Екипът на Институт за развитие на публичната среда провежда медиен мониторинг по време на избори, като следи разходите на политическите партии и коалиции, както и привличаните дарения от физически лица и средства на кандидатите.

Настоящият анализ представя сравнение на данните от предизборните кампании за предсрочните парламентарни избори 2014 г. и 2017 г. Ще се потърсят тенденции или открояващи се промени по отношение на инвестирането на партиите в медийно отразяване, както и при даренията, които са набрали.

В настоящия парламент успяха да влязат пет формации – ПП ГЕРБ, КП БСП за България, КП Обединени партриоти, ПП ДПС и ПП Воля. През 2014 г. прага преминаха осем политически субекта – ПП ГЕРБ, КП БСП лява България, ПП ДПС, КП Реформаторски блок, КП Патриотичен фронт, КП България без цензура, ПП Атака и КП АБВ.

Сравнението ще се концентрира основно върху формациите, представени в Народното събрание след двата избора. 

Най-големите “инвеститори” в медиите по време на избори

Прави впечатление, че тазгодишната кампания в мониторираните от ИРПС медии (44 на брой) се оказа по-евтина от кампанията през 2014 г. (когато наблюдаваните медии бяха 40). През 2017 г. регистрираните от ЦИК 20 участника похарчиха 3 398 910 лв. (без ДДС), а преди три години 25 партии и коалиции са платили почти милион повече – 4 385 587 лв. (без ДДС).

Интересен факт е, че събралата най-много подкрепа и в двата избора – ГЕРБ, този път вложи значително повече средства в медийното отразяване на своята кампания. През 2017 г. тя е политическата формация, платила най-голяма сума за медии – 809 667 лв. (без ДДС), а през 2014 година е едва на седмо място с 239 058 лв. (без ДДС).

В обратната ситуация се намира БСП. В кампанията от март 2017 г. коалицията инвестира 530 758 лв. (без ДДС), докато през 2014 г. тази сума възлиза на 618 996 лв. (без ДДС).

През 2017 г. Обединените патриоти похарчиха 299 418 лв. (без ДДС), докато през 2014 г., когато партньорите в коалицията се явиха отделно на изборите, АТАКА инвестира 539 606 лв. (без ДДС), а Патриотичният фронт – НФСБ и ВМРО – 181 054 лв. (без ДДС).

Изразходваните от ДПС средства са значително по-малко през настоящата кампания – 228 935 лв. (без ДДС). Сумата, отделена за медии през 2014 г., е била 555 706 лв. (без ДДС).

Воля не е участвала на предходните парламентарни избори. Въпреки това бихме могли да сравним подкрепата за нея и тази за обявилата се за антисистемна партия България без цензура, която през 2014 г. успя да събере достатъчно подкрепа, за да стане част от 43-тия парламент. Впечатление прави, че Воля през 2017 г. влага едва 62 000 лв. (без ДДС) в медийно отразяване. В същото време ББЦ през 2014 г. инвестира внушителната сума от 999 041 лв. (без ДДС), което тогава я нарежда на първо място по похарчени средства в медиите.

Въпреки, че Реформаторски блок не получи представителство в 44-тото Народно събрание, коалицията инвестира значителни средства в своята медийна кампания – 609 916 лв. (без ДДС). През 2014 г. сумата възлиза на 412 033 лв. (без ДДС). На предходните парламентарни избори, част от Реформаторския блок е била и новопоявилата се през 2017 г. формация Нова Република. Парите, отделени за медии от тази формация през 2017 г., възлизат на 297 405 лв. (без ДДС).

Следващата графика представя сравнение на средствата за медии, изразходвани от описаните по-горе политически партии и коалиции.

От посочените по-горе данни, се очертават няколко зависимости. В случая на ГЕРБ, които са вложили три пъти повече средства в медийното си отразяване през тази година, увеличението на броя на мандатите не е правопропорционално – през 2014 г. те са имали 84 депутатски места, докато сега те са 95.

БСП е разходвала с 15 % по-малко средства за присъствието си в медиите, а броят на депутатите им в 44-тото Народно събрание се е увеличил двойно – от 39 на 80.

ДПС също е отделила по-малко средства за медийната си кампания в последните избори. Броят на мандатите им обаче, намалява от 38 през 2014 г. на 26 в настоящото Народно събрание. Тук трябва да се добави, че това до голяма степен се дължи на появата на Обединение ДОСТ, което привлича част от традиционните гласове на ДПС.

Графиката по-долу показва разпределението на мандатите през 2014 г. и 2017 г.   

Най-предпочитаните медии

През годините тенденцията за предпочитание на трите големи национални телевизии се запазва. Прави впечатление, че в кампанията от март 2017 г. средствата отделени за тях от партиите, са по-равномерно разпределени. През 2014 г. бТВ е била първа по привлечени суми с 1 284 300 лв. (без ДДС), а Нова ТВ е била втора с едва 788 959 лв. (без ДДС). Тази година двете телевизиите си разменят местата, но разликата в полза на Нова ТВ е много по-незначителна – 674 021 лв. (без ДДС) и 637 181 лв. (без ДДС) за бТВ.

И двата пъти на трето място по интерес остава обществената телевизия, като през 2014 г. БНТ привлича 515 958 лв. (без ДДС), а миналия месец – 524 533 лв. (без ДДС).

Дарителска култура по време на избори

Съгласно Изборния кодекс партиите може да финансират предизборната си кампания със собствени средства на партията, средства на кандидатите и дарения от физически лица.

Коалициите от своя страна, финансират предизборната си кампания със собствени средства на партиите, които участват в нея, средства на кандидатите и дарения от физически лица, направени за партията в коалицията, определена да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност на коалицията, свързани с кампанията й.  

Сумата на даренията, която партиите набират по време на кампаниите си, е нараснала над два пъти – през 2014 г. тя е възлизала на 680 776 лв., а през 2017 г. – 1 326 551 лв.

В същото време размерът на средствата на кандидатите остава почти същия – 510 832 лв. през 2014 г. и 538 354 лв. през 2017 г. Тук следва да уточним, че след подаването на финансовите отчети от страна на партиите за парламентарните избори през 2014 г., се оказва, че партията на Николай Бареков декларира над 1 милион лева допълнителни дарения, информация за които не е публикувана в регистъра на даренията на Сметната палата и към този момент. Така, нито един политически субект не може да постигне рекордите по набиране на дарения на евродепутатът Бареков.

В следващата графика са представени обобщени данни за набраните дарения за кампаниите и за средствата на кандидатите през 2014 г. и 2017 г.

По отношение на средствата, набрани от кандидати и през двете кампании, БСП е на първо място със съответно – 138 656 лв. през 2014 г. и 235 687 лв. през 2017 г. Тази година БСП е и формацията, която набра най-много предизборни дарения – 368 363 лв.

И в двете кампании от ГЕРБ залагат на държавната си субсидия и не декларират получаването на дарения от физически лица и средства на кандидатите като източник на финансиране.

Вместо заключение

Данните показват, че средствата отделени за медии през 2017 г. от политическите партии и коалиции по време на кампанията са по-малко, отколкото тези от кампанията за парламентарните избори през 2014 г.

ГЕРБ и БСП са увеличили броя на мандатите си в настоящия парламент. Докато това в случая на ГЕРБ е белязано и от по-големи суми вложени в медийно отразяване, от БСП са успели да удвоят депутатите си, намалявайки средствата за медии. Въпреки че обединените в една формация ВМРО, АТАКА и НФСБ са отделили значително по-малко средства за кампания в медиите тази година, те имат само 3 мандата по-малко в сравнение с депутатите в 43-тото Народно събрание, излъчени поотделно от Патриотичния фронт (ВМРО и НФСБ) и АТАКА.