На 16.06.2017 г. депутати от ПП Воля внесоха в деловодството на Народното събрание поредния законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

За трети път само в рамките на три работни дни /14, 15 и 16 юни 2016 г./ се иска отмяна на чл. 26 от Закона за политическите партии, според който държавна субсидия се отпуска ежегодно на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори.

Защо е тази фиксация на Воля по темата?

В мотивите към законопроекта се изтъква, че с въвеждането на това ограничение „ще се освободят средства от държавния бюджет, които могат да бъдат използвани за запълване на бюджета на други сектори, които имат нужда от средства, като например повишаването на пенсиите”.

На последните парламентарни избори, единствената партия, която не влезе в парламента, но получи малко над 1% от действителните гласове бе ПП Възраждане, с председател Костадин Костадинов – 37 896 действителни гласове, за които се полагат 416 856 лева годишна държавна субсидия.

След изборите от Възраждане обявиха, че няма да използват държавната субсидия за себе си, а ще я даряват за патриотични и благотворителни каузи.

Очевидно е, че с премахването на тази държавна дотация, пенсиите не могат да се повишат съществено. Нашите изчисления показват, че пренасочването на средствата не може да увеличи пенсиите дори с 2 стотинки на месец.

Каква е тогава мотивацията?

Отговор на този въпрос можем да намерим в личността на председателя на ПП Възраждане Костадин Костадинов.

Костадин Костадинов е бивш заместник-председател на ВМРО, бивш водещ в телевизия „СКАТ”, бивш директор на Историческия музей в Добрич и настоящ общински съветник в Общински съвет – Варна.

Костадинов стана допълнително известен, когато се намеси в спора между Марешки и наематели на пицария във Варна, в резултат на което му бе нанесен побой, а за спора бе образувано наказателно производство за нанасяне на лека телесна повреда на общински съветник и за изнудване.

Делото срещу Марешки беше прекратено от състав на Варненския съд и пренасочено по компетентност към Софийски градски съд поради избора му за депутат.

Впоследствие главният прокурор поиска снемане на имунитета му, а в Народното събрание беше създадена временна комисия във връзка с искането на главния прокурор.

Първоначално лидерът на Воля обяви, че няма да се откаже от имунитета си с аргумента, че работата на парламентарната комисия ще създаде необходимата публичност на обвиненията срещу него, които той смята за скалъпени.

„Няма да позволя да ме сготвят на тъмно” – заяви депутатът, който е и заместник – председател на Народното събрание.

„Аз съм единственият човек в България, който е арестуван за шамар. Един шамар няма как да е побой ” – допълнително се оправда лидерът на Воля.

Впоследствие парламентарната комисия се обяви за сваляне на имунитета на Марешки, а той публично обеща, че сам ще си го даде. Към момента не е публично известно, дали същият вече е подписал необходимата декларация.

Дали всичко това има като следствие активността на Воля относно премахването на партийната субсидия за партиите, които нямат свои народни представители?

Дали Марешки не използва парламента, за да отмъсти на Костадинов?