ИЗБОРНИТЕ РЕФОРМИ – РАВНОСМЕТКАТА

Конституционният съд отмени заличаването oт избирателните списъци
27.02.2017
КОНСТАТАЦИИ ОТ ЕДИН РЕГИСТЪР
22.03.2017

ИЗБОРНИТЕ РЕФОРМИ – РАВНОСМЕТКАТА

На 25.02.2017 г. Централната избирателна комисия (ЦИК) прие решение, с което прекрати обществената поръчка с предмет: „Осигуряване/наемане на специализирани устройства за машинно гласуване за произвеждане на изборите за народни представители на 26 март 2017 г.”, поради обстоятелството, че подадената оферта е неподходяща. С това стана ясно, че законовото задължение за провеждане на машинно гласуване на предстоящите извънредни парламентарни избори няма да се изпълни.

Провалът с машинното гласуване е добър повод да направим равносметка на изборните реформи до момента и на перспективите за тяхното продължаване.

 

Съдържание:

  1. Машинно гласуване
  2. Електронно гласуване
  3. Задължително гласуване
  4. Мажоритарно гласуване

МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ

Регламентацията на машинно гласуване се съдържа още в първоначалните текстове на Изборния кодекс, който влиза в сила на 5 март 2014 г. Идеята е да се оптимизира изборния процес и се намали броят на недействителните бюлетини. Още тогава Кодексът предвижда плавен процес на преминаване и към машинно гласуване – екпериментално машинно гласуване в до 500 избирателни секции до президентските избори през 2016 г.; машинно гласуване в до 500 секции на президентските избори през 2016 г. и машинно гласуване във всички секции след президентските избори 2016 г.
Въпреки това ЦИК реши на извънредните парламентарни избори /26 март 2017 г./ отново да се гласува и машинно само в 500 секции на територията на страната, решение което очаквано бе атакувано и отменено от Върховния административен съд /ВАС/.
Последва провеждането на спешна обществена поръчка за доставка на машини за гласуване с индикативна стойност от 12 500 000 лева, която се провали. По този начин стана ясно, че на извънредните парламентарни избори ще се гласува само по обичайния начин – с хартиени бюлетини.
Неуспехът обаче не трябва да се възприема като окончателен: на следващите избори – извънредни или редовни, ЦИК отново ще трябва да осигури възможността на гражданите да гласуват и машинно, разбира се, ако новото парламентарно мнозинство не отмени машинното гласуване. Затова веднага след провеждането на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г., ЦИК освен, че трябва да анализира причините и предпоставките, довели до провала на машинното гласуване, трябва да се заеме и с осигуряването на машини за гласуване на следващи избори.

ЕЛЕКТРОННОТО ГЛАСУВАНЕ

Дистанционното електронно гласуване е регламентирано в Изборния кодекс през май 2016 г. Целта е да се модернизира изборния процес и да се улесни гласуването на българите в чужбина. И тук, както при машинното гласуване, е предвидено плавно въвеждане: през 2017 г. ЦИК трябва да проведе три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии и коалиции. След 01.01.2018 г. се провеждат три последователни избори, включително частични избори, на които се гласува експериментално. Ако няма съществени проблеми на евроизборите през 2019 г. вече ще се гласува и дистанционно електронно, като резултатите ще се признават.
За да се въведе успешно дистанционното електронно гласуване според Изборния кодекс ЦИК трябва да извърши поредица от дейности: да създаде постоянно действащо специализирано звено за техническо осигуряване и технически контрол на дистанционното електронно гласуване; да определи техническите изисквания към софтуерната и хардуерната част на системата за дистанционно гласуване; да сертифицира тази система по най-висок стандарт.
ЦИК трябва незабавно да се заеме с изпълнението на тези дейности. Следва да отбележим, че евентуалното неглижиране на дистанционното електронно гласуване по примера на машинното гласуване, няма да доведе просто до технически проблем, а ще има тежки политически последици: въвеждането на дистанционното електронно гласуване е договорка между политическите сили, но то е и подкрепено с подписите на стотици хиляди български граждани в подписките на Георги Близнашки и Станислав Трифонов; за него са гласували стотици хиляди български избиратели на референдума от 2015 г.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

Според Изборния кодекс, по настояване на депутатите от Атака и Патриотичния фронт от май 2016 г., гласуването е задължително. Целта е „оздравяване на болната политическа система чрез отстраняване на непропорционалната представителност на зависими социални групи върху съдбините на съвкупния български народ; ангажиране отговорността на избирателите към управлението на държавата, в която живеят те или техните родители.” /мотиви към законопроекта на Патриотичния фронт/
Кодексът предвиждаше заличаване от избирателните списъци на избиратели, които без уважителни причини са пропуснали да гласуват последователно на два поредни избора от един и същи вид. „Заличаването” бе атакувано от Омбудсмана на Република България пред Конституционния съд. Същият го отмени, като самото задължително гласуване остана.
По този начин един, явно противоконституционен, текст вече не съществува. Самото задължително гласуване също трябва да се преосмисли от новите народни представители. Не е тайна, че то е насочено директно срещу влиянието на етническите малцинства на избори.
Освен това, според българската конституция, правото да участваш на избори е субективно право и то не може да бъде вменявано като задължение.
За съжаление, Мая Манолова реши да не атакува задължителното гласуване, защото това било „желанието на народа” – на проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум задължителното гласуване е подкрепено с 2 158 929 гласа.
Явно противоконституционни са и опитите да бъде ограничено гласуването на българските граждани в страни, които не са членки на Европейския съюз.
Механизмът на образуване на избирателни секции там и ограничението броят на тези секции да е до 35, противоречат на принципа на равното избирателно право, гарантиран от българската конституция. Близо четири пъти се намаляват секциите в Турция. Затруднява се гласуването в САЩ. Проблеми ще възникнат и във Великобритания след като тя напусне Европейския съюз.
Опитите за ограничаване на избирателното право на част от българите в чужбина допълнително наслагват съществуващите проблеми с невъзможността, тези български граждани да могат да гласуват и преференциално така, както е в страната, поради липсата на отделен избирателен район /”Чужбина”/, респективно невъзможността да се гласува за отделна партийна листа.
Тези норми от Изборния кодекс също първоначално са атакувани от Омбудсмана пред Конституционния съд. Впоследствие Мая Манолова оттегля искането си за обявяване за противоконституционен реда, по който се образуват избирателните секции в страни, извън Европейския съюз.

МАЖОРИТАРНОТО ГЛАСУВАНЕ

На 06.11.2016 г., заедно с президентските избори се проведе национален референдум, на който един от въпросите беше: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? 2 509 864 български граждани отговориха с „Да” на поставения въпрос.
ЦИК прие решение за обявяване на резултатите от референдума, според което резултатите нямат задължителен характер за депутатите. Решението на ЦИК бе обжалвано пред тричленен състав на ВАС, който го отмени, като призна още около 500 действителени гласа, които обаче пак не стигнаха, за да има референдумът задължителен характер. Решението на тричленния състав е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, като все още няма резултат. Така идеята за мажоритарното гласуване засега „потъна в съдебните дебри”.
Идеята за въвеждане на мажоритарно гласуване е достатъчно стара, за да е измислена от Станислав Трифонов.
В зората на демокрацията част от депутатите във Великото народно събрание се избират мажоритарно.
На парламентарните избори през 2009 г. по настояване на президента Първанов част от депутатите също се избират мажоритарно.
Впоследствие идеята е поета пак от президентската институция. През 2014 г. президентът Плевнелиев прави предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум по изборните въпроси, като един от въпросите е: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”  
Същата година инициативен комитет, с председател Георги Близнашки, прави подписка за произвеждане на референдум по изборните въпроси, в която фигурира същия въпрос.
През 2016 г. Станислав Трифонов поема „щафетата”, като радикализира идеята: вече не само част от депутатите, а всички депутати трябва да се избират мажоритарно с абсолютно мнозинство в два тура.
Както вече казахме, идеята за мажоритарно гласуване понастоящем е в съда. Тепърва ВАС ще вземе своето окончателно решение и новото Народно събрание ще трябва да предприеме съответните действия. На предстоящите парламентарни избори няма да се гласува мажоритарно, но едва ли някой вярва, че въпросът за мажоритарното гласуване може да бъде „заметен”. До оконателното решавене на въпроса ще трябва да се задоволим с мажоритарния елемент, който дава гласуването с преференции.
Гласуването с преференции е въведено с Изборния кодекс „Манолова” и през целия период на прилагането му определени политически сили правят опити за неговото премахване или поне ограничаване. Поводи не липсват: още в самото начало, преференциалното гласуване се свързва с т.нар. „феномен 15/15”, а именно, когато никому неизвестният кандидат Момчил Неков стана евродепутат, с повече преференции от водача на листата и лидер на ПЕС Сергей Станишев. Това стана благодарение на случайността, че мястото му в листата съвпадна с номера на листата.
Феноменът 15/15 предизвика трусове и в партията на Бареков и в ДПС след последните парламентарни избори и „роди” няколко независими народни представители.
В действителност атаките срещу преференциите са продиктувани от страха на партийните ръководства, че губят контрол върху кариерното развитие на активистите си.