Васил Левски има пълното историческото право да бъде политически и нравствен коректив не само за българите, но и за всички европейци, заяви председателят на Народното събрание Цецка Цачева на тържествения митинг-заря по повод 179 години от рождението на Васил Левски в Карлово.
Заветите и делото на Левски далеч надхвърлят границите на националното ни битие, сами по себе си те са морални норми, посочи председателят на Народното събрание. Нашият Левски заслужава да бъде общочовешки морален символ, заяви Цецка Цачева.
На тази дата преди 179 години тук, в Карлово, се роди Левски, който ни изтръгна от безвремието на една робска участ, за да ни поведе по прашния път на неизвестното, за да накара българина да познае саможертвата, да преоткрие любовта към Отечеството и така да стане достоен да съхрани своя род, посочи председателят на Народното събрание. Цецка Цачева подчерта, че със словото си и делото си Апостола ни е превел през най-тежките исторически изпитания, за да възстановим и изградим българската държавност, за да бъдем днес достойни за европейското ни настояще и бъдеще. Това дължим на Левски – моралният връх, до който стигнахме като народ в своето историческо развитие, заяви тя.
Ако днес ни объркват, проблемите от срещите със страданието и несигурността – нека потърсим заветите на Левски, призова председателят на парламента. Ако днес сме притеснени за бъдещето на Европа – нека почерпим сили от безрезервната му вяра във висотата на хуманните идеали, добави Цецка Цачева.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева и народни представители участваха в тържествения митинг – заря по повод 179 години от рождението на Васил Левски в Карлово. Председателят на парламента поздрави почетните роти на Българската армия и прие рапорта на командващия зарята.
Тържественият митинг е част от XXV народен събор, посветен на 179 години от рождението на Апостола и на празника на Карлово.
СЛОВО
на председателя на Народното събрание Цецка Цачева по повод 179 години от рождението на Васил Левски
18 юли 2016 г., Карлово
Уважаеми дами и господа,
Граждани и гости на Карлово,
Скъпи съотечественици,
На тази дата преди 179 години тук, в Карлово, се роди Левски. Левски, който ни изтръгна от безвремието на една робска участ, за да ни поведе по прашния път на неизвестното, за да накара българина да познае саможертвата, да преоткрие любовта към Отечеството и така да стане достоен да съхрани своя род.
„Ако е за българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме…”. Има ли родолюбиви българи, скъпи приятели, които да останат безучастни към словото на Левски? А пред делото му? Та нали със слово и дело той ни преведе през най-тежките исторически изпитания, за да възстановим и изградим българската държавност, за да бъдем днес достойни за европейското ни настояще и бъдеще. Дължим го на Левски. Моралният връх, до който стигнахме като народ в своето историческо развитие. Затова само той и никой друг е наречен Апостола.
Скъпи сънародници,
„Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили…”, е казал Апастола. Нека тази вечер вникнем в дълбочината на този завет. Нека ясно и на висок глас да кажем – можем да обърнем времето само със задружни усилия. Доброто на Отечеството е в съгласието и в единението! Няма друга истина. На 18 юли, тук на площада в Карлово, нека отново и отново да повторим тази истина, защото тя е неразделна част от борбата с безразличието, песимизма, неразбирането.
Къде щеше да бъде в днешните сложни времена Васил Левски? Напоследък дните ни са пълни с новини, някои от тях жестоки и трагични, на границата на човешкия разум, други – тревожни за бъдещето ни. Къде би се наредил той днес, когато все по-често се чуват егоцентрични послания, когато голямата ни цел – изграждането на общ дом за живеене на европейския континент, изглежда разколебана? Нека се запитаме: успоредно с нашите стъпки ли би била неговата следа в пътя, по който вървим?
Някои веднага ще кажат: Левски е нашият Апостол, нашият герой за свобода и независимост на българите и затова днес той би се наредил сред онези, които оспорват участието ни в съюзи и заради което считат, че те са пречки за постигане на националните ни интереси, че България може и сама да развива своя политика, независимо от други. Да, има такива хора! На тях обаче трябва да кажем категорично – Апостола никога не би разглеждал България сама, откъсната от демократичния свят, от света на европейската цивилизация. Човекът, който умря за републиката, който прозря нейния основен принцип – равни права за всички граждани – ако беше днес сред нас, не би плащал дан на краен национализъм и шовинизъм.
Защото заветите и делото на Левски далеч надхвърлят границите на националното ни битие. Сами по себе си те са морални норми. Този, който изрече: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“, има пълното историческото право да бъде политически и нравствен коректив не само за нас, българите, но и за всички европейци. Нашият Левски заслужава да бъде общочовешки морален символ.
И аз мисля, че днес, когато българските държавни институции заявяват категорично запазването и единството на Европейския съюз, когато работейки в този съюз отстояват българските интереси не с ултиматуми, а в партньорство, когато всички ние гражданите и институциите се стремим да допринесем за развитието и усъвършенстването на този съюз, то безусловно ние спазваме заветите на Левски. Да живеем свободни, сред свободни хора. Да пазим собствената си и общата свобода. Това ни завеща Левски, култът към свободата; мечтата за чиста и свята република; представата за върховенството на закона; нравствените идеали на демократичните ценности, отговорността, дългът и патриотизмът.
И ако днес ни объркват, проблемите от срещите със страданието и несигурността – нека потърсим заветите на Левски! Ако днес сме притеснени за бъдещето на Европа – нека почерпим сили от безрезервната му вяра във висотата на хуманните идеали! Днес и завинаги нашият път е трасиран от идеалите на Левски, трасирал бъдещето на Отечеството ни!
Честит празник, Карлово!
Да живее България!
Source: Новини на Народно събрание