На 08.02.2017 г. изтече срокът, в който партиите и коалициите можеха да подадат заявление за регистрация в ЦИК, за участие в предсрочните избори за народни представители. Към заявлението политическите субекти представяха списък /подписка/, съдържащ имената, ЕГН и саморъчен подпис на не по-малко от 2 500 избиратели, подкрепящи регистрацията. Според Изборния кодекс ЦИК трябва да осигури на електронната си страница възможност на всеки избирател да може да прави справка по ЕГН в подписките на политическите партии/коалиции. Тази възможност вече е осигурена в раздел „За избирателите” на сайта на ЦИК.

Всеки избирател може да се регистрира според посочената процедура и да провери дали лично той е включен в подписка за регистрация за изборите. Това става чрез получаване на неговата електронна поща на персонален код, който след това се въвежда заедно с ЕГН и системата подава информация дали избирателят фигурира в някоя от подписките. По този начин избирателят може да разбере дали е включен в някоя подписка без негово съгласие чрез фалшификация на подписа му.

За пръв път такава проверка е въведена за изборите през 2014 г. Тогава в Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ постъпват 1 380 жалби и сигнали от граждани с твърдения, че без тяхно съгласие личните им данни фигурират в подписките на политически субекти.

На президентските избори през 2016 г., които съвпаднаха с провеждането на национален референдум, в КЗЛД постъпват общо 220 жалби, от тях 137 са подадени по повод обработването на лични данни в подписките за регистрация на партии, коалиции и инициативни комитети. Жалбите са насочени срещу 28 политически субекти: 10 инициативни комитета; 14 политически партии и 5 коалиции от партии.

Освен това са подадени и 78 жалби по повод обработването на лични данни в подписките на партии, коалиции и инициативни комитети за участие в информационно-разяснителната кампания по въпросите на националния референдум. Жалбите са насочени срещу 20 политически субекта: 16 инициативни комитета; 3 политически партии и 1 коалиция от партии.

Пострадалите създадоха собствена група във Фейсбук. Сред „жертвите” на злоупотребата с лични данни се оказаха член на Конституционния съд и журналист от централна медия.