ВОЛЯ за мажоритарност

Доброволци и частни телевизии в предизборната кампания
19.06.2017
Използва ли Марешки парламента за отмъщение?
22.06.2017

ВОЛЯ за мажоритарност

На 14.06.2017 г. в края на работния ден депутати от ПП ВОЛЯ внесоха в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс.

Няколко часа по-късно, на другия ден, бе отхвърлен законопроектът за изменение и допълнение на същия кодекс на ГЕРБ, който бе подкрепен от депутатите на ВОЛЯ. На същото заседание бе отхвърлен и законопроектът на ДПС.

Така предложението на ВОЛЯ засега остана единственото по тази тема, което не е гледано на пленарно заседание на Народното събрание.

Разбира се, законопроектът на ВОЛЯ ще бъде обсъждан в комисии и в пленарна зала, ако ръководството на Народното събрание не реши да го отклони, позовавайки се на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно, че то съдържа предложения, които вече са отхвърлени от Народното събрание и не е изтекъл 3-месечният срок от отхвърлянето им.

Какво предлага Воля и по-различно ли е то от вече отхвърлените предложения?

Мажоритарно гласуване в многомандатни избирателни райони

Предвижда се промяна на изборната система от пропорционална на мажоритарна, като изборът се провежда в два тура.

Запазва се разделението на територията на страната на 31 многомандатни изборни района. В тях се регистрират кандидатите на партиите, коалициите и инициативните комитети, които не се включват в кандидатски листи, а се записват в изборната бюлетина по азбучен ред.

Провежда се първи тур на изборите. За избрани да участват във втори тур се считат кандидатите, получили най-много действителни гласове. Броят на кандидатите, които участват на втори тур, е равен на удвоения брой на мандатите за съответния многомандатен изборен район.

Избрани са кандидатите за депутати, получили най-много действителни гласове на втори тур.

Интересно защо е необходимо провеждането на втори тур, ако в даден район всички кандидати с най-много гласове на първи, се окажат от една и съща партия. Вероятно все пак основната идея е да се спази волята на участвалите в референдума да има избори в два тура, а на втория гласоподавателите да “пренаредят” листата и да объркат плановете на партийните централи. Все пак подобно упражнение не е издържано във финансово отношение за държавния бюджет – необходимостта да се провеждат вътрешнопартийни избори за кандидати от дадена партия може да бъде спестена на данъкоплатеца.

При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител ЦИК обявява за народен представител кандидата, издигнат от същата партия или коалиция и получил най-много действителни гласове в многомандатния район. В тази хипотеза не се взема предвид мажоритарния избор на гражданите, а волята на партийната централа – така, вместо депутатското място да бъде заето от следващия по гласове кандидат, то ще бъде гарантирано за представител на съответната партия. По този начин ще се избегне необходимостта от провеждане на частични избори при предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител, проблем който не бе решен в законопоректа на ГЕРБ.

Българите в чужбина ще могат да гласуват за кандидат в предпочитан от тях многомандатен изборен район в страната. Тук предложението на ВОЛЯ е още по-неосъществимо от предложението на ГЕРБ, което предвиждаше предварителна регистрация на избирателите в чужбина и отнасяне на гласовете им в едномандатния избирателен район в страната според постоянния адрес.

За да се реализира възможността, предложена от ВОЛЯ, секциите в чужбина трябва да бъдат предварително снабдени с неясен брой бюлетини за 31 многомандатни избирателни района.

И този законопроект не предвижда създаването на самостоятелен избирателен район за българите в чужбина.

Биг Брадър в изборните секции

А за да бъде по-прозрачен изборният процес, законопроектът на ВОЛЯ предвижда инсталирането на видеокамери и пряко излъчване на гласуването във всяка секция. Директното предаване на случващото се в секциите ще може да се следи на страниците на съответната районна избирателна комисия. Предложенията не предвиждат конкретно техническо решение за обезпечаване на живото предаване на традиционно над 12 хил. секции, но пък вещае значително повишаване на Интернет покритието във всички райони на страната.

Държавна субсидия за политическите партии в размер на 1 лев

Законопроектът предлага намаляване на държавната субсидия за политическите партии от 11 на 1 лев за получен действителен глас на последните парламентарни избори. За целта се изменя Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г.

В Закона за политическите партии се правят изменения и допълнения, според които се въвежда „таван” от 1 лев за един получен действителен глас при определяне на размера на държавната субсидия за политическите партии.

Премахва се възможността политическите партии, които нямат свои депутати, но имат над 1% от действителните гласове да получават държавна субсидия.

Часове по-късно предложенията за намаляване на държавната субсидия са обособени в самостоятелен законопроект за изменение и допълнение вече на Закона за политическите партии, който е внесен в Народното събрание на 15.06.2017 г. и с който ви запознахме.

С това дублиране вероятно депутатите от ВОЛЯ се надяват предложението им за драстично намаляване на държавната субсидия да не постигне същата съдба като предложението на ГЕРБ по въпроса, а именно да бъде отхвърлено от Народното събрание без особени обсъждания, заедно с предложението за мажоритарно гласуване.

Депутатите на ВОЛЯ могат да бъдат спокойни: въпросът за намаляване на държавната субсидия за политическите партии със сигурност ще се обсъжда от Народното събрание поне още един път – според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление тече 3-месечен срок, в който Народното събрание да обяви своето решение относно резултатите от проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум.