Тази сентенция точно описва ситуацията със законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения, предложен от депутати от „БСП за България“.

Лявата политическа сила на България, с претенции за властта и със заявка за смяна на управленския модел, предлага допълнение в Закона за лечебните заведения със следните текстове:

В глава първа се създава чл. 7а:

„Чл. 7а. Лечебните заведения осигуряват охрана на пациентите и персонала при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, съвместно с министъра на вътрешните работи.”

Заключителна разпоредба

„§2. В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на вътрешните работи издава наредбата по чл. 7а.”

Очевидно това е решението, което БСП предлага на обществото във връзка със зачестилите случаи на насилие върху медицински специалисти. Последният случай бе от началото на месеца, когато разярен баща преби лекарка в болница „Шейново”, защото отказа да му предаде плацентата на новороденото му дете. Насилникът не е от ромски произход, същият е със сравнително добро образование и с интереси в областта на генетиката.

Според вносителите „предложението, направено със законопроекта е отговорът, който законодателят дължи на лекарите, а и на обществото като цяло.” Това звучи не особено скромно, дори претенциозно и е полезно като оправдание пред другарите от първичната партийна организация /ППО/, но звучи неубедително и кухо за широката общественост и експертната общност – прилича на „симулация на дейност” и „отбиване на номера”.

Може ли въвеждането на законово изискване за охрана на лечебните заведения, съобразено с изискванията на специална наредба, да реши проблема с насилието срещу медици?

Едва ли.

Каква ще е тази наредба, която ще определя условия и ред за охрана, едновременно валидни за малка общинска болница в провинцията и за централна болница в столицата като „Пирогов”?

Едва ли проблема с насилието може да бъде решен с въвеждането на нормативно определени правила за охрана. Това е несериозно. По тази логика насилието в училищата може да бъде преборено просто с въвеждане на нормативно изискване за охрана в Закона за предучилищното и училищното образование, съответно с наредба на министрите на образованието и науката и на вътрешните работи, а насилието срещу администрацията въобще да се реши със съответна промяна в Закона за администрацията и приемането на специална наредба на Министерския съвет.

В предварителната оценка на въздействието на законопроекта е записано „И към момента лечебните заведения осъществяват охрана, по начин и условия, които те сами определят, като в повечето случаи непрофесионална. В този смисъл те няма да бъдат натоварени с нови значими разходи.”.

Това предположение не може да отговаря на истината – разходи ще има и то не малки. При това поредните големи разходи за лечебните заведения. Нека си припомним, че само преди няколко месеца съдът отмени реформата с пръстовите идентификатори, която струваше на НЗОК близо 500 хил. лева за софтуер, а на болниците по 286.80 лева за чекиращо устройство /по-големите болници бяха принудени да купят между 50 и 80 устройства, за да се справят с пациентския поток/.

В случая, управляващите се държаха далеч по-адекватно от червените депутати. В Прокуратурата бе организирана работна среща с представители на Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, директори на някои големи болници в София и на Центъра за спешна медицинска помощ – София, на която се набелязаха конкретни мерки, съобразно компетентността на отделните институции, за ограничаване на агресията спрямо медиците: оборудване на всички мобилни медицински екипи с паник бутони, GPS системи с възможност за гласова връзка с охранителна фирма или с органите на МВР, определяне на нарочен прокурор на местно ниво, който да осъществява връзка с директорите на болници със спешни приемни отделения, обследване на лечебните заведения от органите на МВР, за да се дадат предписания на болниците за осигуряване безопасността на медицинските специалисти и на пациентите.