Този извод се налага от депозирания в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Вносители са: Искрен Василев Веселинов от „Обединени патриоти”, Емил Маринов Христов от ГЕРБ и Дора Илиева Янкова от БСП.

Демонстрира се забележителен консенсус – и то в седмицата, когато ветото на президента относно отказа да се финансират иновативните лекарства бе отхвърлено от мнозинството в парламента. Малко по-късно от ГЕРБ вече декларираха, че ще гласуват за отмяна на мораториума, ако се постигне съгласие и всички парламентарно представени сили гласуват за това. Ден по-късно съгласието между политическите сили да отменят мораториума е факт.

Същата седмица стана ясно, че опозицията ще внесе вот на недоверие на датата, на която българският министър-председател официално ще обяви приоритетите на нашето европредседателство (17.01.2018 г).

Коя е тематиката, породила това изненадващо единомислие между управляващи и опозиция?

Законопроектът урежда два основни въпроса: за „трудоустрояването” на председателите на общински съвети след прекратяване на правомощията им; за „подчиняването” на част от общинската администрация на председателите на общински съвети, ефимистично кръстено в мотивите към законопроекта като „изясняване на статута и подобряване организацията на дейността на служителите в административното звено, подпомагащо работата на общинския съвет.”.

Според първото предложение председателите на общински съвети вече ще могат да се връщат на предишната си работа при прекратяване на техните правомощия, ако преди избирането си са работили за държавата или за общината. Когато старата им длъжност е закрита, те ще имат правото да заемат друга равностойна длъжност в същото, или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или в търговско дружество с повече от 50% държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация.

Така, според вносителите, председателите на общински съвети ще се изравнят с народните представители, президента и вицепрезидента на републиката, членовете на Европейския парламент от Република България и кметовете на общини, райони и кметства.

Аналогията обаче не е точна: изборът на председател на общински съвет не е пряк избор от избирателите, а вторичен избор от общинския съвет; прекратяването на правомощията на председател на общинския съвет може да стане с изтичане на мандата на органа, но може да стане и предсрочно, като истинската причина е промяната на управляващото мнозинство и трето при предсрочно прекратяване на правомощията на председателя на общинския съвет, същият остава редови общински съветник и като такъв пак получава възнаграждение.

Според второто предложение в структурата на общинската администрация се създава самостоятелно звено, което подпомага работата на общинския съвет и на неговите комисии и осъществява организационно–техническото и административно обслужване на тяхната дейност.

Подобен текст съществува и в действащия ЗМСМА, но сега се предлага неговото усъвършенстване – звеното става пряко подчинено на председателя на общинския съвет. Той, а не кмета ще прави предложение пред общинския съвет за числеността на служителите.

Председателят на общинския съвет ще утвърждава длъжностните характеристики на служителите от звеното, ще ръководи и контролира тяхната дейност. Той ще оценява и изпълнението на длъжността от служители в звеното.

Формално, както досега, служителите от звеното, обслужващо общинския съвет ще продължат да се назначават от кмета на общината, но това ще става само по предложение на председателя на общинския съвет.

Така кметът на общината се превръща в „сламена” фигура по отношение на кадровата политика за част от общинската администрация – той не може да откаже назначаването и освобождаването на служител от звеното, ако има предложение за това от председателя на общинския съвет.

В мотивите към законопроекта се твърди, че подобни предложения вече са внасяни в предишното Народно събрание, получили са внушително мнозинство на първо гласуване, но времето не е стигнало за окончателното им приемане.

Твърди се още, че в 43-то Народно събрание законопроектът е имал категоричната подкрепа на Националното сдружение на общините на Република България (НСОРБ) и на Националната асоциация на председателите на общински съвети (НАПОС).

Съмнителна изглежда искрената подкрепа на НСОРБ, защото това е организация, в която кметовете на общини, а не председателите на общински съвети имат преобладаващото влияние и същите едва ли биха се съгласили да се превърнат от реални кадровици в собствените си администрации в изпълнители на чужда воля.

Във второто твърдение (че идеите са имали категоричната подкрепа на НАПОС) не се съмняваме: Емил Христов – един от вносителите на настоящия законопроект, е бил два пъти заместник-председател на УС на НАПОС.

В заключение, следва да се посочи, че не става въпрос за съмнение в експертните качества и богат опит на вносителите: Христов е бил два пъти председател на Общински съвет – Стара Загора, Веселинов – общински съветник в Русе, а Янкова – кмет на община Смолян. И трите общини са сравнително големи – особено Стара Загора и Русе.

Прилагането на модели, взаимствани от големите общини върху цялостния модел на българското местно самоуправление обаче, може да се окаже неудачно. Според НСИ 124 от българските общини (46,79 %) са с население под 10 000 души. Те имат общински съвети в състав от 11 или 13 членове.

Така например, община Трекляно има население от 835 души и общински съвет в състав от 11 членове. Трудно е да си представим, че в общинската администрация в Трекляно е целесъобразно да има специално звено, обслужващо дейността на общинския съвет и подчинено на председателя на общинския съвет.

Това поражда основателни съмнения в предложенията на законопроекта.

Екипът на „Отворен парламент” е готов да предостави възможност за представянето на различните гледни точки по въпроса.