До началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) остават броени дни. Наскоро бяха обявени приоритетите на страната ни. Кои ще са темите, които България ще поставя на дневен ред в първата половина на 2018?

В търсене на посока

В предходна публикация отбелязахме лутането в опитите на отговорниците за българското председателство да формулират конкретни приоритети. Споменавани в публичното пространство бяха работни места и конкурентоспособност, миграция и сигурност, енергиен съюз, ролята на ЕС на международната сцена, кохезионната политика, изграждане на Съюз на граждани с цел по-голяма роля на европейците във вземането на решенията на ЕС, Западните Балкани и др.

След като председателството бе поето от министър Лиляна Павлова, се появиха и “3хК” – консенсус, конкурентоспособност и кохезия. По-късно към тях се прибави и 4-то “К” – култура. Правителството гласува окончателните приоритети на 6-ти декември 2017 г.

Приоритетите

Окончателните приоритети на председателството са четири – бъдещето на Европа и младите хора, европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани, сигурност и стабилност в силна и единна Европа и цифрова икономика и умения на бъдещето.

Всеки един от тях включва редица от подприоритети и цели според сайта на българското председателство.

В рамките на Европа и младите хора България си поставя за цел да работи за икономически растеж и социално сближаване. Това обхваща началото на обсъждането на Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027, бъдещето на кохезионната и селскостопанската политики, бъдещето на икономическия и паричен съюз, околната среда и мястото на младите хора в дебата за бъдещето на Европа. От уебсайта става ясно, че България ще защитава тезата за запазване ролята и финансирането на кохезионната и селскостопанската политика на ЕС. Това се случва на фона на стратегическите документи за развитието на Европа, според които след Брекзит и двете политики ще трябва да претърпят сериозни промени в посока намаляване на средствата и промяна на механизмите, по които в момента се осъществяват. В този смисъл подобна позиция от страна на България звучи по-скоро нереалистично още от самото начало.

Вторият приоритет на председателството ни, свързан с бъдещето на Западните Балкани, се оказа един от най-дискутираните в публичното пространство. Още преди окончателното приемане на програмата на шестмесечното ни ръководство се състояха поредица от събития, в чиито рамки бяха разяснени вижданията на управляващите за региона. Правителството ни заявява, че ще работи за повишаване свързаността на Западните Балкани и ЕС. Като пример в Българската програма се изтъква намаляването на роуминг таксите. В предходна публикация подробно разгледахме проблемите, свързани с този приоритет. Разминаването в очакванията на страните от Западните Балкани и отсъствието на ясна българска стратегия за подхода при посредничеството ни по-скоро може да попречи на успеха му.

Сигурност и стабилност в силна и единна Европа е третото приоритетно направление на България. То включва в себе си укрепване на контрола по границите, подобряване обмена на информация между отделните органи на страните членки и създаване на “устойчива система за управление на миграцията в ЕС”. Тук попада и подприоритетът “Ефективно, бързо и справедливо правосъдие”, който обхваща стартирането на работата на Европейския прокурор и дискусиите за новата Стратегия на ЕС за електронно правосъдие 2019-2023 г. и др. Напомняме, че България продължава да е обект на Механизма за сътрудничество и проверка, който вече 10 години следи ефективността на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Той ще продължи да се прилага и идната година, след като докладът от ноември 2017 г. не отбелязва нито една напълно изпълнена препоръка.

В рамките на приоритета правителството е посочило и темите, отнасящи се до повишаване енергийната ефективност и свързаност, засилване ролята на ЕС на международната сцена и устойчив подход за дунавския и черноморски регион. Тези две области сами по себе си са достатъчно обхватни, за да бъдат самостоятелни приоритети. В този смисъл, не е напълно ясно как председателството ни ще се фокусира и върху тях наред с въпросите за миграцията.

Последният приоритет, избран от българското правителство, е Цифрова икономика и умения на бъдещето. Той не присъстваше активно в дебата в периода на подготовката на председателството, но е част от програмата на т.нар. тройка – Естония, България, Австрия. Така, правителството ни ще трябва да продължи работата на Естония по обновяване на законодателството в сферата на цифровизацията.

Данните от Евростат дават основание да твърдим, че България едва ли може да допринесе с нещо повече в рамките на тази област. Според статистиката българските граждани са взаимодействали с властите, използвайки Интернет, над два пъти по-малко от гражданите на Австрия и близо три пъти по-малко от тези на Естония.

България vs. Естония

Естония, чието председателство приключва непосредствено преди българското, също има четири приоритета – отворена и иновативна европейска икономика, безопасна и сигурна Европа, дигитална Европа и свободно движение на данни и приобщаваща и устойчива Европа.

Въпреки това те са значително по-концентрирани. Първият приоритет е свързан със защитата и улесненото функциониране на вътрешния пазар в ЕС. Вторият – с мерки, които да подобрят борбата с тероризма, миграцията и сътрудничеството в областта на отбраната.

Третият приоритет неслучайно беше избран от естонските управляващи за акцент на тяхното председателство – именно насърчаването на онлайн търговията, развитие електронните публични услуги и повишаване сигурността и иновациите в дигиталната сфера. Естония е европейската страна с най-добре развито електронно управление. Гражданите ѝ гласуват електронно, притежават електронен здравен картон, плащат данъците си онлайн и др.

Последният приоритет на страната е концентриран около насърчаване мобилността на работната сила, гарантирането на равни права на труд, социално включване и гарантиране на устойчива околна среда в Европа.

В Естония имаше консенсус между политическите сили заради осъзнаването на потенциала на председателството. Естонците си бяха поставили ясна цел и още преди поемането на ръководството на Съвета на ЕС министър-председателят Юрий Ратас заяви, че Брекзит няма да попречи на дневния ред на страната му. Основният приоритет на Естония бе дигитализацията и тя положи усилия да я промотира не само чрез воденето на преговори в Съвета, но и чрез културната си програма и избора на сграда, в която се провеждаха срещите –  бивша електроцентрала, превърната в креативен технологичен комплекс. Идеята за дигитализация на практика беше включена във всяко едно от приоритетните направления на страната.

Същевременно у нас периодично управляващи и опозиция спорят по темата за председателството. Част от опозиционните партии обяви, че на 17 януари ще бъде гласуван вот на недоверие на настоящото правителство, а управляващите прозряха “опит за саботаж на председателството”.

В интервю министър Лиляна Павлова заяви, че “все повече стават наболелите теми, по които ще трябва да търсим консенсуса и компромиса” по време на първите шест месеца на 2018 г. в ЕС. Според нея такива са Брекзит и Многогодишната финансова рамка. Зад това изказване стои напълно различно отношение към ролята на председателството в сравнение с естонското. Докато управляващите в прибалтийската държава съумяха да защитят собствен дневен ред, съчетавайки го с външни фактори като Брекзит, България сякаш в по-голяма степен се влияе от подобни събития. Част от предизвикателството пред страната ни ще е именно да не се остави на “течението” от събития, а да защити собствените си приоритети, доколкото това е постижимо.

Голямото медийно внимание по темата за Западните Балкани доведе до усещането, че това е основният ни приоритет. Въпреки това до този момент страната ни е била относително пасивен участник по въпроса за европейското бъдеще на Западните Балкани, а по отношение на дигитализацията, не може да се похвали с опит, сходен на естонския.

Вместо заключение

Приоритетите на България изглеждат повече като изреждане на текущия дневен ред на Европейския съюз, отколкото като плод на стратегия и цели, поставени от българските управляващи. Страната ни е набелязала много и разнопосочни приоритети, които понякога са в противоречие с обективната обстановка и нагласите в ЕС.

Въпреки че и други държави приоритизират повече на брой теми, обичайно една от тях е водеща и се оказва своеобразно “лого” на председателството. В публичното пространство остава впечатлението, че Западните Балкани са акцент на българските шест месеца. Неведнъж обаче политиците ни подчертаха, че председателството не следва да “създава нереалистични очаквания” на страните от региона. Предстои да разберем кои са обозримите възможности. Посредничеството в процеса на интеграция открива възможност за защита на българския интерес, но е деликатна задача, която изисква компромиси, за да бъдат разрешени съвместни проблеми.

Доколко страната ни ще успее да се справи с поставените цели, ще стане ясно през първата половина на 2018 г.

Екипът ни ще продължи да отразява председателството на Съвета на Европейския съюз.