На 14.08.2017 г. на електронната страница на БСП е публикуван проект на Закон за специална агенция „Антикорупция”. По този начин червената партия изпълни публичното си обещание да изготви алтернатива на антикорупционния проектозакон на правителството, защото „предлаганато от ГЕРБ не става”. „БСП предлага не административен, а разследващ орган за борба с корупцията” – това заяви заместник – председателят на БСП Кирил Добрев за радио „Фокус”. „БСП предлага своя работеща алтернатива”, продължи той.
Дали това е така? Какво е общото и различното в двата законопроекта?
Екипът на „Отворен парламент” сравни двата текста. Това са основните резултати:
Общото
Общо е разбирането, че се налага приемането на специален нов закон за създаването на „ефективен орган за борба с корупцията”.
Така ще се изпълни основна препоръка на Европейската комисия, дадена на България. (Друг е въпроса дали тази препоръка на Европейската комисия не е по идея на нашата страна и дали създаването на нов ефективен орган за борба с корупцията няма да отклони общественото внимание от другата съществена тема – необходимостта от дълбока реформа на прокуратурата).
Общо е мълчанието по следните въпроси:
С какво новия антикорупционен орган ще пресече корупцията и защо корупцията не е преборена досега? Провален ли е досегашният модел за превенция и противодействие на корпуцията – в коя част: в превенцията или в противодействието, а може би и в двете?
С какво събирането на различни служби на едно място ще повиши ефективността и ефикасността на антикорупционната борба?
Как се съотнася към демократичните стандарти смесването на функции по превенция на корупцията с функции по разследване?
Каква е логиката звено от ДАНС да отива в новата служба? (Докога антикорупцията срещу високите етажи на властта ще се подмята между различните институции – ДАНС, МВР, а сега и Агенция „Антикорупция”?)
Докога ще нараства броя на държавните институции, които имат право да ни подслушват?
Разликите
Според законопроекта на БСП, новата антикорупционна агенция ще обедини следните, досега съществуващи структури: звеното на Сметната палата, свързано с дейността по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и дирекцията от ДАНС за противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Според проекта на правителството, новата служба ще включва и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Центъра за превенция и противодействие на корпуцията и организираната престъпност /БОРКОР/.
Социалистите са „простили” на тези структури със следните мотиви: „Предвид постигнатите трайни резултати от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е важно организационните промени да не подкопаят напредъка, който вече е постигнат”. Това е мотив и на Европейската комисия.
„Колкото до другия административен орган – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, пълната незаинтересованост на властите към него, свързани с бившия му председател и получаваните от него указания (скандалът с тефтерчето на Филип Златанов), изискват цялостна ревизия на идеята, структурата, функциите и правомощията на този орган, а не автоматичното му сливане или вливане в друг”.
Аргументи за „амнистирането” на БОРКОР не са изнесени.
Според социалистите ефективността на новия орган ще зависи преди всичко от неговата независимост.
За целта те предлагат председателят на новата агенция да се назначава от Президента, а не да се избира от Народното събрание, както предвижда правителството.
Това предложение е без прецедент.
Прегледът на Конституцията показва, че борбата с корупцията не е в кръга на основните правомощия на българския президент, а назначаването на висши държавни служители, включително и в сферите на отбраната и сигурността по принцип става по предложение или след съгласуване с правителството.
„Тримата големи” в съдебната система (председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор) се назначават и освобождават от Президента на републиката, но по предложение на ВСС.
Президентът назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства на Република България отново след предложение, но на Министерския съвет.
Действително Президентът има квота за самостоятелни назначения в Конституционния съд и в няколко държавни комисии и регулаторни органи. Никъде обаче, той не назначава ръководния състав, а президентската квота обикновено е по-малка от парламентарната.
Обичайно Народното събрание избира ръководствата, а дейността на структурите се отчита пред него.
Назначенията на Президента в държавните органи, комисии и регулатори, доколкото въобще ги има, нямат за цел установяването на президентски управленски контрол, а са една допълнителна гаранция за независимостта на съответните органи.
По правило управленският контрол принадлежи на Народното събрание и на избраното от него правителство, защото съгласно Конституцията, България е парламентарна република, а Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната. Той осигурява общественият ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и въоръжените сили.
Прегледът на законодателството ни показва, че няма случай, в който Президентът да може самостоятелно, на своя глава и без предварително съгласуване да назначава държавен орган или ръководител на държавна структура.
Предстои да разберем какво ще е становището на Румен Радев във връзка с предложението на БСП, което ще го превърне освен в държавен глава и върховен главнокомандващ, и във върховен антикорпуционист на Републиката.
Напомняме ви, че само преди няколко месеца държавният глава отхвърли предложението на ГЕРБ да очертава изборните райони при мажоритарно гласуване в два тура в едномандатни избирателни райони с мотивите, че това не му е работа и че президентската институция няма капацитета за това. Дали Президентът ще бъде толкова принципен и по отношение на партията, която го подкрепи на президентските избори?
Според проектозакона на социалистите, тримата заместник – председатели на Агенция „Антикорупция” ще се избират от Народното събрание с мнозинство 2/3 от всички народни представители по предложение на председателя на агенцията. Предложението е в явно несъответствие с чл. 81, ал. 2 от Конституцията, според който Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен, когато Конституцията изисква друго мнозинство. Например, според Конституцията с мнозинство от 2/3 се избира парламентарната квота във ВСС, както и главният инспектор и инспекторите към ВСС. Естествено Агенция „Антикорупция” не присъства в българската Конституция, съответно в нея не се предвижда избор на заместник-председателите на агенцията с квалифицирано мнозинство от 2/3.
В допълнение изискването за подобно мнозинство едва ли е целесъобразно – нека си припомним, че главният инспектор на Инспектората към ВСС не бе избран дълго време, въпреки натиска от страна на Европейската комисия, поради невъзможността от формирането на подобно квалифицирано мнозинство.
Според социалистите, законопроектът им има едно съществено предимство в сравнение с проектозакона на правителството, а именно, че тяхната специална агенция „Антикорупция” ще има сериозни разследващи функции.
Действително акцентът върху разследването е много по-силен в техния законопроект, докато в законопроекта на правителството, ударението е поставено преди всичко върху превенцията.
В законопроекта на социалистите подробно се изброяват престъпленията от Наказателния кодекс, за които лицата от висшия и среден ешалон на властта могат да бъдат разследвани. Това са длъжностното присвояване, умишлената безстопанственост, сключването на неизгодна сделка, подкупът, търговията с влияние, посредничеството към подкуп, някои престъпления по служба, както и посегателствата, свързани с осуетяване на наказателно преследване.
Тези престъпления ще се разследват от служители на агенцията на длъжност „разследващ агент”.
Разследващите агенти ще могат да използват и СРС при извършване на своите разследвания, а също да набират доброволни сътрудници, които да ги подпомагат. Органите на агенцията, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност и разследване ще имат същите правомощия като на служителите от ДАНС – да задържат лица, да извършват обиск, да провеждат разпити, да носят оръжие и да го използват в предвидените от закона случаи, да използват физическа сила и помощни средства, когато е необходимо, да отправят устни и писмени предупреждения, да призовават лица, да изискват информация, необходима за изпълнение на възложените им със закон правомощия.
И някрая трябва да се спомене за една друга съществена разлика – в законопроекта на социалистите, за разлика от законопроекта на правителството, няма изрична забрана да се разглеждат и анонимни сигнали, като в този случай отпада задължението на агенцията да информира лицето за предприетите по сигнала действия.