Тя заема специално място в живота на нашето общество и ние й дължим дълбока почит и признателност за безценния просветителски принос, подчерта Димитър Главчев. През цялата история на съвременната българска държавност Националната библиотека винаги е била радетел на духовния ни възход, достоен продължител на възрожденските идеали, добави той.
Председателят на парламента отбеляза, че изложбата „Книги, посоки, публики“ дава възможност на днешния празник читателите и гостите на библиотеката да видят част от най-ценните ръкописи, старопечатни книги и документи, които се съхраняват в нейните фондове. Това е и повод да отбележим значението на библиотеката не само за националната ни памет, но и за българската култура, добави Димитър Главчев.
Днес вие продължавате да развивате и утвърждавате националната ни библиотека като модерно средище за съхраняване на книжовното богатство и за развитие на научно-изследователската дейност в България, посочи председателят на Народното събрание. Димитър Главчев отбеляза, че Националната библиотека участва активно и в международния културен обмен и в съхраняването и популяризирането на европейската култура и доказателство за това са редицата европейски проекти, които тя реализира, като Проекта „Виртуална библиотека – България” и „Дигитализиране и запазване на писменото наследство“. Защото, когато говорим за културното наследство, трябва да помним, че то се създава в момента, обогатява се и се предава нататък, подчерта той.
Председателят на Народното събрание подари на Националната библиотека луксозно издание парламента, посветено на българските Конституции и юбилеен сборник на Народното събрание.
Директорът на Националната библиотека доц. Красимира Александрова отбеляза, че днес празнува цяла България, празнуват библиотечните работници, хората, наричани рицари на книгата, аристократи на духа, заради тяхната апостолска работа. Да бъдеш библиотекар не е просто професия и препитание, а призвание и начин на живот, заяви тя и допълни, че това е кауза, на която библиотекарите служат неотклонно през годините, независимо от политическите и икономическите кризи, подценяването от страна на обществото, лошата материална база и ниско заплащане.
На днешните библиотекари се падна жребият да променим облика на библиотеките, за да останат толкова нужни в съвременното ни динамично общество, колкото са били и досега, посочи доц. Красимира Александрова.
Изложбата „Книги, посоки, публики“, посветена на част от най-ценните ръкописи, старопечатни книги и документи, съхранявани в библиотечните фондове, представя някои от най-известните и богато орнаментирани ръкописи от Средновековието като страници от Енинския апостол (10-11-и в.), Добрейшовото четириевангелие (13-и в.), първия Софрониев препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през 1765 г. Между чуждоезичните ръкописи могат да бъдат видени най-ранният датиран паметник от колекциите на библиотеката – Арменско четириевангелие от 966 г., донесено от Бачковския манастир, и богато украсеният с полихромни заставки и инициали в злато и сребро гръцки Служебник от 1736 г.
Част от изложбата е и българската следа в световното книгопечатане от 15 век до наши дни – от Четириевангелието, отпечатано в Търговище през 1512 г., през делото на първия български печатар Яков Крайков („Часословец“) и „Абагар“ на Филип Станиславов, до първата печатна книга на новобългарски език („Неделник“ на Софроний Врачански) и първия български светски буквар на д-р Петър Берон („Рибния буквар“).
Отдел „Български исторически архив“ представя в изложбата малко известни на широката публика документи, които не са участвали в експозиции през изминалите години. Сред тях са документи, свързани със завещанието на Васил Априлов и с Габровската гимназия, като свидетелството на видния библиограф акад. Никола Михов, издадено от Априловската гимназия в Габрово, завещанието на Евлоги Георгиев, с което дарява средства за построяване и издръжка на висше учебно заведение.
Ръкописни и старопечатни книги на османотурски, арабски и персийски език са между експонатите от отдел „Ориенталски сбирки“. Повечето са пренесени в Народната библиотека от края на 19-и до първата четвърт на 20-и век от вакъфските библиотеки в Самоков, Кюстендил, Видин, София и други, съществували през османското владичество.