На 01.01.2018 г. влиза в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /обн., ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г./. Със закона по примера на САЩ и на редица страни от Европейския съюз се предвижда финансиране от страна на държавата за дейностите на НПО. За целта ежегодно ще се предвиждат и ще се изразходват средства от държавния бюджет.

Тази „голяма новина” бе слабо отразена от медиите и НПО: приемането на законопроекта бе отлагано толкова пъти, че накрая, когато това се случи никой не му обърна особено внимание. От първоначалната идея на законопроекта до окончателната й реализация изминаха 20 месеца.

Отделно законопроекта въвежда практики, които макар и да са нови за България, отдавна се прилагат в цивилизования свят. В този смисъл в България едва ли се е случило нещо изключително, само защото е въведен нов механизъм за публично-частно партньорство.

Противниците на НПО твърдят, че държавното финансиране ще превърне родните неправителствените организации в „правителствени”, че по този начин властта ще обуздае неправителствения сектор, като постави гражданските активисти на „държавна хранилка”. Това е шизофренно, защото се внушава от хора, които същевременно обвиняват българския неправителствен сектор във външна зависимост и подчиненост на чужди и частни интереси.

Законът е приет в изпълнение на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода 2012 г. – 2015 г. и макар и закъснял и с отложено действие, представлява публично признание и легитимация на ролята на НПО за развитието на страната ни. В цели сфери от обществения живот – например социалната сфера и политиките по отношение на бежанците, ролята на НПО по света, а и у нас е значителна.

Според закона Министерският съвет приема и актуализира периодично Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България.

Създава се Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет, който разработва и провежда политиките за подкрепа на развитието на гражданското общество. Съветът ще координира и ще следи за изпълнението на стратегията. Той ще се състои от 15 членове – 14 представители на НПО и председател – вицепремиер без право на глас. Той няма да има самостоятелен щат, а неговата дейност ще се подпомага от администрацията на Министерския съвет.

Членовете от гражданския сектор ще се определят с решение на Министерския съвет върху основата на прозрачна и състезателна процедура. Процедурата ще има следните етапи: публично обявяване на интернет страницата на Портала за обществени консултации; предварителна регистрация на всички организации, които желаят да участват; номиниране на организации, кандидати за членове на съвета; избор на кандидатите чрез гласуване на предварително регистриралите се; организациите, получили най-много гласове излъчват свой представител за член на съвета и негов заместник.

Членовете на съвета трябва да отговарят на следните обективни критерии: да са регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза и да имат опит в осъществяване на дейности в обществена полза, в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие минимум 5 години.

Съветът ще определя приоритетите и ще приема правилата и процедурите, по които ще се разпределят средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Членовете на съвета няма да получават възнаграждение за участието си, като те и организациите, които представляват, и свързаните с тях лица няма да могат да участват с проекти за финансиране.

Отпаднала е идеята за създаване на поредната административна структура – Фонд за подкрепа на развитието на гражданските организации, която да управлява финансовите средства. Остава по-добрата възможност – финансите да се администрират от независим външен оператор.

До края на март 2018 г. Министерският съвет трябва да приеме Правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество, а до края на юни 2018 г. Съветът за развитие на гражданското общество трябва да приеме Правила за допустимите дейности, условията за финансиране, реда и механизмите за изразходване на средствата, условията, реда и начина за набиране, оценка и подбор на проектните предложения, изискванията към изпълнението на дейностите, отчетността на лицата с одобрени проекти, условията и реда за контрол върху изпълнението на проектите.

Вероятно първите средства за подкрепа на НПО ще бъдат заложени в държавния бюджет на Република България за 2019 г. ЗЮЛНЦ не определя конкретния им размер, нито обвързва този размер с някакъв обективен критерий. Средствата в крайна сметка ще зависят от решението на народните представители, но те едва ли ще бъдат в размер, който да ги превърне в един от основните източници за финансиране на НПО в България. В тази светлина държавното финансиране няма да „превърне“ българските неправителствени организации в „правителствени”.