В предишната публикация ви запознахме с хронологията на въвеждане на гражданското образование в образователната ни система. Сега ще анализираме някои митове и реалности по темата.

Мит № 1 – Всеки политически режим възпитава гражданите в ценностите на собствената си доктрина

С тази по същество марксистка догма, много често и малко цинично се обосновава необходимостта от въвеждане и развитие на гражданското образование в България. Действително основните цели на предучилищното и училищното образование са формулирани по начин, близък до идеите на либерализма – демокрация и правова държава, човешки права и свободи, активно и отговорно гражданско участие.

Същевременно обучението в толерантност и уважение към различната идентичност също е основна цел на предучилищното и училищното образование.

Идеята за толерантността е силата, но и слабостта на либералната демокрация. Известно е, че либералната демокрация няма вътрешен механизъм за собствената си защита: Хитлер идва на власт с демократични избори и с обещанието да ликвидира демокрацията; днес националисти и ксенофоби са избирани за евродепутати, използвайки антиевропейска реторика.

Да се очертае границата между толерантността и сигурността е изключително трудно, но трябва да се има предвид, че всяко посегателство върху толерантността и уважението към чуждата идентичност по същество означава края на либералната идея. Ето защо Законът за училищното и предучилищното образование справедливо не допуска налагането на идеологически или религиозни доктрини чрез образователните институции.

Мит № 2 – Гражданското образование – учене навсякъде и през целия живот

Според този мит под една или друга форма гражданското образование трябва да се изучава навсякъде, от ранно детство до дълбока старост. Това е така, защото човек е гражданин през целия си живот и във всяка обществена дейност

Действително нормативната уредба предвижда гражданското образование да се изучава интегрирано в целия процес на предучилищно и училищно образование. Предвижда се и обучение в часа на класа.

Образователните институции са длъжни да подкрепят гражданското образование чрез своите институционални политики и демократични практики – училищни ритуали, инициализация, участие в ученическото самоуправление, участие в извънучилищни форми, организиране на училищни кампании и други.

Гражданското образование е част от образователен комплекс, заедно със здравното, екологичното и интеркултурното образование. То е неразривно свързано с подкрепата на мултикултурна образователна среда.

Същевременно гражданското образование ще се изучава самостоятелно и задължително само във втората степен на средното образование – 11 и 12 клас. Безвъзвратно са останали в миналото формите и методите на обучение и възпитание на тоталитарната държава – чета „Чавдарче”, пионерска организация, Комсомол, Комунистическа партия, Отечествен фронт, държавни професионални съюзи.

Едва ли нещо може да замени /а и не трябва/ тоталното въздействие върху личността, което осигурява задължителното членство в обществени организации, комунистическата казарма, участието в трудови бригади, обучението по линия на партийни и профсъюзни учебни години.

Образователната ни система обаче не трябва да бъде капсулирана. Тя следва да е отворена за външни въздействия: НПО трябва да бъдат допускани и то не само до „часа на класа в присъствието на класния ръководител”.

Политическите партии нямат място на територията на училищата, но могат да осъществяват гражданско обучение на собствените си членове и симпатизанти, както е в Германия. Тази тяхна дейност може да се стимулира чрез партийната субсидия, така коментирана в момента.

В рамките на своята автономия висшите училища трябва да организират и форми за гражданско образование. Същото могат да правят и НПО в рамките на своята дейност. Проверка на ИРПС установи, че в момента, с малки изключения, неправителственият сектор е слабо ангажиран с гражданското образование. НПО не разполагат със свой обучителен център по гражданско образование, дори за собствените си нужди. МОН няма солиден партньор от гражданския сектор по въпросите на гражданското образование за разлика от здравеопазването, екологията и междуетническите отношения.

Мит № 3 – Училището произвежда граждани

Според нормативната уредба същността на гражданското образование е „формирането на гражданско съзнание и граждански добродетели и е свързано със знания за устройството на демократичното общество, за правата и задълженията на гражданина и с умения и готовност за отговорно гражданско поведение.”

Нереалистично е да се очаква, че така красиво дефинираната същност ще се реализира от само себе си и то само в системата на предучилищното и училищното образование. Това е илюзия, особено що се отнася до придобиването на практически знания и умения и на мотивация за активно гражданско участие. Гражданин се става и в училище, но най-вече на площада и във взаимодействията с институциите.

Реалистично е обаче образователната ни система да дава фундаментални знания за демократичното общество, за институциите, за правата и задълженията на гражданите. Такива са и намеренията: Наредба № 5 за общообразователната подготовка / обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г./ дефинира следния предметен обхват на гражданското образование – „Гражданите, политиката и демокрацията, Властта и държавата; Идентичност и различия в обществото; Гражданите, права и отговорности; Гражданите и икономиката; България, светът и глобалните проблеми.”

Що се отнася до мотивацията за активно гражданско участие, образователната система може да формира само първоначалната нагласа.