На 26-и март 2017 г. бяха проведени предсрочните парламентарни избори, в които участваха 20 партии и коалиции.

Екипът на Институт за развитие на публичната представя данни за набраните и изразходваните от политическите субекти средства по време на кампаниите им.

Съгласно Изборния кодекс, участниците в изборите са длъжни да подадат пред Сметната палата отчети за приходите, разходите и поетите задължения за плащане във връзка с предизборната кампания в срок от 30 работни дни след изборния ден. Сметната палата следва да ги публикува 15 дневен срок след получаването им в поддържания от нея Единен регистър по Изборния кодекс.

Това все още се случва във формат, който не позволява последващата им машинна обработка.

Таванът  на разходите, които могат да бъдат направени по време на изборите за народни представители, е в размер общо на 3 000 000 лв. за партия или коалиция.

Според българското законодателство партиите финансират предизборната си кампания със собствени средства на партията, средства на кандидатите и дарения от физически лица.

Коалициите от своя страна, финансират предизборната си кампания със собствени средства на партиите, които участват в нея, средства на кандидатите и дарения от физически лица, направени за партията в коалицията, определена да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност на коалицията, свързани с кампанията й.

Същевременно даренията от физически лица не могат да надхвърлят повече от 10 000 лв., а всяко получено дарение трябва да се декларира в 7-дневен срок от получването му.

Партиите и коалициите, които участват в избори за народни представители, но нямат право на държавна субсидия, могат да получат медиен пакет в размер до 40 000 лв. На коалиция, в която участват партии, които имат право на държавна субсидия по реда на Закона за политическите партии, се предоставят средства за медийни пакети в размер, пропорционален на дела на партиите, участващи в коалицията, които нямат право на държавна субсидия.

По силата на Изборния кодекс тези средства “се използват за заплащане на различните платени форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчиците на медийни услуги”.

Към датата на публикуване на настоящия текст всички 20 партии и коалиции са подали отчетите си до Сметната палата. Единствено Националната републиканска партия е декларирала липса на приходи и разходи.

Общата сума на посочените приходи по време на кампанията възлиза на 10 136 468 лв.

В рамките на отчетите от тези избори за пореден път се забелязват известни несъответствия в публикуваните в регистъра данни. Отговорните за изготвянето им отново са допускали и технически грешки при попълването на някои графи.

С приходите на партиите, участвали на парламентарните избори, може да се запознаете от следващата интерактивна графика (посочете с мишка приходите на избран от Вас политически субект  в графиката, за да видите конкретната сума).

Предложението на ГЕРБ, прието на заседание на правната комисия в парламента вчера – за намаляване на държавната субсидия за партиите на 1 лв. за получен глас, e в пълно противоречие с данните за приходите от финансовите отчети. От тях става видно, че политическите партии продължават да разчитат на средства от държавната субсидия за финансирането на своите кампании – нейният дял е над 90 %.

Справката показва, че самата ГЕРБ е финансирала кампанията си изцяло със средства от субсидията – 2 315 933 лв.

Така, като се вземат предвид получените гласове от партията победител – 1 147 292 и предложението на ГЕРБ се приеме окончателно, средствата от държавната субсидия ще трябва да бъдат спестявани грижовно с оглед политическата нестабилност и често провежданите избори в страната в последните години. А през 2019 г. предстоят евроизбори и местни избори.

Субсидията е единственият източник на финансиране и на ДПС – 2 358 910 лв.  Партия Воля, от своя страна, финансира кампанията си основно чрез дарителство – 66 % от привлечените от нея приходи са дарени от физически лица.

Прави впечатление, че средствата от членски внос представляват незначителен дял от цялостното финансиране на кампаниите – сумата възлиза едва на 3 474 лв.

В същото време партиите, които нямат право на държавна субсидия, използват като основен източник на приходи медийните пакети.

Графиката по-долу показва цялостната структура на приходите на политическите партии, участвали в предизборната кампания:

С приходите на коалициите, участвали в предизборната кампания, може да се запознаете от следващата интерактивна графика (посочете с мишка приходите на избран от Вас политически субект в графиката, за да видите конкретната сума).

Според данните основен принос при финансирането на кампаниите на коалиции имат собствените средства на политическите партии, участващи в коалицията – 3 048 330 лв. от всички техни приходи. Начинът на публикуване на отчетите в регистъра на Сметната палата, не позволява определяне на произхода и вида на приходите – дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми, например. Значителен е делът и на даренията от физически лица (парични и непарични), които представляват 25 % от отчетените приходи на коалициите.

Графиката по-долу показва цялостната структура на приходите на коалициите от партии, участвали в предизборната кампания:

За финансиране на своите кампании най-много парични и непарични дарения (като абсолютна стойност) са набрали три коалиции – БСП за България, Реформаторски блок-Глас народен и Коалиция АБВ–Движение 21. Същите три формации разчитат в голяма степен и на средствата на издигнатите от тях кандидати.

Данните показват, че приходите, на които разчитат политическите субекти са субсидиите на партиите и съответно собствените средства на коалициите, както и даренията на физически лица. Въпреки, че медийните пакети са основен източник на финансиране в случаите на партии, които нямат право на държавна субсидия, те представляват едва 4 % от всички приходи на тези избори.

В следваща статия ще представим анализ на разходите, извършени по време на предизборната кампания от всички участници.