На 1 февруари 2017 г. Върховният административен съд /ВАС/ отмени решение на ЦИК в частта му, с която се предвижда на изборите за народни представители на 26 март 2017 г. машинно гласуване да се произвежда само в 500 избирателни секции, а не във всички секции в страната и в чужбина. Отмяната бе очаквана предвид явната незаконосъобразност на решението на ЦИК.

Още с влизането си в сила /05.03.2014 г./ Изборният кодекс предвижда възможност избирателят да може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване. Гласуването с машини не е някаква екстра, а равностоен начин за упражняване на правото на вот. Според Изборния кодекс: „Гласуването с бюлетина за машинно гласуване е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина”.

Кодексът предвижда плавен преход към машинно гласуване. До произвеждането на изборите за президент на републиката през 2016 г., с изключение на общите избори за общински съветници и кметове, машинното гласуване е експериментално и се провежда в до 500 избирателни секции. Неговите резултати не се вземат предвид при определяне на резултатите от изборите.

При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г. се гласува и машинно в 500 секции, като резултатите се вземаха предвид при определяне на резултатите от изборите.

Решението на ВАС само потвърждава произтичащото от закона изискване на извънредните парламентарни избори /26 март 2017 г./ да може да се гласува и машинно във всички секции.

Това означава държавата да осигури в оставащите до изборите по-малко от 2 месеца около 12 500 машини за гласуване; да сертифицира тези машини; да ги транспортира до секциите в страната и в чужбина, както и да обучи членовете на секционните комисии за работа с тях. Това изглежда невъзможно да се случи въпреки, че ЦИК разполага със законовата възможност да направи обществена поръчка в съкратени срокове – без да се съобразява със сроковете, предвидени в Закона за обществените поръчки. Дори и това да стане /появиха се публикации, че машини за гласуване ще бъдат доставени с кораби от Филипините/, цената им ще бъде по-висока заради обстоятелството, че сделката ще бъде сключена в последния момент. Освен това качеството на провежданата от ЦИК информационна кампания за гражданите относно машинното гласуване няма как да е високо при очертаващата се несигурност.

За пръв път в най-новата ни история легитимността на предстоящите избори може да се постави под съмнение. Ако машинното гласуване не се реализира всеки недоволен ще може да обжалва изборните резултати с аргумента, че държавата не е осигурила необходимите условия за гласуване. Ситуацията ще ескалира допълнително, ако ВАС отмени решението на ЦИК за обявяване на резултатите от проведения на 6 ноември национален референдум – тогава невъзможността да се гласува машинно ще се съчетае с липсата на мажоритарно гласуване.

Отговорност за това положение трябва да се търси от ЦИК и от правителствата, управлявали България след влизането на Изборния кодекс в сила /05.03.2014 г/. Те не предвидиха средства и не проведоха навреме обществената поръчка, въпреки че от влизането на Изборния кодекс в сила до сега изминаха близо 3 години.

Надяваме се това да не се случи и с електронното гласуване, затова считаме за необходимо да припомним някои срокове от Изборния кодекс.

До 01.01.2018 г. ЦИК трябва да проведе три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати.

След 01.01.2018 г. се създава възможност за експериментално електронно дистанционно гласуване. То се провежда на три последователни избори, включително частични избори.

В случай, че експерименталното дистанционно електронно гласуване е проведено успешно на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г., избирателите могат да гласуват дистанционо електронно, като резултатите от гласуването се вземат предвид при определяне на резултатите от изборите.