На 4 май се сформира официално новият кабинет на България. Някъде между споровете за размера на пенсиите и разпределянето на министерските постове, обаче, редица други важни теми потънаха в общественото пространство. Една от тях е отсъстващият вече пети месец български еврокомисар.

Съдържание:

1. Накратко за Европейската комисия
2. Броят комисари – горещият картоф
3. Допустимо ли е отсъствието на комисар?
4. Защо обаче България губи от отсъствието на български комисар?
5. Оправданието на българската страна
6. “Пренебрежимо провинение”
7. Вместо заключение

Накратко за Европейската комисия

Европейската комисия (ЕК) е натоварена с изпълнителните функции на Съюза като координира и ръководи политиките, създавани на ниво Европейски съюз (ЕС), и следи разходването на средствата по всички програми и проекти. Комисията е пазител на Договорите^[i] и може да сезира Съда на ЕС, в случай на нарушение на правилата от страна на държавите членки. ЕК е една от трите основни институции на Европейския съюз^[ii], които имат ключова роля в законодателния процес, като притежава почти пълен монопол върху законодателната инициатива.

В рамките на всички тези свои роли Комисията е колективна институция, представител на интересите на Съюза. В своите решения колегията от комисари се ръководи не от позициите на държавите членки (защитавани от Съвета) или желанията на гражданите (представлявани от Европейския парламент), а изразява волята на самия ЕС.

Броят комисари – горещият картоф

По силата на чл. 17, пар. 4 и пар. 5 на Договор за Европейския съюз до 31 октомври 2014 година, бе прието Комисията да се състои от по 1 представител на всяка държава членка. След тази дата бе предвидено намаляване броя на комисарите, който да отговаря на 2/3 от броя на държавите членки. Техният произход трябваше да се определя на базата на предварително договорена ротационна система, която да отразява географските и демографските особености на всяка страна.

Държавите така и не успяха да се споразумеят именно за този принцип на ротация, защото по този начин в настоящата комисия, председателствана от Жан-Клод Юнкер, не всяка държава щеше да има свой представител. В този случай страните се възползваха от възможността, предвидена в същия член на Договора, по силата на който Европейският съвет с единодушие може да промени това правило и договориха правото за излъчване на комисар от всяка държава. В този смисъл, според редица анализатори, не бе решен ключов проблем на институцията – наличието на много комисари и прекалено малко портфейли. Заради тази ситуация се създават допълнителни ресори, които затрудняват координацията и приемствеността на курса на политика. Това от своя страна забавя работата на институцията.

Допустимо ли е отсъствието на комисар?

Отсъствието на един комисар на пръв поглед не изглежда пагубно, защото по правило комисарите не защитават интереса на държавата си на произход. Те са независими в своята дейност и взимат решенията си колективно. Нещо повече, самите Договори предвиждат възможност държава да не излъчи комисар. Това е допустимо в ограничения случай на оставка или отстраняване от длъжност, когато до края на мандата на Комисията остава прекалено малко време (Договорите не конкретизират период от време). Тогава Съветът^[iii] може да вземе решение с единодушие, по силата на което държавата да не номинира комисар до края на мандата на институцията.

Защо обаче България губи от отсъствието на български комисар?

Българската държава не се намира в нито една от горните хипотези. Кристалина Георгиева подаде оставката си на 28.10.2016 година и официално не изпълнява длъжността си от 1 януари 2017 година, а мандатът на Комисията изтича през 2019 година.

Въпреки че споменатият проблем с големия брой комисари не беше решен, бе направен опит за оптимизиране работата на институцията. Това се случи чрез придаването на повече ръководни функции на заместник-председателите в Комисията „Юнкер“. Помежду им не се създаде твърда йерархична зависимост, но се обособиха групи от комисари, координирани от един ръководител, който направлява дейността им. България имаше заместник-председател, при това с изключително важно портфолио – г-жа Георгиева отговаряше за ресора “Бюджет и човешки ресурси”.

Все пак, навременното предложение на кандидатура далеч не означава, че България задължително ще запази портфолиото си, защото ресорът на всеки комисар зависи от неговите качества и компетенции и се определя от председателя на Европейската комисия. Отсъствието на номинация, обаче, драстично намали тази възможност. В сегашната ситуация не личи достатъчно ниво на ангажираност на България спрямо европейските въпроси. Договорните отношения по правило предоставят не само правата за свободно движение и ползване на европейски средства, но задължения за изпълняване на поети ангажименти. Участието в институционалния живот на Съюза е един от тези ангажименти, а пасивността на страната ни може да се изтълкува като неспазване на базови за ЕС принципи.

Включването в работата на Съюза дава възможности на всяка държава да участва в процеса на вземане на решения, дори да няма право на директно влияние върху своите представители в Комисията. Макар и неформално, комисарите често предоставят информация за различни предстоящи инициативи. Според изданието EURACTIV България за пръв път не е получила предварително копие на последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка именно защото не е имала комисар, който да го предостави на българското правителство. Последното доказва, че комисарите имат важна информационна роля в комуникацията между националните правителства и Съюза, въпреки институционалната им независимост.

Това е и причината Великобритания да не се откаже от номинирането на комисар дори след Брекзит. След референдума в Обединеното кралство Джонатан Хил се оттегли, но страната предложи друг комисар – Джулиън Кинг, който получи портфейл “Сигурност”. Той встъпи в  длъжност през септември 2016 година, след като предшественикът му бе освободен през юли същата година. Позицията на самия Дейвид Камерън е, че „Като държава, която плаща своите задължения, ние (Великобритания) имаме право на комисар“.

Двата случая илюстрират напълно различни подходи. Великобритания номинира своята кандидатура възможно най-бързо, въпреки намерението си да прекрати членството си, а заедно с него и задълженията си, защото осъзнава необходимостта от британски комисар. В същото време България, въпреки теоретично ясната си европейска ориентация, неглижира това свое задължение и възможност.

В сегашната ситуация отсъствието на български комисар е дори по-опасно заради стартиралата дискусия за бъдещето на Съюза. На 1 март 2017 година Комисията обяви т.нар. Бяла книга за бъдещето на Европа, която задава важни въпроси относно посоката на развитие на ЕС. Традиционно ЕК е най-проинтеграционнaта институция, а българският интерес съвпада с тази позиция. В идните месеци ще се предложат още стратегически документи, които да допринесат за дискусиите относно бъдещето на Европейския икономически и паричен съюз, защитата на границите и социалното измерение на ЕС. Без комисар от нашата страна ще липсва българската следа в изготвянето на всички тези важни документи. По този начин допълнително се отслабва българската позиция в ЕС.

Оправданието на българската страна

Българската държава се оправда с невъзможността да предложи комисар заради вътрешнополитическата ситуация. Правителството на Бойко Борисов отказа да посочи нов комисар след загубата на ГЕРБ на президентските избори миналата година. Това стана въпреки очакванията кандидатурата да се излъчи преди оттеглянето на г-жа Георгиева, за да може да бъде осигурена приемственост в институцията. Същото направи и служебното правителството с довода, че това следва да се случи след провеждане на предсрочни парламентарни избори. От своя страна президентът Радев заяви, че осъзнава колко “е важно да имаме комисар възможно по-бързо”, но благодари на г-н Юнкер за проявената “гъвкавост и разбиране”.

Следва да се посочи, че вътрешно политическите обстоятелства не освобождават държавата от задълженията й съгласно установената практика на Съда на ЕС. Според нея ситуации като разпускане на парламента, промени в законодателния процес или особености на вътрешноправния ред, не са легитимни основания за оправдаване на неизпълнение.

“Пренебрежимо провинение”

Европейските лидери не реагираха остро на тази ситуация, защото се оказва, че на фона на всички проблеми в ЕС, българското неизпълнение е “пренебрежимо провинение”. Според Райън Хийт, говорител на ЕК по времето на комисията Барозу и настоящ кореспондент на POLITICO, Жан-Клод Юнкер е склонен да позволи рекордното забавяне на българската номинация, за да не загуби подкрепата на българското правителство. Това се дължи на факта, че в Европейския съвет „само две от петнайсетте големи национални правителства са ръководени от представители на Европейската народна партия“ и „българското правителство е единственото в Централна и източна Европа“, лоялно на ЕНП.

Като към този факт се добавят Брекзит, мигрантската криза и проблемите в Полша и Унгария, неизлъчването на комисар изглежда като хапка, която лесно може да се преглътне.

Вместо заключение

След 10 години членство България подобни действия поставят държавата ни като “на гости” на ЕС. Българският интерес е свързан с максималното използване на лостовете за влияние, които предоставя членството, не само чрез най-обсъжданото в публичното пространство усвояване на финансови средства, но и чрез активно участие в разрешаването на общите за Съюза проблеми и изграждане на доверие у нашите партньори. Това няма да се случи с подобно неизпълнение на договорните ни задължения. Не е добър сигнал и забавянето на подготовката за председателството на България на Съвета на ЕС, което предстои от 1 януари 2018 година.

^[i] Договор за Европейския съюз и Договор за функционирането на Европейския съюз, които са правната рамка на ЕС

^[ii] Другите две са Съвета на министрите на ЕС и Европейският парламент, които представляват интересите съответно на държавите членки и на гражданите на Съюза.

^[iii] Това правило не важи при индивидуална оставка на председателя на ЕК