Изминаха близо 4 месеца от деня, в който червените депутати уважиха пенсионерите, депозирайки в Народното събрание проект на Закон за възрастните хора.

Днес столетницата вече коренно е променила целевата група – от възрастните хора към младежите, навършващи пълнолетие.

Това става ясно от внесения в Народното събрание законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.

Законопроектът предвижда държавата да предоставя на младите хора, които навършват пълнолетие и имат постоянен адрес в страната, „електронна карта за културни дейности”.

Електронната карта ще е с минимална номинална стойност от 200 лева, като конкретният й размер ще се определя ежегодно от Министерския съвет.

С тази карта младите хора, навършили пълнолетие през съответната година, ще могат да заплащат своите посещения на циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, музеи, художествени галерии и театри, филмови прожекции, посещения на архитектурни, исторически, археологически, природни, етнографски и музейни резервати и комплекси, както и покупката на книги.

Министерският съвет ще може да определя и други културни дейности, за които ще се плаща с електронната карта.

Необходимите средства за извършване на плащанията ще се предвиждат като разходи по бюджета на Министерството на културата.

Според социалистите през 2019 г. трябва да бъдат спонсорирани 71 540 младежи със средства в размер на 15 290 200 лева.

Червените депутати предлагат следната схема за разплащания: ще се изгради единна национална уеб-базирана платформа, администрирана от Министерството на културата. В платформата ще се съдържа информация за всички регистрирали се в нея обекти, в които се осъществява културна дейност и в които е възможно използването на картата. Лицата – бенефициенти, също ще се регистрират в платформата. Разплащанията между бенефициенти и културни институции ще се извършват автоматично чрез платформата, като изразходваните за целта средства ще се осигуряват от държавния бюджет.

Платформата ще се администрира от Държавната агенция „Електронно управление” и Министерството на културата, а условията и редът за достъп до нея, както и изискванията за изграждането й, ще се определят с акт на Министерския съвет.

Прочитът на социалистическия законопроект поражда редица дискусионни въпроси, някои от които са:

• Това ли е най-наболелият социален въпрос, който трябва да решава българският парламент?

Отговорът е „не”. Съществуват много по-остри социални проблеми, които няма да назоваваме, за да избегнем тяхната субективна приоритизация /не може да не споменем обаче, наскоро разпространената от медиите информация, че НЗОК няма да плати зъбните протези на социално слабите възрастни граждани, поради липса на финансови средства/.

• Защо законопроектът не предвижда обвързване на държавната културна помощ със социалното и материално положение на младежите?

Според предлаганите текстове и бедни, и богати ще получават „на калпак” по минимум 200 лева.

• С електронната карта ще може ли да се заплаща всичко, подведено под рубриката „Култура”, например – посещение на кино прожекция на поредния филм от сагата „Междузвездни войни”, или концерт на актуална дива от поп-фолк индустрията?

В текстовете на законопроекта не се съдържат достатъчно ясни изисквания за видовете културни дейности, които ще бъдат включени в електронната платформа, за да могат младежите да избират от тях.