На 26-и март 2017 г. бяха проведени предсрочните парламентарни избори, в които участваха 20 партии и коалиции.

Екипът на Институт за развитие на публичната среда вече публикува  данни за набраните и отчетени приходи на политическите субекти по време на предизборната кампания.

В настоящата статия представяме справка за средствата, които партиите и коалициите са изразходвали по време на кампаниите си и отчели в Единния регистър по Изборния кодекс, поддържан от Сметната палата. .

Припомняме, че таванът на разходите, които могат да бъдат направени по време на кампанията за парламентарни избори, е в размер общо на 3 000 000 лв. за партия или коалиция.

Към датата на публикуване на настоящия текст всички 20 партии и коалиции са подали отчетите си до Сметната палата. Единствено Националната републиканска партия е декларирала липса на приходи и разходи.

Според данните, общият размер на финансирането (фактически разходи плюс обща стойност на получените непарични средства) на разглежданите 20 политически субекта възлиза на 10 120 620 лв.

Графиката по-долу показва общото разпределение на направените разходи за различните типове предизборни дейности и услуги. Прави впечатление, че по време на парламентарните избори, повече от половината разходи на участниците са за медийни услуги. Изразходваните средства са около 55 % от общите – или 5 592 037 лв., като в тях са включени и получените от държавния бюджет медийни пакети.

Както и по време на кампанията за парламентарните избори през 2014 г., разходите за медии са с основна тежест, като преди 3 години те са били отново близо 55 % (възлизащи на 7 051 094 лв.) от общите разходвани от всички участници средства (12 890 532 лв.).

На второ място са разходите в кампаниите, направени за организацията на масови прояви и агитационни материали – 2 039 644 лв. (20%). Тук се забелязва спад в сравнение с 2014 г. по отношение и на стойността (3 742 571 лв. през 2014 г.) и на относителния дял (29 % през 2014 г.).

Графиката по-долу представя цялостната структура на разходите, направени от партиите и коалициите, участвали в предсрочните парламентарни избори през март, 2017 г. В допълнение, може да изберете конкретен тип разход, да кликнете върху него и да се запознаете със сумите, отделени от различните политически субекти разходи в избраната от Вас категория по време на предизборната кампания.

_{*В категорията Други се включват разходи за материали, гориво, командировки, други разходи за външни услуги, данъци и такси, пощенски и куриерски услуги, телефони.
*Общата стойност на получените непарични средства е неразделна част от общия размер на финансиране на предизборната кампания. Според указанията на Сметната палата “Непаричните дарения от ФЛ и непаричните средства от кандидатите” са част от общото финансиране на кампанията и включват получаването на услуга, която е остойностена, съгласно Закона за политическите партии – по справедлива пазарна цена (чл.23, ал.5).}

Запазва се тенденцията политическите субекти да не отделят средства за наетите в кампанията лица – сумите, похарчени за техни възнаграждения и осигуровки, възлизат на едва 8 968 лв. или под 0.1 % от общото финансиране. Те са отделени единствено от щабовете на БСП за България (8 080 лв.), Български демократичен център (703 лв.) и ДПС (185 лв.). Според тези данни, се оказва, че основната движеща сила в тази кампания са доброволците, тъй като останалите политически субекти не са отчели разходи за работещите в щабовете си. Друга хипотеза е рязко поевтиняване на работната ръка, тъй като през кампанията за парламентарни избори 2014 г.  този тип разходи са възлизали на 38 911 лв.

На консултантски услуги и социологически проучвания са разчитали от щабовете на ГЕРБ, Реформаторски блок-Глас народен, Движение Да България, Нова република и ВОЛЯ. Въпреки това обаче, сякаш тези услуги не са на особена почит в тази кампания, тъй като разходите в това направление възлизат на 0.8 % от общите. За сравнение през 2014 г. те са били 149 893 лв. или 1.16 %.

От 20-те партии и коалиции най-голяма сума за кампанията си са отделили от ДПС – 2 358 910 лв., следвани от ГЕРБ – с 2 315 933 лв. и коалицията Реформаторски блок-Глас народен – 1 303 411 лв. Припомняме, че двете ‘най-скъпи’ кампании са финансирани изцяло със средства от държавната субсидия.

Разходите, направени от разглежданите участници, могат да бъдат проследени в следващата графика. Посочете избрана от Вас партия или коалиция, кликнете върху нея и може да се запознаете с подробно разпределение на направените от съответния политически субект разходи по време на предизборната кампания.

_{*В отчета си ПП Движение за радикална промяна Българската пролет е посочила общ размер на финансирането на кампанията 40 494.84 лв., докато сумата от отделните пера възлиза на 42 005.26 лв}

Разходите за медийни услуги възлизат общо на 5 592 037 лв. (в това число са включени и отпуснатите на участниците медийни пакети).

Най-сериозни суми политическите субекти са вложили в търговските телевизии – 2 298 733 лв. или 41 %, като това съотношение е по-ниско в сравнение с направените през 2014 г. разходи за частни телевизии (тогава те са били 3 153 738 лв. или 49 %). След търговските телевизии се нареждат разходите за онлайн издания – 1 400 542 лв. (или една четвърт от разходите за медии). Впечатление прави, че това перо бележи значителен ръст, както в абсолютна стойност, така и като относителен дял от разходите за медии в сравнение с изборите през 2014 г. (когато разходите за онлайн медии са възлизали на 881 895 лв. или около 14 %).

Графиката по-долу показва на какъв тип медийно отразяване са залагали политическите партии и коалиции в кампанията. Изберете конкретен политически субект и кликнете върху него, за да видите подробно разпределение на средствата по вид медии:

_{*В отчета на Обединение ДОСТ са посочени 18 830 лв. за електронни медии, които не са разпределени по вид медия, поради което не са включени в графиката.}

Най-много средства за медии са израходвали от ГЕРБ – 1 480 060 лв., следвани от Реформаторски блок-Глас народен – 1 029 467 лв. и БСП за България – 905 474 лв.

Участниците са разчитали предимно на отразяване в частните телевизии, като Реформаторски блок – Глас народен са отделили най-много средства за това – 551 283 лв., следвани от БСП за България – 524 938 лв. и ГЕРБ – 446 950 лв. Интересно е, че от парламентарно представените партии, ДПС и ВОЛЯ са залагали в най-голяма степен на кампания в онлайн медиите – съответно с 165 121 лв. и 93 629 лв.

За да достигнат избирателите си и да ги убедят в необходимостта да влезнат в българския парламент, политическите субекти са разходвали малко над 10 млн. лв. Все пак някои от партиите умело са намалили разходите си – такъв е случаят на АТАКА, която с участието си в коалицията на Обединените патриоти редуцира значимо средствата в сравнение с парламентарните избори от 2014 г. За кампанията през март от Обединените патриоти са се разделили с 1.01 лв. на глас. Така патриотичният вот за настоящия парламент е бил най-евтин.

Най-скъпо са платили за своите гласове от ДПС – 7.46 лв. на глас (при 4.67 лв. за глас на парламентарни избори 2014 г.), при това за по-лош резултат.

БСП бележи почти тройно понижение в цената на гласа на тези избори – 1.30 лв. (при 3.62 лв. през 2014 г.). От ГЕРБ на тези избори са достигнали цена от 2.02 лв. на глас, доближаваща се до тази, която са заплатили през 2014 г. – 2.66 лв.