Необходимостта от въвеждането и развитието на гражданското образование в България се чувства все по-остро заради кризата на глобалната идея за либералната демокрация, нарастването на расизма, национализма и ксенофобията, ожесточаването на антимигрантските настроения и необходимостта от защита на свободата и европейските ценности. От две години се води обществен дебат по темата, като вече е създадена основната част от нормативната уредба.
С тази публикация ще ви запознаем с хронологията на въвеждане на гражданското образование в българската образователна система, а в следващата публикация – с обществените митове и реалности, свързани с идеята.
На 13.10.2015 г. е обнародван новият Закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила на 01.08.2016 г.
Законът дефинира и следните основни цели на училищното и предучилищното образование: „придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие”.
„Формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин.”
Същеверменно не се допуска налагането на идеологически и религиозни доктрини. Законът извежда социалните и гражданските компетенции като една от основните групи ключови компетентности, които следва да се придобият в процеса на общообразователната подготовка. За целта в системата на предучилищното и училищното образование се прилага държавен образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Този стандарт съдържа задължителните изисквания за резултатите по гражданско образование, както и условията и процесите за тяхното постигане.
Предвидена е възможността в училище да се изучават и предмети от областта на гражданското образование.
Законът дава право на учениците да участват в живота на училището чрез формите на ученическото самоуправление. Освен това учениците получават право на съдействие от училищните власти и от органите на местно самоуправление при изразяване на мнение по въпроси, които пряко ги засягат, както и при участие в живота на общността.
Предвижда се всяко училище да има етичен кодекс на училищната общност.
Законът урежда повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти, включително и в областта на гражданското образование. Министърът на образованието и науката организира създаването и поддържането на информационен регистър на одобрените програми за обучение. Обучителни програми могат да изготвят и НПО.
На 30.11.2015 г. е приета Наредба № 5 за общообразователната подготовка /обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г/.
Наредбата въвежда изучаването на предмета „гражданско образование”, като част от общообразователната подготовка в средната степен на образование – 11 и 12 клас.
Посочват се изискванията за резултатите от обучението и се определят компетентностите – знания, умения и отношение, които се очакват като резултати от обучението по учебния предмет на всеки етап от съответната степен на образование.
Дефиниран е следния предметен обхват на гражданското образование: Гражданите, политиката и демокрацията; Властта и държавата; Идентичност и различия в обществото; Граждани, права и отговорности; Гражданите и икономиката; България, светът и глобалните проблеми.
На 21.09.2016 г. е приета Наредба № 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование /обн., ДВ, бр. 80 от 2016 г./
Наредбата дефинира същността на гражданското образование: формирането на гражданско съзнание и граждански добродетели и е свързана със знания за устройството на демократичното общество, за правата и задълженията на гражданина и с умения и готовност за отговорно гражданско поведение.
Цели на гражданското образование са: изграждането на автономна и активна личност; функционирането на всяка образователна институция като автономна, активна и саморазвиваща се общност.
Гражданското образование се осъществява интегрирано и чрез самостоятелен учебен предмет. Изучаването на учебния предмет „гражданско образование” става в 11 и 12 клас.
Гражданското образование се изучава и в часа на класа като обучението може да се осъществява и от гост-лектори от неправителствените организации, в присъствието на класния ръководител.
Образователните институции подкрепят гражданското образование чрез институционалните си политики: определяне на училищни ритуали; избор на училищна униформа, знаци и символи, училищен химн; изслушване на националния химн и поставяне на националния флаг.
Институционалните политики за подкрепа на гражданското образование включват следните демократични практики: участие в ученическото самоуправление; доброволчество; поддържане на училищни медии; организиране на училищни кампании; организиране на училищни празници и събития; обучение на връстници от връстници; младежко лидерство; участие в клубове и неформални групи; посредничество; решаване на конфликти и превенция на агресията; наставничество; проучване на мненията, нагласите и очакванията на учениците; учене чрез правене и неформално обучение.
Интегрална част от инстуционалните политики е подкрепата за мултикултурната среда.
За разработване и култивиране на прилагането на институционалните политики за подкрепа на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, образователните институции създават постоянно действащи екипи.