На последния национален референдум гласоподавателите гласуваха и по въпроса: „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?”. Отговор „Да” отбелязват 2 516 791 граждани, което е 72, 14 % от участвалите. Не достигат 12 027 участници в референдума, за да бъдат резултатите задължителни за народните представители.

Решението на ЦИК за обявяване на резултатите от гласуването в националния референдум е обжалвано от инициативният комитет на Станислав Трифонов пред Върховния административен съд. Ако атакуваното решение на ЦИК не бъде отменено от съда, то следва да се изпрати в Народното събрание. Депутатите трябва да се произнесат и в 3-месечен срок да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение във връзка с резултатите от референдума.

Тази публикация маркира хронологията и изводите, свързани с нарастването на партийната субсидия, довело до произвеждането на референдум по въпроса и нейната цел е да информира обществеността за това как се стигна до тук, както и да подпомогне  народните ни представители при решаването на въпроса.

Хронологията

Предоставянето на държавна субсидия за политическите партии и коалиции е предвидено още с влизането в сила на Закона за политическите партии /обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г./. Още тогава, а и сега сумата, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции зависи единствено и само от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори.

Съгласно първата редакция на Закона за политическите партии „за един получен глас се предвижда субсидия в размер на 1 % от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година”. През 2005 г. минималната работна заплата е в размер на 150 лева, респективно държавната субсидия за един действителен глас е в размер на 1.50 лева.

Не са изминали и две години от влизането на Закона за политическите партии в сила, когато са направени първите промени /ДВ, бр. 73 от 5 септември 2006 г./, като процентът от минималната работна заплата, според който се изчислява партийната субсидия е увеличен от 1 на 2 %. По този начин размерът на партийната субсидия за 2007 г. става 3.60 лева за действителен глас /при минимална работна заплата 180 лева/.

В началото на 2009 г. процентът за един получен глас допълнително е увеличен повече от два пъти – за един получен глас се предвижда субсидия в размер 5 % от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година.Минималната работна заплата през 2009 г. е в размер на 240 лева. Така партийната субсидия рязко се увеличава на неприличните 12 лева за получен действителен глас. Управлява „тройната коалиция” /БСП-НДСВ-ДПС/, а министър-председател е Сергей Станишев.

Това положение се запазва до декември 2011 г. – тогава обвързването на размера на партийната субсидия с размера на минималната работна заплата е изоставено, като депутатите получават правото свободно да определят размера със съответния закон за държавния бюджет на Република България. Управлява ГЕРБ, а министър-председател е Бойко Борисов.

Партийната субсидия за 2012 г. и 2013 г. е в размер на 12 лева.

През 2014 г. партийната субсидия е намалена с 1 лев в отговор на разразилите се обществени критики по повод медийни публикации и съмнения, че тя се използва от партийни лидери за екзотични екскурзии, заплащане на скъпи хотели, храни, напитки и аксесоари и става 11 лева за действителен глас.

Същият размер е и за 2015 г. и 2016 г.

Според Закона за държавния бюджет през 2017 г. държавната субсидия ще продължи да бъде 11 лева за получен действителен глас на последните парламентарни избори. Това стана основно с гласовете на ГЕРБ, като преди това е отхвърлено предложението на депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев за установяване на „таван” на държавната субсидия за една партия или коалиция в размер на 1 600 000 лева годишно.

Изводите

От 2005 г. до 2017 г. размерът на партийната субсидия е увеличен повече от 7 пъти /сега е 11 лева за един действителен глас/. Същевременно размерът на минималната работна заплата за същия период е увеличен само 3.07 пъти /от 150 на 460 лева/.

Партийната субсидия първоначално е ниска и обвързана по закон с обективен критерий – размер на минималната работна заплата. Това означава възможност за растеж на партийната субсидия с увеличаване на минималната работна заплата, което изглежда справедливо – повече пари за политиците, ако осигурят повече средства за хората с най-ниски заплати.

След това тя бързо нараства в пъти, като определянето й вече е „отвързано” от размера на минималната работна заплата и зависи единствено от волята на депутатите – година за година.

Народните ни представители със своите гласувания запазват достигнатите високи нива на размера на партийната субсидия в закона за държавния бюджет за съответната година. Те я намаляват само с 1 лев. Идеологически и междупартийни спорове относно размера на държавната субсидия за политическите партии при обсъждането на държавния бюджет за съответната година не са публично известни.

Въпреки резултатите от националния референдум, публичните изявления на лидера на ГЕРБ за партийна субсидия от 0 лева, депозираният от депутати на ГЕРБ проект на решение на Народното събрание в подкрепа на резултатите от референдума, през 2017 г. положението остава същото – 11 лева за действителен глас

Ако държавната субсидия за политическите партии се изчисляваше по първоначалните правила, записани в Закона за политическите партии, размерът й от 1 януари 2017 г. щеше да е 4.60 лева за действителен глас.
Графиката по-долу е интерактивна, за да видите стойността, посочете с мишката избрана от Вас точка.

„Отворен парламент” ще коментира в отделна публикация използваните до момента подходи за регламентиране на държавната субсидия за политическите партии.