Отчетността на народните представители

Едно наум с партийните ръководители
24.08.2017
Маратон по гласуване и 48-часов изборен “ден”?
10.09.2020

Отчетността на народните представители

В реакцията си спрямо последния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка президентът Румен Радев подчерта, че е важно българските политици да се отчитат пред собствените си граждани. В тази връзка екипът на Отворен парламент проследи по какъв начин депутатите от 44-тото Народно събрание взаимодействат със своите избиратели.

В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като принцип в работата на народните избраници е залегнала отчетността. В раздела “Етични норми за поведение” се посочва, че “Народният представител осъществява своите правомощия при зачитане на върховенството на закона и защитата на обществения интерес, като се ръководи от принципите на необвързаност с частни интереси, откритост, отчетност и прозрачност.”

Въпреки така разписания текст, за целите на тази отчетност в същия раздел доста пожелателно се обявява, че “Народният представител може да обяви адрес и електронна поща за контакти”.

Същевременно депутатът “провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони”, като “може да обяви на страницата си в интернет информация за графика” им. Народният представител също така може да публикува и “телефон и адрес на електронна поща за връзка”.

Екипът ни провери дали с оглед пожелателния тон на разписанията в Правилника,  народните представители са решили да обявят публично възможните начини за връзка с тях. Оказа се, че основната част от депутатите са се възползвали от предоставената им гъвкавост в етичните норми за поведение. Нито един народен представител не е посочил телефон за контакт в официалния си профил на сайта на парламента. График за срещи с избирателите (общо три, проведени през месеците октомври и ноември) е обявил само Милен Василев Михов от парламентарната група на “Обединените патриоти”.

Единствената информация за връзка са публикуваните служебно генерирани електронни пощи на депутатите.

Това налага извода, че докато Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание няма задължаващ характер, трудно бихме могли да разчитаме на добрата воля на депутатите за осъществяване на редовни контакти с техните избиратели и прилагане принципа на отчетност.