Автор: Иван Брегов, юрист

С интереси и опит в устройството на съдебната власт

Предложените в началото на юли от управляващото мнозинство ГЕРБ и Обединени патриоти текстове в Закона за съдебната власт (ЗСВ) засягат няколко важни за съдебната власт въпроса в три направления. Първо, дават се привилегии на сегашните членове на ВСС след като изтече мандатът им, второ, въвеждат се тоталитарни мерки относно статута и финансирането на професионалните магистратски организации, трето, прави се опит за ограничаване на възможността магистратите (съдии, прокурори и следователи) свободно да упражняват лекторска дейност.

Исторически бележки от близкото минало и настоящето относно кариерното развитие на членовете на ВСС

Чл. 28 от Закона за съдебната власт регламентира какво се случва с лицата от състава на ВСС след като изтече мандатът им. Ако те са били магистрати е логично да се завърнат на работа съобразно професионалната си ориентация. Спорният момент е на какво стъпало в йерархията да бъдат назначени. Този щекотлив въпрос е довел до няколко опита за изменение на чл. 28 от ЗСВ през последните 10 години. Засега два от тях са се превърнали в действащо законодателство. В първоначалния текст от 2007 г. законът предписва изборните членове на ВСС да се възстановяват на длъжността, която са заемали преди избора. Този вариант на закона се е тълкувал и прилагал стриктно и безпротиворечиво – връщаш се там, откъдето си дошъл. Разпоредбата е редактирана през 2011 г. като петте години мандат във ВСС се признават за юридически професионален стаж.

През 2012 г. по предложение на тогавашните (доминантно и днешните) управляващи нормата[1] е променена като в текста е втъкан изразът за възстановяване на „длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора“ или „на заеманата преди избора длъжност”. Това само по себе си предполага да се върнеш някъде по-високо в системата или там, откъдето си дошъл. А това вече отваря вратата за влияние – послушните на определени интереси и кръгове отиват, където си искат, праволинейните – откъдето са дошли. Последицата от това е заобикаляне на конкурсното начало – редовите съдии, прокурори и следователи се състезават помежду си като се явяват на изпит, отслужилите във ВСС остават извън обхвата на конкурса като се развиват напред в кариерата на друго основание. Това законодателно разрешение не намери приложение тъй като му бе наложено вето от президентската институция, а до преодоляване на ветото не се стигна. Убедителни са мотивите на президентската администрация, според които текстът „поражда съмнения за несъответствие с Конституцията”[2].

С измененията от 2016 г., като част от стъпките по Актуализираната стратегия за съдебна реформа[3], неправомерното кариерно развитие на членовете на ВСС бе изцяло осуетено. Текстът установи недвусмислено – всеки член на ВСС, бил магистрат преди постъпването си в съвета, се връща на длъжността, заемана преди избора. Ако иска повишение – преминава през атестиране и се явява на конкурс. Тази концепция намери широка обществена подкрепа, включително от професионалните магистратски организации.

Настоящите предложения за изменение на чл. 28 от ЗСВ се опитват, без никакво съмнение, да позволят на действащите членове на ВСС да се върнат на същата по степен длъжност, но по избор в кой съд (съответно прокуратура). Така ако член на ВСС е бил районен съдия в Сандански, то той може спокойно да постъпи като районен съдия в Пловдив, София и т.н. За това преместване редовите магистрати се явяват на конкурс. Членовете на ВСС по силата на закона получават особен кариерен бонус, с което изпълнителната и законодателната власт се опитват да възнаградят част от членовете на действащия ВСС. Но освен неследващо се по замисъл възнаграждение един такъв текст на закона е пряко посегателство върху независимостта на съдебната власт. Той води до отричане принципа за разделение на властите, тъй като съдебната власт единствена има право, чрез ВСС, да назначава, повишава и наказва магистратите (чл. 129 от Конституцията). С предложените промени Народното събрание, като функция на законодателната власт, пряко се намесва в правомощията на съдебната власт. Годината е 2017, но се усеща като 2012 поради опитите и похватите за отглеждане и възнаграждаване на съдебни послушковци.

В мотивите към предложенията за изменение на ЗСВ, представени от ГЕРБ и Обединени патриоти, не са отчетени изложените исторически опити за промяна на закона. В доклада на Комисията по правни въпроси се чете „Предлага се изравняване на статута на изборните членове на Висшия съдебен съвет при прекратяване на мандата им с този на магистратите, заемали длъжностите, посочени в чл. 195 ал. 3 ЗСВ”[4]. А длъжностите в посочената разпоредба предполагат магистратът да е временно преустановил статута си на магистрат, напускайки системата на съдебната власт и изпълнявайки функции от останалите две власти – законодателна или изпълнителна. За разлика от това, в изпълнение на мандат като член на ВСС лицето престава да бъде магистрат, но осъществява функция по администриране на съдебната власт. Но принципните разлики могат да бъдат разбрани явно само от лица, които вярват в разделението на властите и го доказват посредством действията си.

Опитът на управляващото мнозинство не е иновативен. Политическото статукво, освен през 2012 г., утвърди принципа на неследваща се благодарност многократно. А през 2016 г. и за сметка на  държавния бюджет, същите депутати гласуваха повишение заплатите на настоящите членове на ВСС, изравнявайки ги с председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Мотивите на това законодателно решения издават за пореден път правна неграмотност и цинизъм, неприсъщ за демократична законодателна власт (виж стенограма от заседанието). А тази година, утвърденото мнозинство във ВСС, си гласува незаконосъобразно и парични обезщетения при приблизителна заплата от 7 000 лв.

За антидемократичния характер на промените

Когато човек чете текста на предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт остава с впечатление, че България е или извън Европейския съюз или се готви да го напусне. А българските политици демонстрират антиевропейското си мислене именно по най-чувствителната за ЕС тема спрямо България – независимостта на съдебната власт. Законопроектът е изпъстрен със забрани и ограничения. За начало – забранява се юристи от различни професионални поприща да се сдружават, което в международен аспект нарушава Европейската конвенция за правата на човека, прогласила правото на сдружаване, а в българския контекст поставя Съюза на юристите в условие на принудителна ликвидация – нещо характерно за периода 1944 – 1951 г., когато с наредби-закони са ликвидирани всички доброволни граждански обединения. В допълнение към това, забраните изключват финансиране на професионалните магистратски организации от чуждестранни донори. Позволено е набиране на средства само от вноски, дарения и членски внос от членовете. Забраните обхващат  и ограничаване получаването на доходи от магистратите, включително и от научна и преподавателска дейност, ако тази дейност е „финансирана изключително от чужда държава и чуждестранно лице. И тази рестрикция страда освен от порок в замисъла и от лошо авторство – не  е дефинирано понятието „изключително” – нито като процентно съотношение, нито като държава на произход. Това се отнася и към опита за въвеждане в ЗСВ на института на „чуждестранното лице”. Не се дава срок какво става със заварените случаи. Второразрядните апаратчици, претендиращи да са автори на предложените текстове, видимо не владеят законодателната техника.

Всички тези забрани целят да унищожат единствената неказионна професионална магистратска организация Съюза на съдиите в България (ССБ).

Защо партийците разчистват сметки със ССБ?

Този законопроект е опит за саморазправа с основните свободомислещи елементи в съдебната система. С какво ги дразни Съюзът на съдиите ли? ССБ 20 години застава зад каузата работеща съдебна система, поддържа и вярва в необходимата съдебна реформа, която ще направи икономиката предсказуема, човешкото достойнство на всеки българин защитено от закона, а оттам живота в България възможен. Тези действия на ССБ са проследими от изразяваните от организацията становища по важните за системата въпроси (виж тук). Сред тях можем да изброим: идеята за разделяне на ВСС на две камари, въвеждането на повече правомощия за общите събрания на съдилищата, въвеждането на конкурсите като основание за назначаване, позиция по всеки опит за нарушаване на независимостта на съдебната власт, изграждането на училището за съдии и прокурори (днес Национален институт на правосъдието).

В заключение

Дотук можем да отбележим, че за управляващите съдебната реформа и прокламиращите я стратегии са само декларативни книжовни стенания за пред Брюксел. На местна почва реформите се разбират като тотално овладяване и саморазправа с непокорните. Средствата включват мобилизация на целия властови ресурс.

____________

[1] Виж промените на: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/9979

[2] Пълен текст на ветото виж на: https://www.president.bg/news213/Prezidentat-vrashta-za-novo-obsajdane-chast-ot-razporedbite-na-Zakona-za-sadebnata-vlast.html?lang=bg&skipMobile=1

[3] Виж Стратегията и пътните карти по прилагането ѝ на: http://www.justice.government.bg/107/

[4] Виж доклада на: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2577/reports/ID/6816