И 43-тото Народно събрание не можа да приеме Закон за доброволчеството. Така сагата продължава вече 15 години, а страната ни се нареди на опашката на Европейския съюз.

Какво означава липсата на такъв закон?

Това означава, че трайно наложили се обществени отношения продължават да не са правно регламентирани, въпреки тяхното огромно значение – доброволчеството се оценява на 5-6% от брутния вътрешен продукт на страните от Европейския съюз.

Продължават да не са регламентирани правата и задълженията на доброволците, както и правомощията на приемащите доброволци организации.

Стотици хиляди млади хора са лишени от възпитанието, солидарността и взаимопомощта, които дава доброволчеството.

България среща трудности в системата на международния обмен на доброволци и затруднения при организирането на истински големи спортни мероприятия, поради недостига на доброволци.

Големият препъникамък идеята за доброволчеството да не се случи юридически, първоначално е въпросът дали доброволците подлежат на социално и здравно осигуряване. Ясно е, че доброволците не получават заплата за своята дейност, но трябва да са осигурени благоприятни условия за доброволчество – здравословни и безопасни условия на труд, защита на личните данни на доброволците, обучение, застраховка за злополука, възстановяване на разходите, извършени във връзка с доброволческата дейност и др. Изказваха се опасения, че включването на доброволците в системата на здравно и социално осигуряване ще доведе до злоупотреби и до източване на социални и здравни фондове.

В крайна сметка, през октомври 2016 г., в деловодството на Народното събрание са депозирани два законопроекта за доброволчеството – законопроект на депутатите от Реформаторския блок и такъв на депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт. Вероятно депозирайки законопроектите депутатите са целели окончателното приемане на Закон за доброволчеството и едва ли са предполагали, че това няма да се случи, заради скоропостижния край на 43-тото Народното събрание.

Анализът на тези законопроекти, които никога няма да се превърнат в закони, ако не бъдат депозирани и в 44-тото Народно събрание си заслужава, защото очертава, както постигнатия политически консенсус, така и различията по темата.

Реформатори, патриоти и гербери са съгласни относно предмета на доброволческата дейност. Няма съществени различия и по отношение на темите: взаимоотношения между доброволците и държавата, права и задължения на доброволеца, договор за дългосрочно доброволчество, видове доброволчество, регистър на доброволците, доброволческа книжка.

Всички са обединени около становището, че доброволците не подлежат на задължително социално и здравно осигуряване.

Все пак в проекта на закон, предложен от бивши депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт, е предвидена възможността в договора за дългосрочно доброволчество да се уговорят здравно-осигурителни вноски на доброволци, за които не се внасят такива на други основания. В тези случаи вноските се поемат от лицето, организиращо доброволческата дейност, като доброволците се осигуряват върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Постигнат е консенсус, че доброволецът има право на застраховка срущу злополука в предвидените в закона случаи.

Двата основни момента, по които се различават законопроектите са: Кои чужди граждани могат да извършват доброволческа дейност в Република Българи?; Кои са лицата, които могат да организират доброволческа дейност?

Гербери и патриоти ограничават чужденците, които могат свободно да извършват доброволческа дейност в Република България до гражданите на Европейския съюз, гражданите на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и гражданите на Конфедерация Швейцария. Според този текст например, гражданите на САЩ не могат да бъдат доброволци в България. Това е нелепо предвид обстоятелството, че САЩ имат може би най-активната политика в областта на международното доброволчество. Нека не забравяме, че в зората на демокрацията българите за пръв път видяха що е то „международен доброволец” в лицето на доброволците от „Корпуса на мира”, създаден от Джон Кенеди.

Проектозаконът на Реформаторският блок е по-либерален: той допуска и гражданите на трети страни, освен описаните по-горе, да могат да извършват доброволчески дейности в България, при условията на Закона за доброволчеството и при спазване на изискванията на Закона за чужденците в Република България.

На второ място проектозаконът на гербери и патриоти изключва вероизповеданията от кръга на лицата, които могат да организират доброволческа дейност. Предполагаме, че това ограничение е насочено преди всичко срещу мисионерите – представители на протестантските деноминации, които развиват дейност в България. Вероятно вносителите смятат, че по този начин ще ограничат сектите в България.

От друга страна не бива да забравяме, че доброволческата дейност е присъща най-вече на религиозните организации. Ограничение на доброволчеството в тази област е противоестествено.

И тук законопроектът на Реформаторския блок е по-либерален – вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията са сред кръга на лицата, които могат да организират доброволческа дейност.