След встъпването в длъжност на новото правителство беше обявено създаването на министерство, отговорно за подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС). На събитие, проведено в Дома на Европа на 9-ти май, министър Лиляна Павлова спомена част от проблемите на подготовката, но основният медиен отзвук беше фокусиран върху забавянията на обществени поръчки и обема на предвидения бюджет. Ролята на държавата председател, обаче, далеч надхвърля тази прагматична страна на задачата.
Институцията, позната още като Съвета на министрите или просто Съвета, представлява интересите на държавите членки. Тя заседава в 10 различи формата в зависимост от ресора на обсъждания въпрос, като на тези срещи присъстват съответните министри от всяка страна. Съветът договаря и приема законодателните актове и приема бюджета на Съюза заедно с Европейския парламент (ЕП). Той има водеща роля по отношение воденето на външната политика на ЕС и сключването на международни споразумения от името на Съюза.
Важно е да се прави разграничение с други подобни по своето наименование органи и международни организации. Така например, Европейският съвет е институцията на ЕС, в която се осъществяват срещи на ниво държавни и правителствени ръководители и задава общите посоки за развитие на ЕС. Съветът на Европа от своя страна е самостоятелна международна организация.
За да може да осъществява работата си, Съветът на министрите се ръководи от три от държавите, избрани спрямо предварително договорен ротационен принцип, за период от 18 месеца. В рамките на така наречената тройка, всяка страна разполага с 6 месеца, за да ръководи институцията, но трите заедно координират приоритетите си. Така се осигурява приемствеността на политиките и позициите на Съвета.
Държавата председател ръководи заседанията на Съвета (без Съвета по външни въпроси) и срещите на експертните органи, които осигуряват дейността му. Това означава, че страната може да задава и променя дневния ред, като поставя акценти в преговорите по законодателните актове.
Страната председател ръководи комуникацията на Съвета с останалите институции. Това, например, се случва на така наречените “триалози” между Съвета, Парламента и Комисията, в рамките на които се обсъждат съвместните им актове. Националните представители изразяват позицията на собствената си държава, но и носят отговорност за представителството на интереса на всички страни в рамките на тези срещи.
Държавата председател има важна дипломатическа роля, тъй като тя трябва да насърчава сътрудничеството между държавите членки по време на заседанията и да работи за постигането на баланс на интересите им.
По време на всяко ротационно председателство се организират поредица от формални и неформални срещи на експертно и политическо ниво. Значителен брой от тези събития се провеждат в държавата председател. Това дава възможност страната не само да постави основните си политически приоритети на дневен ред, но и да популяризира обичаите, привличайки туристи с разнообразна културна програма.
България трябваше да започне първото си председателство от втората половина на 2018 г., като последната държава от тройката на Великобритания и Естония. След обявяването на резултатите от референдума в Обединеното кралство, то се отказа от своя ред, защото периодът съвпада с началото на преговорите за прекратяване отношенията на страната с ЕС. Това наложи промяна в ротацията и Австрия пое освободеното място в триото, а председателствата на Естония и България бяха изтеглени с половин година по-рано. Така България ще ръководи дневния ред на Съюза от 1 януари 2018 г.
Това непредвидено събитие допълнително затрудни България по отношение на подготовката на страната. Държавата започна този процес сравнително късно. На официалния сайт на естонското председателство например, е публикувана информация, че още през 2012 година страната създава механизъм и започва да събира и анализира данни от предишните председателства, за да изготви собствения си план за действие. Екипът, отговорен за председателството, има за задача да координира обучението на служители, организацията на събития и да изготви план за промотирането на естонската култура.
България започва подготовката си три години по-късно, въпреки че има по-малко опит в рамките на работата на институциите на Съюза.
Нещо повече, планът за действие на естонската държава наброява 39 страници и съдържа принципа, на който страната ще подбере приоритетите си. Те са свързани с целите, заложени в стратегическия документ на страната за политиката ѝ в ЕС за периода 2015-2019 година. В същото време у нас фокусът на дебата пада върху логистиката и инфраструктурата и подготовка на кадри.
Публикуваният български план е от 2016 година и се състои от 7 страници. В този обем не е засегната съдържателната част на председателството. Едва през ноември се очаква да бъде приета програмата, която да обосновава политически приоритети на страната.
Заради нестабилната политическа ситуация у нас през последната половин година, бяха сменени трима различни отговорници за подготовката на България. Поради тази причина в отделните периоди се чуваха разнопосочни индикации за приоритетите на България – работни места и конкурентоспособност, миграция и сигурност, енергиен съюз и ролята на ЕС на международната сцена бяха заявените приоритети от Меглена Кунева. Деница Златева ги допълни с изграждане на Съюз на граждани с цел по-голяма роля на европейците във вземането на решенията на ЕС и дебат за ролята на образованието (въпреки че последното е отговорност на отделните държави и не е от компетентността на Съюза). На 10-ти март г-жа Златева също така включва като приоритет на страната ни и кохезионната политика, чието продължение България подкрепя.
На 9-ти май в Деня на Европа, Лиляна Павлова, назначена за министър, отговорен за българското председателство, обяви три ключови приоритета на страната – политики за сигурност и миграция, кохезионна политика и работни места и насърчаване борбата с младежката безработица. Дни по-късно на официална работна среща с журналисти, министър Павлова добавя и Западните Балкани като “важен нюанс на нашето председателство”.
В тази ситуация има положителна индикация – съществува относителна политическа приемственост в позициите на отговарящите за българското председателство. Те стъпват върху тезите на предшествениците си. От друга страна, обаче, лутането по отношение на броя и характера на приоритетите, не дава възможност за подготовка на ясна българска позиция, която да бъде добре защитена.
По-сериозен е проблемът с принципа, на който са подбрани приоритетите. В обществото ни така и не се произведе дебат по отношение на тяхната значимост. Политиките по същество не бяха обсъждани, а дискусията се концентрира повече върху финансовите средства и инфраструктурните промени. Според изследване, публикувано на страницата на председателството, “Нивата на запознатост по въпроса за предстоящото българско председателството на Съвета на Европейския съюз все още са ниски. Съвсем малки са дяловете на респондентите, които могат спонтанно да назоват точната година на българското председателство – 3% посочват 2018 г., а налучкването не е изключено. 80% не съумяват да отговорят, а останалите на практика посочват неверни отговори.”
Дали последните три споменати приоритета са най-правилните и ще изпълнят целите на председателството ни, е трудно да се каже. В този времеви период ще се състоят част от преговорите за новата финансова рамка на ЕС, преговорите за Брекзит и дискусията за бъдещето на Съюза. В този смисъл, ако нямаме ясни приоритети, много лесно председателството ни ще мине само под знака на външни събития без функционалната възможност да направляваме политическия дебат в ЕС.
Изборът на по-малко на брой приоритети е добър подход, който потенциално може да доведе до по-успешната им защита. Най-голямата загуба, обаче, е неосъществилият се обществен дебат. Той можеше да канализира качествено различно отношение на гражданите към членството и възможностите на страната ни да влияе на процеса на взимане на решения. Остава да се надяваме, че за шестте месеца, които ни делят от председателството, ще успеем да се подготвим да изпълним поне очаквания от нас минимум.