г.?“
Първоначално въпросът бе формулиран така: „Подкрепяте ли НС на Република България да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашно насилие“. По този начин гласуване с „Не“ нямаше да има обвързваща сила за Народното събрание, както отбелязахме по-горе в статията.