Когато става въпрос за партийната субсидия – „размерът има значение”.

В това се убедихме през изминалите две години, когато станахме свидетели на поредица от инициативи /проекти на нормативни актове и референдуми/ по темата.

Дали обаче само размерът има значение?

Ще се опитаме да отговорим на този въпрос като ви представим подходите за регламентация на държавната субсидия за политическите партии до момента.

„Има субсидия – има проблем. Няма субсидия – няма проблем”

Това е радикалният подход, представен от Веселин Марешки. Същият ни предложи провеждането на национален референдум с пет въпроса, един от които е: „Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на партии и коалиции?”.

Въпросът е съставка от популистки микс, заедно с още четири: въпроси, пряко свързани със стопанската дейност на г-н Марешки – въвеждане на регулация на пазара на горива; отпадане на ограничението едно лице да може да открива не повече от четири аптеки на територията на страната; въпроси в явно противоречие с Конституцията – за намаляване наполовина на броя на народните представители; за отпадане на депутатския имунитет.

Веселин Марешки на два пъти събира подписи за своя референдум, като в крайна сметка не можа да събере необходимите по закон 400 000 коректни подписа, за да бъде референдумът му задължителен. Депутатите отхвърлят провеждането на референдум във връзка с подписката на Марешки, поради което въпросът за тоталното премахване на партийната субсидия така и не е поставен на всенародно допитване.

Не така се случват нещата с референдума на „Шоуто на Слави”, който демонстрира вторият подход по темата.

„Субсидията – колкото да не е без хич”

Инициативният комитет с председател Станислав Трифонов събира значително над необходимите подписи за задължително провеждане на референдума. Въпреки множеството сигнали за противоконституционност на част от предлаганите въпроси, Народното събрание от страх и/или заради тънки политически сметки, приема решение за провеждане на референдум по всички тях. Конституционният съд по искане на президента обявява за противоконституционни три от въпросите на референдума, като по останалите три на 6 ноември 2016 г. е проведен референдум. Най-голям положителен вот получава въпросът: „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалиции да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?”.

На референдума не достига малко, за да стане първият референдум в най-новата ни история, който има задължителен характер.

Решението на ЦИК за обявяване на резултатите е обжалвано от инициативния комитет на Станислав Трифонов пред Върховния административен съд. Междувременно депутати от ГЕРБ въпреки, че решението на ЦИК не е влязло в законна сила, депозират в Народното събрание проект на решение, с което предлагат на парламента да подкрепи всички въпроси от референдума и да внесе необходимите законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс.

„Субсидията – с таван”

На 03.02.2015 г. независимият народен представител Велизар Енчев внася законопроект, с който размерът на държавната субсидия за един получен глас се ограничава до 5 лева.

Информационната система на Народното събрание не съдържа данни за движението на законопроекта.

 „Имаш крава – пиеш мляко, но до 10 %”

Отново Велизар Енчев, но на 20.09.2016 г. внася друг законопроект, според който „политическите партии могат да изразходват държавна субсидия за агитация и реклама в частните медии, като една частна медия не може да получи повече от 10 % от годишната субсидия на партията”.

В мотивите към законопроекта се твърди, че за 2 години трите фирми на председателя на НСФБ са получили над 1 милион лева от държавната субсидия, отпусната на тази партия от парите на данъкоплатците. „При сегашния закон това е законно, но е неморално. За да се постави знак на равенство между закон и морал, необходима е спешна промяна в Закона за политическите партии, която да ограничи подобно преливане в частни медийни компании”.

Не разполагаме с данни дали Велизар Енчев е сезирал Комисията за конфликт на интереси за действията на своя бивш медиен и партиен началник. Но дори и да става въпрос само за „публичен донос”, законопроектът на Енчев поставя изключително дискусионния въпрос за финанансирането на партийни и частни медии с пари от държавата. Това е един от малкото законопроекти, които демонстрират по-различен подход: от значение е не само размерът на партийната субсидия, но и начинът, по който се харчи тя. Такъв е и следващият законопроект.

„Субсидията – само за съответната година”

Всеки държавен служител, който се разпорежда с публични средства, е наясно, че парите трябва да се похарчат до края на годината. Целта е да се „занули” бюджета – в противен случай средствата трябва да се върнат на държавата.

И пак Велизар Енчев предлага политическите партии също да изразходват годишната държавна субсидия само в рамките на съответната година. Държавната субсидия, която не е изразходвана до 31 декември да се връща в държавния бюджет. Мотивите на народния представител са, че партийната субсидия е прекалено голяма, поради което партиите разполагат с милиони левове на влог. Така парламентарно представените формации се превръщат в своебразни партийни банки, получаващи лихви за влоговете си. „Справка в Сметната палата показва, че парламентарните партии не са изразходвали цялата сума от субсидията и държат на влог няколко милиона лева, а най-големите – десетки милиони”.

Наша справка във финансовите отчети на политическа партия ГЕРБ за 2015 г. показва, че в края на годината партията разполага в безсрочни сметки /банкови депозити/ в размер на 10 514 000 лева, а приходите от лихви за 2015 г. са в размер на 152 000 лева.

Информационната система на Народното събрание не съдържа данни за движението и на този законопроект.

 „С регрес – към прогрес”

Това е последният законопроект по темата, внесен от народни представители от Реформаторския блок. Целта на законопроекта е  отново намаляване на партийната субсидия този път чрез въвеждане на регресивна скала при определяне на размера на субсидията на конкретния политически субект. Така държавата, както и досега ще дава субсидия в пълен размер за всеки получен действителен глас на последните парламентарни избори, но само до 150 000 гласа. За всеки получен действителен глас отгоре ще се начислява държавна субсидия в намален размер – по регресивна скала през 100 000 гласа. Така партиите, получили над 1 050 000 гласа ще получават за гласовете над тази граница само по 1 % от субсидията за 1 глас. Очевидно е, че евентуалното възприемане на този подход ще намали общия размер на субсидията за партиите, отпускана от държавата /очаква се редукция от над 6 500 000 годишно/, но основно за сметка на политическите субекти с високи изборни резултати. Ето защо трудно може да се очаква приемането на този законопроект още повече, че до края на дейността на 43-тото Народно събрание остават броени дни.