Според Изборния кодекс подписките за регистрация на партии, коалиции и инициативни комитети за участие в избори подлежат на проверка в Интернет. ЦИК, РИК и ОИК осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в подписката по ЕГН, включително на безплатен телефонен номер. Обикновено тази проверка се извършва на електронната страница на съответната избирателна комисия. Всеки сам може да провери за себе си, дали не е включен в подписката на някой политически субект, без да е полагал подпис.

Такава проверка е предвидена и за подписките на партиите, коалициите и инициативните комитети при провеждане на информационните кампании „за” или „против” позициите на референдуми. Това е така, защото по аналогия се прилагат нормите на Изборния кодекс.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление обаче не предвижда подобна проверка. При инициирането на референдуми, провеждането на граждански инициативи и свикването на общи събрания на населението, гражданите нямат възможност да проверят личните си данни в подписките. По този начин евентуалната злоупотреба с лични данни може да остане неразкрита и то при подписките с най-много подписи и с най-голямо значение.

Положението се усложнява допълнително от обстоятелството, че при събиране на подписки за иницииране на референдуми няма изискване подписите да се полагат само пред упълномощено лице – член на инициативния комитет, така както е при избори. Освен това лицата, събиращи подписи нямат право да изискват от избирателите документи за самоличност, с които да се сверяват вписаните данни.

Всичко това създава благоприятна среда за злоупотреба с лични данни на гражданите и за фалшификации.

Има ли основания за тревога?

Отговорът е по-скоро „да”, имайки предвид резултатите от протоколите на ГД „ГРАО” (публикувани в публичния регистър на електронната страница на Народното събрание) за проверка на подписките за иницииране на референдуми в най-новата ни история – за АЕЦ „Белене”, на Георги Близнашки, на Веселин Марешки и на Станислав Трифонов.

Според публична информация подписките са събирани със съдействието на структурите на БСП /Белене/, структурите на ГЕРБ /Близнашки/, аптечната мрежа на Марешки /Марешки/, гражданско движение „ДНЕС” /Трифонов/.

Броят на установените некоректни записи е значителен – средно 20,74 % или всеки пети запис в подписките е некоректен.

Разликите в броят на установените некоректни записи са значителни. Най-голям процент некоректни записи се съдържат в подписката на Веселин Марешки /25% от проверените записи/, а най-малък в подписката на Станислав Трифонов /14,85%/.

Под некоректни записи в подписките се разбират записите за лица с непълни или грешни имена; с грешни данни за ЕГН; с грешни данни за постоянен адрес; на лица под 18 години; на лица, които не са български граждани; на починали лица; на лица, поставени под запрещение; на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода; повторните записи и записите без подписи.

Във всички подписки най-голям процент от некоректните записи се пада на лицата с грешни данни за ЕГН – средно 10,91 % от всички подписали се. Тук отклоненията между различните подписки са малки (такива данни за референдума за АЕЦ „Белене“ няма).

Грешни данни за ЕГН може да означава две неща: че такова ЕГН е невъзможно да съществува – например ЕГН с повече или по-малко от 10 цифри; че такова ЕГН е теоритично възможно, но то не съответства на конкретното име и пол на лицето – например ЕГН с девета цифра „четна” за мъж с име на жена, съответно девета „нечетна” цифра за жена с име на мъж. /Според правилата ЕГН е съставено от 10 цифри, като деветата цифра указва пола на лицето – „четна” за мъж и „нечетна” за жена/.

Поставя се въпросът дали хората, които са се подписвали в толкова голям процент – напрактика всеки девети, не са си знаели ЕГН-то или случайно са го сбъркали? Дали гражданите не са излъгали съзнателно, когато са предоставяли личните си данни от страх, че с тях може да се злоупотреби? А може би става въпрос за нещо друго!

Допълнително от протоколите от проверка на ГД ГРАО научаваме, че в подписката за АЕЦ „Белене” се съдържат подписите на 2 925 починали лица. Няма данни за лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”.

В подписката на Близнашки се съдържат подписите на 1 082 починали лица, а подписите на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” са 87.

В подписката на Марешки се съдържат подписите на 2 393 починали лица, а подписите на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” са 33.

В подписката на Трифонов се съдържат подписите на 953 починали лица, а лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” са 29.

Най-голяма концентрация на починали лица има в подписката на Веселин Марешки – 0,45 % от проверените записи.

Най-голям процент подписи на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” намираме в подписката на Георги Близнашки – 0, 015 % от проверените записи.

Логично е да се запитаме, ако гражданите са починали преди датата на откриване на подписките и въпреки това фигурират в тях дали не става въпрос за фалшифициране на техните подписи? Логично е да си зададем същият въпрос – ако лишените от свобода не са напускали затворите и затворническите общежития през периода на събиране на подписките и въпреки това фигурират в тях.

Изводът, който може да се направи е, че се налагат спешни промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. След като ГД ГРАО може да проверява само наличието, но не и истинността на положените подписи необходимо е гражданският контрол по интернет да се разшири и върху подписките за иницииране на референдуми, провеждане на граждански инициативи и свикване на общи събрания на населението. Всеки трябва да може сам да проверява дистанционно по електронен път дали е включен в определена подписка, така както е на избори. По този начин ще се създадат гаранции, че евентуалните злоупотреби с личните данни на гражданите няма да останат неразкрити.