В предишната публикация ви представихме новия електронен инструмент на „Институт за развитие на публичната среда” (ИРПС) за улеснение на изборния процес. Предоставихме ви информация за неговата цел, съдържание и основни функционалности.

С настоящата публикация ще ви информираме за същността на проблема с подписките, за неговата история и за перспективите за неговото разрешаване.

Същност и история на проблема

Събирането на подписки и проблема с опазването на личните данни на избирателите съществува, откакто в България се провеждат демократични избори. Според действащия в момента Изборен кодекс, за да се регистрира една партия на избори към заявлението за регистрация се прилагат: списък, съдържащ имената и саморъчен подпис на не по-малко от 2 500 избиратели, подкрепящи регистрацията; банков документ за внесен депозит; удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети на партията и др. Целта е в условията на политически плурализъм да се създадат гаранции, че само сериозни политически субекти ще се състезават на избори, а не партии „еднодневки” или политически формации, които съществуват само на хартия.

Смисълът на подписките за иницииране на референдуми, провеждане на граждански инициативи и свикване на общи събрания на населението е прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Според Конституцията на Република България цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията /чл. 1, ал. 2/. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи /чл. 45/. Подписките са необходимия инструмент, за да се реализира суверенитета и гражданското участие, гарантирани от Конституцията.

Проблемът е, че личните данни на гражданите могат да се използват неправомерно при съставянето на подписки. Практиката показва, че те могат да попаднат в подписките на политическите субекти без гражданите да са се подписали. С други думи, възможна е фалшификация върху основата на злоупотребата с лични данни – един път събрани по някакъв повод от политическите субекти, личните данни на гражданите не се унищожават своевременно, а се използват многократно и за най-различни цели, включително и за съставяне на подписки, без гражданите да знаят за това. Възможно е и личните данни на гражданите да се придобият неправомерно – да се откраднат или да се „купят” на „черния пазар” на лични данни.

По този начин някои политически субекти могат да спестят усилията си по събиране на подписи от избирателите като представят на изборната администрация недостоверна информация за подкрепата, която имат от избирателите, с цел да се регистрират за участие в изборите.

При подписките за иницииране на референдуми, провеждане на граждански инициативи и свикване на общи събрания на населението възможната фалшификация в подписките може да има далеч по-тежки последствия. В тези случаи директно се фалшифицира волята на гражданите, за да се постигнат определени политически облаги.

До тук използвахме условно наклонение, но практиката показва, че фалшификацията на подписки върху основата на злоупотреба с лични данни, не само е възможна, но и се случва.

В тази насока ИРПС направи проучване на подписките, депозирани в ЦИК във връзка с предсрочните парламентарни избори, проведени на 12.05.2013 г. Оказа се, че подписите, събрани за регистрация на повече от половината партии и коалиции са повече от действителните им гласове, получени на парламентарните избори. Наложи се изводът, че част от политическите субекти фалшифицират подписите, с които се регистрират.

След провеждането на  парламентарните избори се пристъпи към изработването на нов Изборен кодекс. Старият Изборен кодекс, по-известен като кодексът „Фидосова” е отменен с новия Изборен кодекс – кодексът „Манолова”. Кодексът „Манолова” за първи път въведе възможността за граждански контрол върху подписките за регистрация на политическите субекти – предвиди се публикуването им на страницата на ЦИК, като всеки гражданин може по електронен път да провери сам за себе си дали присъства в подписките на политическите субекти.

Механизмът е изпробван за първи път във връзка с изборите за членове на Европейския парламент от Република България, проведени на 25 май 2014 г. Тогава в Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ постъпват директно или се препращат по компетентност от ЦИК и от прокуратурата 1 380 жалби и сигнали от граждани, с твърдения, че без тяхно съгласие личните им данни фигурират в подписки на политически субекти. Избухва грандиозен скандал, който придобива и комични оттенъци, когато се разбира, че част от членовете на Софийската филхармония вкупом подкрепят регистрацията на един от политическите субекти, без да знаят за това.

КЗЛД извършва проверка на политическите субекти във връзка с избухналия сканадал, като в проверките участват и представители на граждански организации, една от които е ИРПС. В резултат на извършената проверка са съставени 32 акта за установяване на административни нарушения и са издадени 26 наказателни постановления за нарушения на Закона за защита на личните данни. Ангажиран е Научно-изследователският институт по криминалистика и криминология на МВР за извършване на графологични експертизи на подписите на физическите лица, които твърдят, че присъстват в подписките на политически субекти, без да са се подписвали. Конкретните проверки се оказват трудни поради три обстоятелства:

• невъзможност за идентифициране на конкретната политическа партия, събирала подписи на граждани, в случаите, когато партията е част от състава на коалиция;
• невъзможност за идентифициране на конкретния представител, пред когото са положени подписите;
• невъзможност да се установи дали избирателят предоставя истинските си лични данни в подписката, поради невъзможността да му си искат лични документи.

Публичният скандал и проверките, свързани с него се оказват ефективни.

На предсрочните парламентарни избори през 2014 г., жалбите в КЗЛД с твърдения за злоупотреби с лични данни при регистрацията на политически субекти са само 53 (според информацията от Годишния отчет на КЗЛД за дейността й през 2014 г.).

Последващото взаимодействие между ИРПС и КЗЛД за опазване на личните данни в подписките на политическите субекти се изразява в изработването на Електронния наръчник „Моите лични данни„, съдържащ информация за защита на личните данни на гражданите при събирането на подписки и популяризиране на възможностите за граждански контрол.

Тенденции в законодателното уреждане

Най-общо тенденциите в законодателното уреждане на проблема със злоупотребата с лични данни на гражданите при събирането на подписки са следните:

• намаляване на броя на необходимите подписи за регистрация на избори на партии, коалиции и инициативни комитети – например 15 000 подписа, подкрепящи издигането на кандидатите за президент и вицепрезидент според Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката /отм./, 7 000 подписа – според Изборния кодекс „Фидосова” /отм./, 2 500 подписа според Изборния кодекс „Манолова”. Същата тенденция се наблюдава и при необходимите подписи за иницииране на национален референдум – съответно от 500 000 на 400 000 за задължително провеждане на национален референдум.
• въвеждане на гаранции за опазване на личните данни на избирателите – определяне на статут на администратори на лични данни на събиращите подписи партии, коалиции и членове на инициативни комитети; деклариране от членовете на инициативните комитети, че няма да обработват и предоставят личните данни на включените в подписката лица за други цели, освен предвидените в Изборния кодекс; въвеждане на изискването подписите на избирателите да се полагат пред член на инициативния комитет; предоставяне на възможността всеки избирател да провери по електронен път сам за себе си, дали е включен в подписката на определен политически субект; въвеждане на изискването за полагане на подпис само пред упълномощено лице от политическата партия/коалиция.
• въвеждането на гаранции за защита на личните данни на гражданите при събирането на подписки се ограничава само за подписките, свързани с регистрация за участие в избори. Такива гаранции не са въведени за подписките, свързани с прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – подписки за иницииране на референдуми, за провеждане на граждански инициативи, за свикване на общи събрания на населението.

Перспективи

Подготовката на електронния инструмент на ИРПС за защита на личните данни на гражданите при събиране на подписки наложи типизирането и структурирането на информацията, съдържаща се в Изборния кодекс, Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и регламентите относно Европейската гражданска инициатива. Типизираната и структурирана информация, освен че е удобна за представяне в интернет, дава възможност за провеждане на сравнителен и на GAP-анализ /анализ на пропуските/. Анализите разкриват редица дефицити в нормативната уредба, свързана със събирането на подписки и най-вече в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. На тези дефицити и на предложенията ни за тяхното запълване ще бъдат посветени следващите ни публикации.