Изборите минаха. Три седмици по-рано – на 05.03.2017 г., се навършиха 3 години от влизането в сила на Изборния кодекс.

Това са информационните поводи, които ни мотивираха да направим проучване по въпроса: Колко струват изборите/референдумите на държавната хазна от влизането на Изборния кодекс в сила до сега?

Методология на проучването

През периода са проведени следните национални избори и референдуми: Избори за членове на Европейския парламент от Република България /2014 г./; Избори за народни представители /2014 г./; Избори за общински съветници и кметове, заедно с национален референдум за дистанционно електронно гласуване /2015 г./; Избори за президент и вицепрезидент на републиката, заедно с национален референдум по въпросите на Станислав Трифонов /2016 г./; Избори за народни представители /26 март 2017 г./.

Стойността на изборите/референдумите е сумата от сбора на разходите от държавния бюджет за подготовка и провеждане на национални избори/референдуми; сумата за текуща издръжка на ЦИК; държавната субсидия, разходвана за организиране и провеждане на предизборни кампании.

Източниците на информация са изцяло публични: план-сметките за разходите по подготовката и произвеждането на избори/референдуми; Законите за държавния бюджет за съответната година; отчетите на политическите субекти пред Сметната палата за предизборни кампании.

Сумите включват в себе си само разходите на българската държава, обявени и декларирани по съответния ред. Убедени сме, че в действителност цифрите са по-големи – не са включени разходите, които не са финансирани целево, но така или иначе дейностите са извършени в рамките на съответните бюджети – например някои разходи за извънреден труд и консумативи на държавната администрация и общините, някои разходи на МВР за охрана на изборите и др.

Резултатите

От план-сметките за разходите по подготовката и произвеждането на избори/референдуми става ясно, че през последните 3 години държавата е предвидила средства от държавния бюджет за подготовка и провеждане на национални избори/референдуми в размер на 179 716 000 лева. Сумата включва в себе си и разходите, предвидени за произвеждане и на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. Разпределението на разходите по отделни избори/референдуми може да видите по-долу (Графиката е интерактивна – за да видите подробно данните, посочете съответната колонка):

През тригодишния период са произведени два национални референдума, заедно със съответните избори. Разходите за тяхното произвеждане са в общи план-сметки. Все пак може да се предположи, че сумите за подготовка и произвеждане на един референдум са в размер не по-малък от 13 милиона лева /13 805 000 лева са планирани за подготовката на националния референдум през януари 2013 г. – референдума за ядрената енергетика, който се проведе самостоятелно/. Следователно за организирането и провеждането на два референдума са заделени не по-малко от 26 милиона лева.

С влизането в сила на Изборния кодекс до сега се предвижда предоставянето на средства за медийни пакети на избори и референдуми за партиите/коалициите, които не получават държавна субсидия, както и за инициативните комитети.  Планираните средства за това са в размер на 5 706 000 лева. Отчетените средства са значително по-малко – 1 511 518 лева.
(Графиката е интерактивна – за да видите подробно данните, посочете съответната колонка)

*Не съществува законово задължение участвалите в референдум субекти да се отчитат пред Сметната палата. Единствената възможност стойността на медийните пакети, използвани по време на информационната кампания, да бъдат проследени, е като се прегледат протоколите от заседанията на Централната избирателна комисия. Поради тази причина сумите за медийни пакети за проведените референдуми през 2015 и 2016 г. не са включени в графиката.
За провеждането на кампания за местни избори, медийни пакети не са предвидени в Изборния кодекс.
Средствата за проведената кампания за парламентарните избори от 26 март, 2017 г. все още не са отчетени пред Сметната палата. 

От законите за държавния бюджет за съответните години става ясно, че предвидените средства от държавния бюджет за текуща издръжка на ЦИК са в размер на 9 470 000 лева. Сумата не включва в себе си разходите, предвидени целево за ЦИК за организиране и провеждане на конкретни избори/референдуми.
(Графиката е интерактивна – за да видите подробно данните, посочете съответната колонка)

*Сумата за 2014 г. е не по-малко от 1 милион лева.

Под „Бюджет на Централната избирателна комисия“ се разбират средствата, отпуснати от държавата за текущи разходи на ЦИК.

За да изчислим цената на изборите/референдумите към разходите за подготовка и произвеждане на избори/рефередуми и разходите за постоянно действащата ЦИК, следва да се добави и похарчената от политическите субекти държавна субсидия за предизборни кампании.

През изминалите три години политическите субекти са декларирали разходването на средства в размер на 38 141 633 лева за предизборни кампании /сумата включва в себе си и стойността на получените непарични средства/дарения; не са включени средствата за финансиране на предизборната кампания – Парламентарни избори 2017 г., защото средствата още не са отчетени/. От тях държавната субсидия е 29 641 103 лева, което е 77,71 %.
Разпределението на похарчената държавна субсидия е както следва (Графиката е интерактивна – за да видите подробно данните, посочете съответната колонка):

Резултатът от всички изчисления, направени до тук, е че за периода от влизането на Изборния кодекс в сила до сега, държавната хазна е отделила сума в размер на 218 827 103 лева за организирането и провеждането на национални избори/референдуми.