През последната година различни европейски политици изказаха подкрепа за присъединяването на България в еврозоната. През август френският президент Еманюел Макрон заяви, че би одобрил кандидатура на страната ни за механизма ERM II*, а председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер отбеляза, че България е готова да се включи във валутното сътрудничество. Какви обаче са плюсовете и минусите на подобно участие?
Положителни страни
Икономистите не са единодушни за необходимостта от присъединяване към еврозоната.
Може би някои от най-изтъкваните ползи от обща парична единица са свързани с отпадането на разходите по обмен на валута за домакинствата и бизнеса. Общата парична единица ще улесни както гражданите, които пътуват на територията на Европейския съюз (ЕС), така и фирмите, които търгуват в две или повече държави членки.
Според изследователите присъединяването към валутното сътрудничество ще повиши доверието във финансовите институции, а това ще подобри кредитния рейтинг на страната ни. Счита се, че приемането на еврото в България ще понижи лихвите по кредитите, а това от своя страна в дългосрочен план ще повлияе положително на потреблението, инвестициите и икономическия растеж.
Използването на евро би довело до по-голяма предвидимост на паричната политика, която може да привлече нови чуждестранни инвеститори. Очаква се този ресурс да допринесе за създаване на нови работни места и натрупване на ноу-хау в различни области.
Изследователите изтъкват и като плюс възможността да се използват допълнителни гаранции при проблеми в банковия сектор, в рамките на специалните механизми** на Европейската централна банка (ЕЦБ). Така страната ни ще има достъп до ресурс в случай, че някоя търговска банка има затруднения да изплати депозитите на своите клиенти. Идеята е да бъдат избегнати фалити на банки без обаче тежестта на спасяванията да пада пряко върху европейските граждани.
Отрицателни страни
Един от най-често споменаваните негативни ефекти на смяната на валутата е покачването на цените. Опитът на страните, част от еврозоната, показва, че това увеличение е минимално и отшумява за няколко месеца. То се дължи основно на адаптиране на цените при промяна на валутата.
Друг недостатък, който обичайно се изтъква от икономистите, е загубата на суверенитет на централната банка. Приемането на еврото означава, че важните решения, свързани с валутата, ще се взимат от органите на Европейската централна банка. Този проблем не засяга в пълна степен България, тъй като към момента в страната ни е в сила т.нар. валутен борд с фиксиран курс на лева спрямо еврото. Поради тази причина БНБ не може пряко да влияе на нивата на инфлация и на практика българската валута зависи от политиката на ЕЦБ.
Централната ни банка със сигурност обаче ще загуби част от надзорните си правомощия над търговските банки. Заради икономическата криза, която показа наяве проблеми на редица банки в държавите членки на ЕС, в еврозоната беше създаден Единен надзорен механизъм. В момента над 120 големи банки, които държат около 82% от банковите активи на страните от еврозоната, са част от този механизъм. В случая на България това може да се окаже по-скоро полезно. Дълго време България беше сочена като пример за стабилност в банковия сектор, но фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) доказа, че страната ни има проблеми с банковия надзор.
Според част от изследователите е възможно използването на по-стабилна валута като еврото и гаранциите на ЕЦБ да доведат до непредпазливост от страна на някои финансови посредници (банките, например). Това от своя страна може да повиши броя на лошите кредити и да доведе до появата на т.нар. кредитни балони, които да разстроят функционирането на финансовата система. По-строгият банков надзор би могъл да противодейства на тази тенденция. Много от неговите механизми обаче бяха въведени през 2016 г. – след банковата криза в ЕС. Практически се очаква, че за тяхното ефективно въвеждане е необходим преходен период от 8 години.
Често като минус е сочено участието в спасителните механизми на ЕЦБ, тъй като то включва и плащане на годишна вноска от всяка държава – задължителна за държавите от еврозоната. Редно е все пак да се уточни, че за размера на сумата се взема предвид БВП на отделната страна. В замяна тя има право да се възползва от механизмите в случай на проблеми във финансовата система.
Защо България все още не е в еврозоната?
Към момента 19 държави членуват в еврозоната. Въпреки че през по-голям период от членството си в ЕС България изпълняваше т.нар. технически критерии (свързани с нивата на инфлация, лихвените проценти и бюджетния дефицит), тя така и не бе приета във валутното сътрудничество. Редица правителства заявяваха желанието си да предприемат по-целенасочени действия за присъединяване в еврозоната, но това така и не се реализира. Според някои изследователи България не е допусната в механизма ERM II заради проблемите в правосъдната система.
В настоящия момент съществуват външни фактори, благоприятни за присъединяването на страната ни към еврозоната. След референдума за Брекзит ЕК издаде поредица от документи, които повдигат дебат за бъдещето на ЕС и задълбочаването на интеграционните процеси. Тази ситуация предоставя възможност нечленуващите държави да се присъединят към еврозоната след като Великобритания – един от най-големите противници на общата парична политика, напуска Съюза.
Трябва да се отбележи, че в резултат от напускането на Обединеното кралство страните извън еврозоната ще загубят “мощен съюзник” при взимане на ключови решения за ЕС. Великобритания бе най-развитата икономика от страните извън еврозоната. След излизането ѝ от Съюза, БВП на 8-те държави, които не използват еврото като национална валута, значително ще се понижи спрямо БВП на държавите от еврозоната и ще възлиза едва на 16%. Така те ще са изправени пред необходимостта да се присъединят към валутното сътрудничество, за да не останат в периферията на ЕС.
Извод
Въпреки че анализаторите не са единодушни относно присъединяването в еврозоната, може да се каже, че то е логичната стъпка за България. Членството в ЕС включва участие и във валутното сътрудничество. Само Дания и Великобритания имат клауза в договорите си, която им позволява да не използват еврото като своя национална валута.
Членството в еврозоната е необходимо както защото е договорно задължение, така и заради ползите за страната ни, които надхвърлят негативите. Участието ще гарантира по-добър надзор, достъп до помощ за банки, изпаднали в затруднение, и улеснения за бизнеса и гражданите. Това обаче може да се случи само при наличие на ясен национален план и ангажираност на българското правителство.
Ще проследим дали импулсът на председателството ще подтикне българските политици да предприемат по-сериозни действия с оглед присъединяването на България към валутното сътрудничество.
__________________________________
* Известен като “чакалнята на еврозоната”. Повече за него прочетете в каре “Критериите от Маастрихт”.
** Примери към момента са Европейският механизъм за стабилност, чрез който държавите от еврозоната могат да получат средства в случай, че изпитват финансови затруднения, и Единния механизъм за преструктуриране, който подпомага преструктурирането на неплатежоспособни банки чрез Единния съвет за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране. На 06.12.2017 г. Европейската комисия направи предложение за задълбочаване на интеграцията и подобряване на работата на съществуващите инструменти.