На 26 март 2017 г. бяха проведени предсрочните парламентарни избори в страната. Избрателите имаха право да пренаредят партийните листи, използвайки възможността за преференциално гласуване.

Участие в изборите взеха 20 партии и коалиции. Всички те регистрираха листи с кандидати в 31-те многомандатни избирателни района в страната. Изключение правят от Български демократичен център, които не регистрираха кандидати във Враца, Кърджали и Ямбол и от ПП Национална републиканска партия, които не регистрираха кандидати в Добрич, Кърджали, Ловеч и Смолян.

Екипът на Институт за развитие на публичната среда обобщи данните от официално публикуваните данни, за да анализира преференциалното гласуване в страната.

Според обобщените данни за резултатите, публикувани на страницата на Централната избирателна комисия, от правото си на преференциално гласуване са се възползвали общо 1 238 402 души. Така, гласовете на хората, предпочели определен кандидат в партийните листи, представляват малко над 37 % от действителните гласове, подадени в цялата страна.*

На предходните парламентарни избори, преди малко повече от 2 години, гласоподавателите използвали преференция, представляват малко над 35%.

В 44-тото Народно събрание представители ще имат пет политически формации – ГЕРБ, БСП за България, Обединени патриоти, ДПС и ВОЛЯ. Сред тях, избирателите на ГЕРБ са били най-активни при употребата на преференциално гласуване – 43.1% от тях са използвали преференция при избора си. Следват избирателите на БСП за България, от които малко над 39% са се възползвали от възможността да изразят предпочитание, на Обединените патриоти – 30%, на движението на Веселин Марешки ВОЛЯ – 28%.

Запазва се и тенденцията за нарастване на употребата на преференция от избирателите на ДПС – над 26%  (при 21% на предходните парламентарни избори).

В 44-то Народно събрание, общо 38 от депутатите са избрани преференциално. Това са както следва:
– От ДПС: Ангел Илиев Исаев (Бургас), който вече е независим народен представител, след като отказа да се оттегли, както бе изискано от него от партийната централа на ДПС.

– От БСП за България: Богдан Емилов Боцев (Благоевград), Димитър Стоянов Стоянов (Бургас), Иван Димов Иванов (Варна), Явор Руменов Божанков (Велико Търново), Даниел Петков Йорданов (Добрич), Надя Спасова Клисурска-Жекова (Пазарджик), Любомир Бойков Бонев (Перник), Стефан Иванов Бурджев (Плевен), Чавдар Йорданов Велинов (Плевен), Димитър Величков Георгиев (Пловдив област), Веска Маринова Ненчева (Пловдив област), Георги Георгиев Стоилов (Русе), Пенчо Пламенов Милков (Русе), Кольо Йорданов Милев (Сливен), Николай Иванов Цонков (25-ти избирателен район в София), Лало Георгиев Кирилов (София област), Донка Димова Симеонова (Стара Загора). От 17-те избрани преференциално народни представители от БСП за България, 8 са с номер 10, съвпадащ с номера на коалицията в бюлетината.

– От ГЕРБ: Александър Димитров Манолев (Благоевград), Стефан Апостолов Апостолов (Благоевград), Георги Запрев Динев (Благоевград), Ася Атанасова Пеева (Бургас), Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева (Велико Търново), Станислава Красимирова Стоянова (Велико Търново), Даниела Димитрова Малешкова (Пазарджик), Александър Петров Александров (Перник), Владислав Тошков Николов (Плевен), Пламен Тачев Петров (Плевен), Спас Георгиев Гърневски (Пловдив), Запрян Василев Янков (Пловдив област), Младен Николов Шишков (Пловдив област), Алтимир Емилов Адамов (Силистра), Галя Енева Захариева (Сливен), Борислав Иванов Борисов (24-ти избирателен район в София), Христо Георгиев Гаджев
(25-ти избирателен район в София), Валентин Мирчов Милушев (София област), Васил Цветков Цветков (София област), Димитър Крумов Александров (Шумен). Общо избраните народни представители от ГЕРБ чрез преференция са 20, от тях 6 са с номер 11, съвпадащ с номера на партията в бюлетината.

Анализът на данните на ниво многомандатни избирателни райони показва, че в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград – 60.4 % от всички избиратели са се възползвали от преференцията, следва Пазарджик – 51.6 %, Враца – 50.8 % и София област – 47.5 %. Най-малко са използвали възможността за преференциален вот гласоподавателите от район Кърджали –  14.8 %.

И на тези избори участниците не заложиха на информационна кампания по отношение на преференцията. Ефектът от нежеланието на партийните централи да обяснят възможността за пренареждане на листите на своите избиратели, в някаква степен се илюстрира от придобилия известност “феномен 15/15”.

Някои от партиите, които имаха по-голям брой избрани чрез преференция народни представители, ги оттеглиха. Например това са: Пламен Недев Петров – от листата на партия ДПС в Добрич; Фатма Сабайдин Исаева и Искра Димитрова Михайлова-Копарова – от листата на партия ДПС в Пазарджик; Цветелина Стоянова Лучкова – от листата на партия ВОЛЯ в Пловдив; Елена Стефанова Аксиева и Владимир Иванов Александров – от листата на партия ВОЛЯ в Пловдив област, и Калинка Райкова Славова – от листата на партия ВОЛЯ в 23-ти избирателен район в София.

Екипът ни отново изследва тежестта на т. нар. “двойни” преференции (посочен един и същ номер за партийна листа и за преференция), като те възлизат общо на 13.30 % от всички преференциални гласове. В най-голяма степен този „феномен“ се наблюдава в избирателните райони Бургас (22.3%), Кърджали (21.4%) и 25-ти избирателн район в София (21.1%).

Този резултат е съизмерим с 12-те процента преференции, съвпадащи с номера на партия или коалиция, от предходните парлаентарни избори през 2014 г.

Представените до тук данни ясно показват, че в употребата на префенциално гласуване има ръст в сравнение с предходните парламентарни избори. Същевременно, броят на избраните народни представители чрез предпочитания, е нарастнал почти двойно – от 20 през 2014 г. на 38. Липсата на активна информационна кампания от политическите централи по отношение на правото на преференциално гласуване на избирателите, както и високият праг на необходими преференции за пренареждане на листите (в най-голяма степен за изместване на водача на листата), са доказателство за страха на партийните играчи от реалната възможност тяхното политическо бъдеще да е в ръцете на гражданите.

_____________________
* Данните не включват гласовете „Не подкрепям никого“ и гласовете от чужбина, където сънародниците ни гласуват само за партия или коалиция, но нямат право на преференция.