Необходимо ли е електронно гласуване?

В края на миналата седмица Централната избирателна комисия (ЦИК) бе домакин на международна конференция на Асоциацията на органите за управление на избори от Европа (АСЕЕЕО) на тема “Осъзнати гласоподаватели в дигиталната епоха“. В нея участва и президентът Румен Радев, който отбеляза, че въвеждането на електронно гласуване е необходимо: “Много българи в чужбина са лишени от възможността да гласуват, затова трябва да работим усилено за дистанционно електронно гласуване.”

Редица анализатори също посочват като основно предимство на гласуването по интернет възможността голяма част от избирателите в чужбина да подадат своя вот, без да пътуват до изборните секции, които понякога се намират на стотици километри от тях. Друг често изтъкван аргумент в подкрепа на въвеждането на електронно гласуване, е свързан с повишаването на избирателната активност сред младите хора в България, които най-масово използват мрежата.

В същото време експерти по киберсигурност изразяват своето безпокойство от възможните хакерски набези и манипулации на вота. При положение, че информационните системи на Пентагона и на интернет-гиганти, като Гугъл и Фейсбук вече са били обект на хакерски атаки, какви са гаранциите, че това няма да се случи и с онлайн гласуването? Този въпрос също следва да се има предвид от институциите, отговорни за въвеждането на електронното гласуване в страната.   

Проектът за изграждане и внедряване на система за дистанционно електронно гласуване в България

Държавна агенция “Електронно управление”, в партньорство с Централната избирателна комисия, изпълняват проект “Изграждане внедряване на система за дистанционно електронно гласуване“ на обща стойност 1 499 959 лв. Като част от неговите дейности на 8-и септември 2017 г. бе сключен договор с изпълнител “Ню Ай” АД за сумата от 8 000 лв. (без ДДС), по силата на който до края на годината следва да се проведат детайлно проучване и анализ на добрите практики в международен план на реализираните и въведени до момента дистанционни гласувания по електронен път в други държави; да се разработят конкретни препоръки към българската система за дистанционно електронно гласуване; да се организира и проведе двудневно събитие с три симулации на дистанционно електронно гласуване.

Проучването следва да обхване “всички извършени в международен план дистанционни електронни гласувания до момента, като напр. в Естония, Нов Южен Уелс (Австралия), кантонът Женева (Швейцария),Франция и др., вкл. експерименталните като Норвегия, Гуджарат (Индия) и др.”. Предвижда се и анализ на силните и слаби страни на всяка система, възможните рискове и предложения за тяхното отстраняване, както и оценка за приложимостта на системите в България. Тази дейност е основа за продължаване на процеса на въвеждане на електронното гласуване в страната.

По време на встъпително информационно събитие по проект “Изграждане внедряване на система за дистанционно електронно гласуване“ г-жа Силвия Митева от Държавна агенция „Електронно управление“ изрази очакване резултатите от проучването да са готови в началото на месец ноември, но към настоящия момент това не се е случило. Нещо повече, по време на заседание на ЦИК на 7-и ноември се очертават проблеми по изготвянето на доклада за проучването. От обсъжданията (съгласно публикувания протокол от тази дата) става ясно, че изпълнителят не е успял да спази дадените от ЦИК изисквания и препоръки. Пропуски са отбелязани по отношение на анализа на рисковете, възможностите и приложимостта на изследваните системи в България. Заместник-председателят на Комисията Мария Мусорлиева дори заявява, че “…Централната избирателна комисия е въведена в някакво заблуждение” и “…този проект в момента е на такова положение, че ние не можем да изпълним задълженията си по закон”.

Какво предстои?

Въпреки предложението на г-жа Мусорлиева “…да помислим за възможности за оттеглянето на ЦИК от този проект”, проучването и анализът на системите за дистанционно гласуване, както и разработените на тяхна база препоръки, следва да бъдат извършени в рамките на първите три месеца от сключване на договора с избрания изпълнител или до началото на декември.

Конкретните резултати от проучването следва да гарантират, “че ще бъде внедрена най -добрата за българските условия система при избягване на допуснати грешки и слабости,установени в практиката” и ще “бъде сведен до минимум риска от прилагане на неподходящо техническо решение, избрано единствено на база икономическа целесъобразност”.

Предстои да разберем и как ще протече двудневната кръгла маса в София, чиято цел е “да бъде представена поне една разработена система за дистанционно електронно гласуване пред минимум 70 представители на различни организации” и да бъдат проведени три симулации, при които ще се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати.

Независимо от забавянията по проекта, в Изборния кодекс има разписани срокове, свързани с въвеждането на електронното гласуване. Припомняме ги отново:

• до 01.01.2018 г. ЦИК трябва да проведе три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати;
• след 01.01.2018 г. се създава възможност за експериментално електронно дистанционно гласуване. То се провежда на три последователни избори, включително частични избори.

В случай, че експерименталното дистанционно електронно гласуване е проведено успешно, на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г. избирателите ще могат да гласуват дистанционно електронно. Резултатите от гласуването ще се вземат предвид при определяне на резултатите от изборите.

С оглед на това екипът ни ще продължава да следи как тече процесът по въвеждане на електронното гласуване.