Автор: Любомир Георгиев, д-р по Математически анализ,

член на ПП ДСБ

„И ако Вие смятате, че българите са, ще повторя моя фраза от миналия мандат, „тъпи, прости и глупави, че не заслужават висока материя в своето битие”, гласувайте както искате. Аз ще гласувам за това предложение.”*

Така завършва изказването на народния представител Станислав Станилов (от Атака, член на парламентарната Комисия по образование и наука и професор в Националния археологически институт на БАН) на 11.02.2016 г. по време на заседание на 43-то Народно събрание (НС). Гневът му се излива при обсъждането на следното предложение (внесено от Р. Гечев и група народни представители) при гласуването на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания. Част от внесените текстове гласят:

„Базовите /минималните/ заплати по чл. 6, ал. 2, т. 6а по основен трудов договор са:

– за асистент – 2 минимални работни заплати;

– за главен асистент – 3 минимални работни заплати;

– за доцент – 4 минимални работни заплати;

– за професор – 5 минимални работни заплати;

– допълнително трудово възнаграждение за доктор – 1 минимална работна заплата;

– допълнително трудово възнаграждение за доктор на науките – 2 минимални работни заплати.”

След изказването на Станилов се преминава към гласуване , като гласовете са разпределени по следния начин: „Гласували 99 народни представители: за 37, против 24, въздържали се 38” и така “предложението не е прието”.

Интересно е, че сред заявилите, че ще се въздържат да подкрепят цитираното и още няколко предложения, е и  Младен Михов от Патриотичния фронт, един от вносителите на самия законопроект. Неговият аргумент за това е, че „не им е мястото тук”. Като „втора реплика” докладчикът Милена Дамянова от ГЕРБ и Председател на Комисията по образование и наука, припомня на вносителя, „че тази част от едно постановление, която фиксираше и регулираше заплатите на учените във висшите училища – на преподавателите и учените във висшите училища и научните организации, беше отменена през 2008 г. именно от кабинета Станишев. Тя не беше възстановена по време на правителството Орешарски, когато имахте такава възможност”. И още: „Очаквах да направите тези стъпки в Четиридесет и второто народно събрание”… „темата е за Закона за висшето образование”. Очевидно нейните очаквания са били насочени към тогава управляващата коалиция БСП-ДПС.

Всъщност, с изказването си Милена Дамянова припомня, че преди 10 години правителството на тройната коалиция изключва от отговорностите на висшия орган на изпълнителната власт в България „длъжностните наименования и размерите на началните основни месечни заплати на заетите в науката и образованието”. В Постановление на министерски съвет (ПМС) № 168 от 7 юли 2006 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, с изтекъл срок на действие на 1 юли 2007 г., е приета таблица с “размерите на началните основни месечни заплати на заетите в науката и образованието съгласно приложение № 7”. Година по-късно обаче, с ПМС № 175 от 24 юли 2007 г. (почти апокрифно) се отменя действието на посоченото постановление № 168 и тези „размери” вече липсват. Те са заменени със забележителната разпоредба на чл. 3, която гласи: „В съответствие със Закона за висшето образование и Закона за Българската академия на науките ръководствата на гражданските държавни висши училища и на Българската академия на науките самостоятелно определят числеността на персонала и средните месечни брутни заплати на едно лице.”

По този начин правителството на Сергей Станишев и вицепремиер министъра на образованието и науката Даниел Вълчев, на практика постановява (не)изпълнение на Закона за висшето образование и по-конкретно на чл. 92, където е написано следното: „Правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерския съвет”. От достъпната публична информация и документи обаче, не става известно дали някой Министерски съвет е извършвал подобен акт през последните десетина години.

Следва да се отбележи, че ако цитираното предложение бе привлякло интереса на още трийсетина народни представители от 43-то НС и по някаква случайност бе станало част от споменатия закон, то на изследователската група от браншовия синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ може би щеше да се наложи да донаписва доста забележки (под черта) към представения на 20.06.2017 г. доклад, озаглавен „Систематизация и сравнителен анализ за състоянието на държавните висши училища в България: предизвикателства за успешна реформа”. В него КНСБ изследва 33 държавни висши училища (изключени са БАН, Сеслскостопанската академия и военните висши училища), включително и „усвояването на въведения със ЗВО качествено нов подход за финансиране на ДВУ”. В същият този документ КНСБ посочва, че подкрепят „качествено новия подход за финансиране на ДВУ“ и намирането на ресурси „в съгласие между ръководствата на ВУ, синдикалните организации и студентските съвети“. Въпреки това се забелязва и противоречие с една от констатациите на Синдиката: “За съжаление в голяма част от ДВУ и днес размерът на основното трудово възнаграждение е по-скоро придобивка за престиж – второстепенен или дори третостепенен доход – на фона на високата експертност и познания на академичния състав.“ Същевременно синдикалистите нямат никакво желание за призив към управляващите да въведат минимални прагове на основното възнаграждение за академичните длъжности.

По времето на 43-то НС е внесен още един законопроект, касаещ възнагражденията на академичния състав и посочения по-горе чл. 92 от ЗВО. Внесени са текстове за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), отново от група депутати от БСП, които не достигат до второ четене в тогавашния парламент.

В началото на месеца в настоящия парламент бе внесен поредния законопроект, занимаващ се с академичния състав и целящ да регламентира възнагражденията, които получава. Законопроектът за допълнение на ЗРАСРБ е внесен отново от народни представители на БСП, част от които са вносители и на неприетите в предишния парламент разпоредби. Законопроектът е разпределен на съответните парламентарни комисии – по образованието и науката (водеща) и по бюджет и финанси (участваща). Към предложението са приложени мотиви и оценка за въздействието.

Не става ясно защо авторите са избрали да предложат допълнение в ЗРАСРБ, когато засягат темата за възнагражденията на академичния състав. Именно тук е най-голяма вероятността някой от техните колеги да им каже, че не може да подкрепи приемането на тези разпоредби, тъй като „мястото им не е в този закон”. Наистина, „темата” на втория параграф следва да е предмет на поправка в Закона за висшето образование. Или пък за раздумка в неформална атмосфера, на която се „обсъжда” колко важно е качественото образование на съвременните българи, които заслужават висока материя в своето битие.  

Що се отнася до първия параграф, дори и мястото му да е точно там, където предлагат авторите, не е ясно защо трябва в закон да се записват конкретни числа. Вносителите би следвало да предложат текст, подобен на вече обсъждания в 43-то НС, с който размерите на допълнителните възнаграждения за „доктор” и „доктор на науките” (в държавните висши училища) се обвързват с минималната работна заплата. Посочването на конкретни числа следва да е част от евентуални актове на правителството.

Смущаваща е и употребата на думата „възнаграждението” в израза „възнаграждението по основен трудов договор и пълна заетост” в предложения проект. Така с “възнаграждението” би могло да се постави таван на получаваните средства. Би било по-ясно да се запише “базовата (минимална) заплата”, както е в приложените мотиви или още по-добре “началната основна месечна заплата”, както е било в постановленията на Министерски съвет допреди 10 години и както е и понастоящем в някои от държавните университети, напр. в ПУ „Паисий Хилендарски”.

Парламентарно представените партии в българския парламент декларират като свой приоритет „качественото образование” в българските училища. Интересно е дали при обсъждането на предложения законопроект ще се говори само за неговия „популизъм” или за „добрите практики” на „автономното академическо управление”. Може ли аналогично по дух предложение на управляващите за „класифициране” (поне „минимално” и „по документи”) на членовете на академичния състав от всички държавни висши училища да бъде прието без „въздържали се” и да влезе в сила от началото на 2018 г., а МС да приеме съответните нормативни документи за неговото изпълнение?

___________

*Цитатите са от парламентарната стенограма от заседанието на 11.02.2016.