Местни избори 2015 – разходи на партиите

Почти половината от избирателите са гласували с преференции за общински съветници
16.11.2015
E-вот: митът за лесното купуване на гласове
09.08.2016

Местни избори 2015 – разходи на партиите

В светлината на политическите дебати за ‘цената’ на изборите, Институт за развитие на публичната среда направи справка за средствата, които политическите субекти са изразходвали по време на кампаниите си за местните избори през 2015 г.

Според българското законодателство участниците в изборите са длъжни да подадат пред Сметната палата своите финансови отчети за направените във връзка с изборите разходи. Отчетите се публикуват в Единния регистър по Изборния кодекс във формат, който все още не позволява тяхната последваща машинна обработка.

Мониторингът ни включи данните за 12 регистрирани на национално ниво в Централната избирателна комисия за местните избори политически партии и коалиции –  всички парламентарно-представени политически сили (НФСБ и ВМРО са с отделни регистрации, а Български Демократичен Център се отдели от България без Цензура) и получилите повече от 1% на проведените миналата година парламентарни избори Движение 21 и Глас Народен.

Според Изборния кодекс съществуват два възможни подхода при регистриране за участие в местните избори. В първия случай партиите и коалициите могат да се регистрират в Централната избирателна комисия (ЦИК) и да участват в изборите за общински съветници и за кметове въз основа на подаденото заявление. В рамките на 40 дни преди изборния ден, те трябва да представят заявление и в съответната общинска избирателна комисия, в което посочват за кой вид избор се иска регистрация. Регистриране за участие в местните избори могат да осъществят и кандидати, издигнати от инициативни комитети като в този случай процедурата минава през съответните общински избирателни комисии (ОИК). Партиите от състава на една коалиция, регистрирана в ЦИК, не могат да се регистрират самостоятелно в ОИК, нито да влизат отделно в местни коалиции, извън тази, в която са регистрирани на национално ниво. Заради тази законодателна пречка да се коалират в различни формати на местно ниво, партньорите от Патриотичния фронт НФСБ и ВМРО например, се регистрират самостоятелно в ЦИК за местни избори, 2015 г. От разглежданите от екипа ни 12 политически субекта, само Реформаторският блок е коалиция, регистрирана на национално ниво.  

Регистрираните местни коалиции, в които не са участвали някои от разглежданите от нас субекти, както и независимите кандидати в 256-те общини, не са във фокуса на настоящето изследване.

Според отчетите разходите на разглежданите 12 политически субекта във връзка с местните избори, изразходваните средства възлизат на общо 9 662 919.64 лв.

Графиката по-долу показва общото разпределение на направените разходи за различните типове предизборни дейности и услуги. Прави впечатление, че по време на местните избори участниците са заложили най-вече на “масови прояви и агитационни материали”, за които са изразходвани около 40 % от всички средства (3 892 058.39 лв.).

Общата стойност на получените непарични средства е неразделна част от общия размер на финансиране на предизборната кампания. Според указанията на Сметната палата “Непаричните дарения от ФЛ и непаричните средства от кандидатите” са част от общото финансиране на кампанията и включват получаването на услуга, която е остойностена, съгласно Закона за политическите партии – по справедлива пазарна цена (чл.23, ал.5). В случая на ББЦ като такъв разход е посочен “услуга за отразяване на кампания за местни избори 2015 г.”, с придружаващи документи.

От 12-те партии и коалиции най-голяма сума за кампанията си са отделили от ГЕРБ – 3 456 373.53 лв., следвани от ДПС – с 2 954 446.02 лв., БСП – 1 017 657.52 лв. и НФСБ – 555 330.13 лв. Над половин милион за кампанията си са изхарчили от АБВ – 510 571 лв.

Въпреки че общият размер на финансирането на предизборната кампания на партиите и коалициите при избори за общински съветници и кметове не може да надхвърля 8 000 000 лв., нито един от разглежданите субекти не се доближава до тази сума.

Графиката по-долу представя разпределението на направените от всяка партия и коалиция разходи по време на предизборната кампания (участниците може да избирате от падащото меню под заглавието):

Различните разходи (посочени в падащото меню), направени от разглежданите участници, могат да бъдат проследени в следващата графика:

Интересно е, че макар най-голяма част от средствата да е отделена за организация на събития, сумите похарчени за възнаграждения и осигуровки на наетите в кампанията служители възлизат едва на 1 % от общите разходи. От графиката по-горе става ясно, че има политически субекти, които в предизборния месец изцяло са разчитали на доброволен труд от явно най-запалените си поддръжници и симпатизанти – АБВ, АТАКА, БДЦ, ВМРО, Движение 21, ДПС, Реформаторския блок.

На консултантски услуги и социологически проучвания са разчитали само АБВ, БСП, ГЕРБ и Глас народен, като разходите в това направление възлизат едва на 0.5 % от общите такива.

За медийното отразяване на предизборните кампании по време на местните избори1, разглежданите участници са изразходвали общо 3 487 148.36 лв. Разпределението на тези средства по вид медии, може да бъде проследено в следващата графика:

Най-сериозни суми посочените политически субекти са вложили в печатните медии. Средствата за тях са повече, отколкото тези за БНТ и другите телевизионни канали взети заедно. Очертава се тренд по време на местни избори да се залага на печтните издания. Вероятно политическите партии и коалиции намират този подход за по-ефективен  заради наличието на местни издания, които в по-голяма степен достигат и таргетират избирателите по места (а и са по-евтини като подход).

Веднага след печатните медии се нареждат разходите за онлайн издания. Очевидно предизборната кампания е била проведена на страниците на вестниците в много по-голяма степен, отколкото през телевизионните екрани.

Графиката по-долу показва на какво медийно отразяване са залагали политическите субекти:  

И тук става ясно, че кандидатите са залагали преди всичко на печатните медии при отразяване на кампаниите им – АТАКА, ББЦ, БДЦ, БСП и ДПС са вложили най-голяма част от тази категория разходи именно за тях. Он-лайн медиите се нареждат като най-предпочитания метод за информиране на избирателите от АБВ, ГЕРБ, Глас народен и Движение 21. На частните телевизии са заложили най-много само партньорите в коалиционното управление ВМРО, НФСБ и Реформаторския блок.  

Сравнени с разходите за кампанията на местни избори 2011 г. общите средства, изразходвани за местни избори 2015 г. показват, че партиите и коалициите сякаш губят интерес към провеждането на предизборни кампании за местна власт. За справка, през 2011 г. седемте парламентарно представени политически субекта (ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, РЗС, ДСБ и СДС) според отчетите си пред Сметната палата са инвестирали в кампаниите общо 13 661 173 лв. Разглежданите в анализа ни 12 участника през 2015 г. са разходвали едва 9 662 919.64 лв. Вероятно обяснение на този факт може да бъде, че българските партии са оптимизирали своите разходи чрез сериозна икономия от мащаба? Друга вероятна хипотеза за намалелите разходи е наличието на различни безплатни форми за отразяване на партийните кампании, въведени с новите правила на Изборния кодекс.

1 С повече информация за разходите на разглежданите политически субети, може да се запознаете от мониторинга на ИРПС за изпълнението на изискванията в Изборния кодекс за обявяване на оферти за отразяване и публикуване на информация за сключени договори между медиите и участниците в изборите. Според публикуваните данни, само за отразяване на кампаниите си в разглежданите 43 медии, тези политически субекти са изразходвали общо 1 978 939 лв.