По повод представения от Министерство на правосъдието проект на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Полина Паунова потърси мнението на бившия правосъден министър – г-н Христо Иванов, по част от предлаганите промени.  

Господин Иванов, с какво точно новият антикорупционен орган, предлаган от кабинета, би преборил корупцията?

Първоначалната заявка беше най-сетне да се изгради работещ механизъм за профилактика при два от най-разпространените показатели за корупционно поведение на овластени лица – конфликта на интереси и наличието на активи, чийто произход не може да бъде легитимно обяснен. Философията на тези механизми е, че се фокусират върху самия факт на наличие на такива показатели и се предвижда бърза санкция по административен път. Така, отделно от скъпото и сложно наказателно производство, в което да се докаже наличието на корупционно престъпление, свързано с конфликта на интереси или наличието на необяснимите активи, съществува сравнително опростен механизъм за обща хигиенизация на поведението на овластените лица.

Конкретно за този български опит за въвеждане на подобно средство, трябва да се каже следното – наличието на подобен механизъм, дори да бъде въведен адекватно и да сработи добре, не може да реши дълбоките проблеми у нас. Разбира се, това че биха били ограничени някои от възможностите на корупционния пролетариат – депутати и висши чиновници, които имат ролята на изпълнители в рамките на корупционния модел – би имало определено полезно въздействие. Но коренът на проблема е в наличието на цялостен управленски модел, основан на корупцията. Той би могъл да бъде разбит единствено със средствата на наказателното преследване и смяната на поколенията в Българската политика. И двете изискват радикална реформа на прокуратурата.

И точно тук е проблемът – този закон се приема като средство за запазване на статуквото. Прави се нещо второстепенно и периферно с надеждата така да се „откупим“, да избегнем необходимостта от реална реформа на прокуратурата и провеждането на цялостно прочистване на държавното ни управление. От тази гледна точка, този закон – дори да би бил приет в някаква адекватна форма –  е израз на колективна воля за оцеляването на корупционния модел. Това значи и че неговото прилагане, включително попълването на новосъздадената комисия с хора, ще бъде подчинено на тази воля и няма да доведе до никакво подобрение.

Каква, според вас, е причината да се съберат всички служби на едно място и за какво точно ще допринесе това?

Към момента се обединяват четири елемента, като за всеки от тях има различна причина. На първо място, концепцията е за обединяване на досега разделените между Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) и Сметната палата механизми за деклариране на имущество и превенция на конфликта на интереси. Тази комбинация има своята логика, доколкото и целите на двете дейности, и техните адресати, съвпадат и това отговаря на добри международни практики. Към тях се придава БОРКОР, главно като начин да се приключи тихо с този скъп и безмислен експеримент. По желание на премиера Борисов, в този букет се добавя и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Единственото обяснение е, че за двете места премиерът има само един човек на когото има доверие, че няма да му изневери и да прави излишни и резки движения и затова се обединяват и органите. По принцип, докато т.нар. антикорупционен орган има превантивно действие, КОНПИ се включва на друг етап от развитието на казусите, а и работи с много по-широк кръг от хипотези и лица, отколкото просто корупцията по високите етажи на властта. Силата на органи като КОНПИ е в обезсилването на организирани престъпни групи, като например мрежите от телефонни измамници или имотната мафия. Нещо повече, първоначалната идея беше тя да бъде независим орган с оглед намаляване рисковете от злоупотреби със значителните правомощия, които има. Това безогледно смесване рискува едновременно да компрометира целта на създаване на КОНПИ и да концентрира твърде много власт в едни ръце.

Каква е логиката звено от ДАНС да отива в новата „служба“?

Това е пореден епизод от кръвосмешението между разузнавателни, административно и наказателно-правни функции, под чийто знак съществуват целият сектор сигурност и правоохранителните ни институции. Развитите демокрации знаят, че внимателното разпределяне на компетентностите и функциите в тези сектори, е гаранция за върховенството на правото, демократичната отчетност и свободата. Ние, обаче, не можем да отстоим на практика дори базовото разделение на трите държавни власти, какво остава да разбираме необходимостта от внимателно изграждане на взаимни баланси и противовеси между различните институции, както и от поддържането на много добре опазвани „китайски стени“ между разузнавателни и наказателно-правни институции. Така, първо създадохме мастодонта ДАНС, в който бяха смесени разузнавателни и разследващи функции, после разследващите функции отидоха в МВР, после пак бяха върнати в ДАНС, след което се дублираха и на двете места с абсолютно неясна логика, а сега разследващото парче от ДАНС отива в този нов Франкенщайн. Всичко това е израз на практиката институционалните функции да се оформят по моментните властови прищевки на поредното управление. Това е отказ на разузнавателните и наказателно-правните институции да излязат от своята пара-легалност и да бъдат вкарани твърдо на полето на върховенството на правото и демократичния ред. В конкретния случай е и израз на нормативно лутане и всячески авантюри, само и само да се избегне неудобната тема за реформата на прокуратурата, която трябва да застане в смисловия център на преизграждането на цялата система от разследващи органи у нас.

Защо изобщо трябва да се събират звена с функции по противодействие и такива с идея да се занимават с превенция?

Няма никаква легитимна логика в това. Напротив – демократичният стандарт е във внимателното функционално обособяване с оглед избягване концентрацията на власт и изграждане на възможности за взаимен контрол и сдържане. Причината за това каращисване е съвсем битова и тотално безпринципна. В края на предизборната си кампания Румен Радев реши да пофлиртува с темата за Румънския модел. Тутакси му беше му обяснено, че гази в територията на Цацаров, и той козирува и заяви, че „мнението на главния прокурор е определящо“. Сега, от една страна му трябваше нещо, с което да приключи темата без да засяга прокурорското самодържавие, от друга, очевидно му се услади флирта с темата за корупцията. Борисов, на свой ред, много добре разбира, че ако Радев развие траен вкус да експлоатира корупционната риторика, това носи рискове за внимателно поддържания от него баланс в българската политическа гора. Ето защо двамата се разбраха, че по идея на Радев към антикорупционния орган ще бъдат придадени и някакви разследващи правомощия от ДАНС.

Какви са опасностите, ако проектът бъде реализиран и новата служба ще може да подслушва?

Цялата история на държавата ни от последните 27 години е белязана от сталинисткия рефлекс на съпротива срещу един от базовите принципи на върховенството на правото – легитимни са само онези ограничения на личните права и свободи, които са насочени към съдебно производство и, съответно, подлежат на съдебен контрол и то от един реално независим съд. Изключения от този принцип са възможни, но в изключително внимателно охраняван периметър. При нас милиционерските представи за държавност предполагат обръщане на логиката, така че постоянно да се поддържат неограничени полета на безконтролна репресия, а съдът да е зависим и маргинален апендикс. Именно в този дух, Цацаров продължава войната на Филчев срещу Европейската конвенция за правата на човека. Вземете само превръщането на предварителните проверки в огромен терен на извънпроцесуално прилагане на полицейски и прокурорски правомощия, непрестанната борба за връщане на фигурата на вечния обвиняем и делата срещу неизвестен извършител, които се държат „на трупчета“ с години. С особена настойчивост този нагон към безконтролен произвол се проявява по отношение на възможностите за използване на специални разузнавателни средства, без съдебна санкция или с номиналното съгласие на някой зависим съд и без гаранции, че СРСтата ще се прилагат единствено за нуждите на съдебния процес. Точно в този дух е и кръстоносният поход на Цацаров срещу Софийски градски съд, след като възможностите за безконтролно подслушване в него бяха елиминирани със смяната на Владимира Янева. Това е една от причините „политическите дела“ да бъдат пренасочени към специализирания наказателен съд. Това е и мотивът зад опитите за опитомяване на Бюрото за контрол над използването на СРС. Това е и контекстът, в който става ясно колко е опасно т.нар. антикорупционен орган да може да подслушва.   

Какви опасности крие създаването на тази служба (още повече при местенето на политическите дела в Спецсъда)?

Т.нар. антикорупционен орган се ражда от волята за поддържане на корупционното статукво и за отказ от реформа на прокуратурата. Необходима е поредна имитация на „някаква – каквато и да е – реформа“, която хаотично прераства в безогледно каращисване на функции до получаване на поредния „монстър”. Самият законодателен текст страда от множество празнини, които на свой ред могат да се превърнат във възможности за произвол и безконтролност. Така полученият кръвосмесителен хибрид ще бъде оглавен от човек, доказал личната си лоялност към премиера и ще бъде попълнен с персонал, който вече е деморализиран и е плод на отрицателна селекция. Оптимистичният сценарий е, че това чудо няма да заработи и ще остане поредната бюрократична черна дупка за бюджетен ресурс. За съжаление, при засилващите се авторитарни тенденции в политическата ни система, много по-вероятно е, да сме свидетели на раждането на поредния инструмент за оказване на натиск, всяване на страх и поставяне в зависимости. Антикорупционният орган ще се окаже поредното огнище на зараза със системна корупция. Има много тъжна ирония в това, че сега основната надежда за предотвратяване на този сценарий е в анонимните приносители на суджук и други дребни корупционни блага в парламента, които в името на собственото си оцеляване да разпознаят, че този закон ще изведе монополизацията на корупцията на нови нива, при което много от тях ще бъдат елиминирани като излишни звена в хранителната верига или необходими бушони за оцеляването на едри риби като Цацаров и Пеевски…   

______________

снимка: Уикипедия