На 6-и ноември 2016 г. бяха проведени президентски избори и национален референдум.

32 субекта се регистрираха за участие в информационно-разяснителната кампания по трите въпроса, включени в националното допитване.

Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление постановява, че на регистрираните в Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в кампанията инициативни комитети (ИК), партии и коалиции и нямащи право на субсидия, могат да бъдат предоставени от държавния бюджет средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв. с ДДС. (на коалициите, в които участват партии с право на държавна субсидия, се предоставят средствата в размер, пропорционален на дела на партиите в коалицията, които нямат право на такава).

Както посочихме в предишна публикация, в рамките на информационно-разяснителната кампания съгласно протоколите от заседанията на ЦИК са отпуснати средства по договори на обща стойност 834 049 лв. с ДДС, от които са се възползвали 26 субекта.

Въпреки широкия кръг от участници, разясняващи въпросите в референдума, според окончателния доклад на Съвета за електронни медии от наблюдение върху радио- и телевизионни програми: “Информационно-разяснителната кампания за референдума беше слаба като отразяване в електронните медии. Не прозвуча ясно позицията на политическите сили с много малки изключения. Кампанията за референдума беше пренебрегната за сметка на кампанията за избор на президент и вицепрезидент, която концентрира „интереса“ на медиите. Малкото на брой форми на разяснителна кампания не бяха разнообразни и като жанрова форма.”

Въпреки че в повечето случаи от стенограмите на ЦИК не става напълно ясно за какви услуги точно са разпределени средствата от пакетите, в тях се посочва общата стойност на договорите между участниците в кампанията и медиите, с които са подписани. Одобрените договори показват, че частната телевизия Евроком е получила най-много държавни средства от участниците – 206 811 лв. (с ДДС). Съображенията на говорителя  на ЦИК Цветозар Томов, който по време на заседание на 10 октомври посочва, че “като цена за участие в предаване, е обявена 9 хил. лв., а в тарифата, публикувана от “Евроком“ цената за участие в предаване е 1 500 лв. Разликата е шест пъти.”, не са достатъчни да разубедят десет от 26-те участници в кампанията, които избират да разясняват позициите си именно там.  С близо четири пъти по-малко средства е националната и ефирна телевизия бТВ.

След ТВ Евроком се нарежда БГ „САТ” АД (договори са сключвани за отразяване във Филм+ и ТВ+) с 99 985 лв. (с ДДС).

Разследване на бТВ свързва два от инициативните комитети от Видин – ИК представляван от Светлана Стоянова и ИК представляван от Румен Маринов. Именно на тях ЦИК отказва да одобри отпускането на средства от медийни пакети към видинското радио “Гама”. Представляващите двата комитета в един и същ ден и с идентични заявки обявяват пред комисията, че “… във връзка с настъпили промени в планирането на нашата информационно-разяснителна кампания” се отказват от заявките си към радиото. Те насочват средства в размер от по 12 500 лв. към в. Земя. Това става на заседание на 27 октомври – само седмица преди края на информационно-разяснителната кампания.

Практиката за пренасочване на средства след преосмисляне на плана за информационно-разяснителната кампания не е нова. По време на кампанията за предишния национален референдум, след като за сайта “Хаштаг-БГ” са одобрени договори за близо 160 000 лв. от част от регистрираните тогава видински комитети, медията се отказва от други пакети (за над 115 000 лв.) в полза на сайта „Гласове“ и видинското радио „Гама“.

По време на кампанията за последния национален референдум, издаваният от Светлана Шаренкова в. “Земя” е най-предпочитаната печатна медия с повече привлечени средства от националните Нова ТВ и БНТ. За вестника са одобрени три договора – с ИК представляван от Станислав Косаков, ИК представляван от Румен Маринов и ИК представляван от Светлана Стоянова, всеки от които на стойност по 12 500 лв. с ДДС, .

От протоколите на ЦИК става ясно, че за услуга, предоставена от в. Земя на ИК, участващ в кампанията например, са разписани следните цени: “2 бр. цветни информационни материали, всеки по 500 кв. см; 3 бр. цветни карета, всяко по 200 кв.см и един брой цветно каре с площ 36 кв. см във в. „Земя“.

По време на дискусии относно одобряването на договор с в. “Земя”, Ивайло Ивков възразява по следния начин: “Няма да подкрепя този договор, тъй като се касае за медия, чийто тираж по никакъв начин не може да обслужи целите, а именно въздействие на широк кръг от гласоподаватели в Националния референдум. Считам, че цените не са съобразени с нормалната пазарна конюнктура за медия с такъв тираж и считам, че това е значителна част от предоставените държавни средства на този инициативен комитет – близо една трета, и не е оправдано по никакъв начин да бъде използвана за разяснителна кампания именно в тази медия.” Според публикуваната в Уикипедия информация, тиражът на в. “Земя” е 8 000 броя.

Отразяването, което е получил за 12 500 лв. от медийния си пакет ИК на Светлана Стоянова например, са публикации в 2 броя на вестника – непосредствено преди края на кампанията на 2 и 3 ноември.

За сравнение публикуваме и информация за стойността на договор и услугата, за която е сключен с в. “24 часа” – “обем на услугата публикуване на една страница във вестник „24 часа“ на стойност 2 880 лв. с ДДС” (протокол от 13.10.2016 г.). Според публикуваната в Уикипедия информация, тиражът на в. “24 часа” е около 50 000 броя.

Към кои медии са разпределили средствата си инициативните комитети, партии и коалиции може да проследите от следващата графика (от падащото меню можете да избирате между различните участници в кампанията).

Данните ясно показват, че голям брой от участниците концентрират средствата от пакетите си в определени медии, вместо да се стремят към различни източници за разпространение на своите позиции по трите въпроса.

Друга тенденция, която се забелязва, е присъствието на много регионални медии, което е интересно решение, с оглед на това, че въпросите са част от национален референдум, засягащ цялото общество.  

Прегледът на протоколите на ЦИК поставя съмнение относно пазарния принцип при образуването на тарифите за отразяване на информационно-разяснителната кампания.

Също така става ясно, че ЦИК няма механизъм, с който да контролира ефективността на изразходваните средства. Членовете на комисията следят единствено за спазването на формални изисквания преди да одобрят даден договор.