На 17.05.2017 г. в деловодството на Народното събрание е депозиран проект на Закон за българския жестомимичен език. Под проекта на нормативен акт са положени подписите на 6 народни представители от „БСП за България“.
Законопроектът признава българския жестомимичен език като пълноценен начин за общуване наравно с говоримия и писмения български език.
Предвижда се на децата и младежите с увреден слух да се осигурява обучение и с жестомимичен език в държавните и общинските училища. За целта се правят съответните изменения в Закона за училищното и предучилищното образование: в специалните училища за деца и ученици с увреден слух, жестомимичен език се въвежда като задължителен учебен предмет; като помощно средство при обучението на деца и ученици с увреден слух се въвежда двеузично обучение – едновременно с говор и жест; в интегрираните училища се осигурява асистент – преводач на жестомимичен език, дори ако в класа има само едно дете с увреден слух. /По данни на НСИ за учебната 2015/2016 година в специалните училища за деца с увреден слух се обучават 281 деца. Други между 300 и 450 деца с увреден слух се обучават в общообразователните училища/.
Предлаганите разпоредби неминуемо ще доведат до допълнителни разходи за бюджетите на отделни държавни и общински училища, като допълнителните средства следва да се осигурят от Министерския съвет и Министерството на образованието и науката. Вносителите считат, че ползите от приемането на Закон за българския жестомимичен език ще са несъизмеримо по-високи спрямо очакваните допълнителни разходи.
Създава се Национален регистър на преводачите от и на жестомимичен език в България, който се поддържа от Съюза на глухите в България.
Според текстовете, глухите, тежкочуващите лица със слухова загуба 55 и повече децибела, и сляпоглухите лица имат право на целева парична помощ за превод от и на жестомимичен език.
Законопроектът касае над 120 000 лица с различна степен на увреждане на слуха. От тях, по данни на Европейския съюз на глухите, броят на ползващите българския жестомимичен език е 50 000.
Законопроектът е в съзвучие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана и от България. „Към настоящия момент Република България е една от едва двете държави – членки на ЕС, които не са уредили законодателно използването на жестомимичен език.” – твърдят вносителите.