КОНСТАТАЦИИ ОТ ЕДИН РЕГИСТЪР

20 дни отразяване на предизборните кампании са стрували 2 429 846 лв. на партиите
15.03.2017
КОЛКО СТРУВАТ ИЗБОРИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА?
28.03.2017

КОНСТАТАЦИИ ОТ ЕДИН РЕГИСТЪР

До изборите остават няколко дни. Напрежението расте. За пръв път в най-новата ни история вотът не се очаква като някаква развръзка, напротив очакването е, че изборите няма да разрешат обществените въпроси, а допълнително ще ги задълбочат.

Ще се формира ли управляващо мнозинство, респективно ще има ли редовно правителство? Кой ще номинира български еврокомисар? Ще ескалират ли взаимоотношенията Европейски съюз – Турция във връзка с предстоящия референдум в южната ни съседка? Очаква ли ни нова бежанска вълна?

Това са само част от въпросите, на които очакваме отговор.

Най-големият въпрос обаче, за политическото ни бъдеще в стратегически план, зависи от Върховния административен съд – там ще се решава съдбата на проведения през ноември 2016 г. национален референдум за драстичното намаляване на партийните субсидии, за мажоритарното гласуване, за задължителното гласуване.

Каквото и да реши съдът, партийно-политическата ни система вече е частично делегитимирана. Под съмнение е и легитимността на предстоящите избори. Избирателите изразиха своята воля  на референдума, а депутатите не се съобразиха с нея. Отделно съществува и вероятността резултатите от извънредните парламентарни избори да бъдат атакувани от загубилите с аргумента, че държавата не е осигурила възможност да се гласува и машинно.

Отговорни за мрачните перспективи сме си самите ние. Доказателство в тази посока дават резултатите /и възникналите въпроси/ от наше проучване на предложенията за произвеждане на национални референдуми, които се съдържат в публичният регистър по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Публичният регистър съдържа 20 предложения за произвеждане на национални референдуми по 35 различни въпроса, направени през периода 14.07.2010 г. – 01.06.2016 г. Това е индикация за висока активност.

От направените 20 предложения за провеждане на национални референдуми, 17 са на инициативни комитети, 2 на президента и 1 на народните представители.

По повече от половината предложения на инициативни комитети в Народното събрание не са депозирани подписки, а в останалите случаи /с изключение на два случая/ събраните подписи не са били достатъчни за задължително произвеждане на референдум.

Необходимите подписи е събрал Станислав Трифонов и по неговото предложение е произведен национален референдум. Има още една подписка, събрала задължителните подписи –  тази за строежа на АЕЦ „Белене”, но тя е елиминирана по друг начин /„България: как се краде референдум”/.

Неуспехът на подписките се дължи преди всичко на високите изисквания за задължително произвеждане на национален референдум – от юли 2015 г. са необходими подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права, а преди тази дата прагът е дори още по-голям. Освен това да се събират подписи без мощна партийна и медийна подкрепа е трудно.

Анализът на протоколите от извършени проверки на ГРАО на подписките за произвеждане на национални референдуми показва, че за близо 6 години са проверени 3 722 280 подписа. От тези записи близо една четвърт /24,59 %/ са се оказали некоректни.

От некоректните записи над половината /55,53%/ са на лица със сгрешени ЕГН. Прави впечатление, че подписките съдържат и подписите на много починали лица – 28 846 /това е повече от населението на един средно голям български град – например гр. Петрич/. С това още повече се затвърждават съмненията ни, че в подписките за свикване на референдуми се злоупотребява с личните данни на избирателите и се фалшифицират подписи /„Има ли злоупотреби в подписките за референдуми?”/.

В крайна сметка произведените референдуми са 3 – съответно по предложение на президента, по предложение на инициативен комитет, по предложение на народните представители.

Според получената обществена подкрепа резултатите са както следва:
Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалиции да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори? – 2 516 791  гласа „Да”
Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? – 2 509 864 гласа „Да”
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите? – 2 158 929 гласа „Да”
Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите? – 1 883 411 гласа „Да”
Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена централа – 851 757 гласа „Да”


Констатацията, която може да се направи е, че най-сериозна обществена подкрепа са намерили въпросите, свързани с коренна промяна на партийното финансиране и избирателната система. Може да се направи изводът, че съществуват сериози антипартийни и антипарламентарни обществени нагласи. Според някои историци тези нагласи са сходни с тези съществували в България след 19.05.1934 г., когато е извършен преврат и политическите партии са забранени, изборите са мажоритарни като обикновено печелят правителствените кандидати.

Анализът ни показва, че освен по въпросите, свързани с партийното финансиране и изборните въпроси, предложенията за произвеждане на национални референдуми са най-разнообразни: ограничаване дейността на банките и премахване на частното съдебно изпълнение; намаляване броя на депутатите, премахване на техния имунитет и въвеждане на възможност за тяхното отзоваване; свикване на Велико народно събрание; разваляне на договори с ЕРП и национализация; ограничаване на възможностите за продажба на земя на чужденци; забрана за концесиониране на подземни богатства; провеждане на лустрация; против Турция в Европейския съюз.

Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси от национално значение от компетентността на Народното събрание. Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото народно събрание; по някои от членовете на Конституцията; за размера на данъците, таксите, трудовите и осигурителните плащания и осигуровки на държавния бюджет; на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание. Не могат да се подлагат на референдуми в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област. Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.

Изискването референдумите да са съобразени с Конституцията и законите на съответната държава се съдържа и в Кодекса на добри практики за референдуми на Венецианската комисия. Венецианската комисия е приела и, че текстовете, предложени за референдум не трябва да противоречат на международното право или на основополагащите принципи на Съвета на Европа /демокрация, човешки права и управление на закона/.

Въпреки това, според екипа ни, повече от половината предложения за провеждане на референдуми съдържат въпроси, които са в противоречие с членове на Българската конституция и на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

1/3 от предложенията са насочени към произвеждане на национални референдуми по въпроси, водещи до ограничаване на права и свободи, реставрация на стари икономически модели и ограничаване на стопанската дейност. Значително по-малък е броят на въпросите, свързани с разширяване на права и създаване на нови възможности – разширяване правото на съдебно обжалване, създаване на финансов омбудсман и други. Предложенията, които касаят ограничаване на права и свободи и ограничаване на икономическата дейност, най-често се правят от националистическите партии, за които произвеждането на референдум е любимо политическо оръжие.