Преди около две години и половина се опитахме да отговорим на този въпрос.

Междувременно Законът за нормативните актове се промени, а Народното събрание е в нов състав.

И преди, и сега, според Конституцията на Република България право на законодателна инициатива имат народните представители и Министерският съвет.

Редът и начинът, по който се изготвят законопроектите, е описан в Глава трета на Закона за нормативните актове.

През май 2016 г. Законът за нормативните актове претърпя промени, в резултат на които се въведе дългоочакваната оценка на въздействието на нормативните актове.

При изработването на проект на нормативен акт вече трябва да се извършва предварителна оценка на въздействието.

Резултатите от прилагането на нормативен акт трябва да се проверяват чрез последваща оценка на въздействието.

Оценката на въздействието на законодателството има за цел да очертае последиците от различните варианти на действие за разрешавене на съществуващи проблеми от гледна точка на разходите, ползите и рисковете, свързани с тях.

Очаква се прилагането на този инструмент да намали свръхрегулацията, законодателството „на парче”, както и многобройните законодателни промени. Обществените проблеми ще се дефинират по-прецизно.

Целите на законодателно уреждане ще се определят по-точно и ще се избира най-ефективния и най-ефикасен вариант за действие.

Ще се въведат ясни правила относно бъдещия мониторинг и оценяване.

Най-точно смисълът на оценката на въздействието е синтезиран в българската поговорка – „Три пъти мери, веднъж режи”.

За успешното прилагане на този инструмент правителството е приело специална наредба, а на страниците на Портала за обществени консултации е публикувано Ръководство за извършване на оценка на въздействието.

Другата съществена част от промените в Закона за нормативните актове е свързана с обществените консултации.

Минималният срок за публично обсъждане на проекта на нормативен акт преди внасянето му за приемане от компетентния орган се увеличава от 14 на 30 дни. В този срок съставителят на проекта трябва да го публикува на страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада и предварителната оценка на въздействието.

Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации., а когато е орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

Всеки заинтересован може да прави предложения. След приключване на обществените консултации, съставителят на проекта е длъжен да публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка на неприетите предложения (принцип на ”обратната връзка”).

Спазват ли се тези регламенти?           

Нашата проверка установи, че описаните по-горе регламенти се спазват много повече от администрацията (изпълнителната власт), отколкото от депутатите (законодателната власт).

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание изисква от народните представители да депозират своите законопроекти, заедно с мотивите към тях и предварителните оценки за въздействие.

В специално приложение къв Правилника са регламентирани задължителните елементи на оценката и е представена „примерна аргументация”. Тази „методология” е твърде семпла, а предварителната оценка на въздействието на законопроектите, дори не е задължително да се изготвя в табличен вид.

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не предвижда предварително публикуване на проектозаконите на народните представители и процедура за обществено обсъждане преди внасянето им в Народното събрание. Едва след регистрирането им в Публичния регистър на Народното събрание, неправителствените организации могат да правят писмени становища по законопроектите. Становищата се публикуват на електронната страница на Народното събрание.

В резултат на всичко това, често предварителните оценки за въздействието на депутатските законопроекти имат чисто формален характер и са кратки като обем (понякога под една страница).

Продължава да съществува и възможността особено важни законопроекти да се изготвят от администрацията, но да се внасят от депутатите, като по този начин се избягва задължителната съгласувателна процедура между различните министерства и се спестява провеждането на задължителната процедура за обществено обсъждане.

Използването на тази „бърза писта” в законодателството не дава гаранции срещу прокарването на лобистки и тясно партийни интереси.