*Авторът Веселина Благоева е магистър по
Политология от Философски факултет,
СУ „Св. Климент Охридски“
и стажант в Инстут за развитие
на публичната среда

Проблемът за избирателната система в България

Дискусиите относно това, коя е най-подходящата избирателна система в България, стоят на дневен ред и ще продължават, докато се намери относително най-ефективният модел. Ако приемем, че изборите са една от основните форми на въздействие от страна на гражданите върху политическия процес, въвеждането на нови изборни правила е от важно значение. Такива правила биха могли да преустановят ниската избирателна активност.

Българското изборно законодателство бе променяно твърде често в годините на прехода към демокрация, а това от своя страна води до неустойчива избирателна система, както и до обществено недоверие в изборния процес. Ако проследим хронологично изборите в България, ще установим, че няма дори два последователни избора, проведени по едни и същи правила. Част от най-важните промени се правят през 1990 година при избирането на Велико народно събрание и през 2009 година, когато се провеждат парламентарни избори. С изборната реформа от 2009 година са въведени правила, които съответстват на смесена избирателна система от паралелен тип, каквато е и системата при избор на Велико народно събрание. Част от мандадите се избират пропорционално, а другата част – мажоритарно. В първия случай пропорционалните мандати са 209, като се използва квота Хеър при разпределението, а във всеки многомандатен избирателен район (31 МИРа) се избира и един мажоритарен кандидат. При избора за ВНС 200 от депутатите се избират в едномандатни избирателни райони и 200 в многомандатни избирателни райони по партийни листи. Към момента българската избирателна система е пропорционална с многомандатни избирателни райони и скрит в процедурата за определяне на изборните резултати национален избирателен район. Дебатите относно това, каква да бъде избирателната система в България, ще продължават и занапред, още повече че въпросът за мажоритарния елемент отпадна от предстоящия референдум. Необходимо е да се създаде закон, който отговаря на очакванията на мнозинството от гражданите, а не само на политическия елит.

Нещо повече, предложението на президента част от народните представители да се избират мажоритарно беше съвсем закономерно и имаше своята предистория. В началото на мандата на 42-то Народно събрание се започна широка обществена дискусия, която целеше реформа на изборните правила, а създадената Временна Комисия имаше задача да изготви нов Изборен кодекс. В крайна сметка, обсъжданите предложения доведоха до ограничени промени, като едно от нововъведенията беше преференциалното гласуване. Макар и стъпка напред към по-представителни изборни длъжности и използвана от над 35 % от гласувалите на последните парламентарни избори, тази промяна бързо стана неприемлива за народните представители и техните политически централи.

Наред с това, въпросите за мажоритарния вот, за задължителното и електронното гласуване, които бяха в центъра на обществената дискусия, не бяха отразени в новия Изборен кодекс. Това от своя страна предизвика разочарование сред гражданите, което стана и причина за събирането на подписка за провеждането на този референдум.

Ако бе оставена възможността да се гласува в полза на мажоритарния елемент, реалният избор ще е между немския модел (Mixed Member Proportional) или френския модел (при избор на президент). Англосаксонската избирателна система (First Past the Post) води до прекомерни изкривявания в полза на първите две партии. За да анализираме коя е най-подходящата избирателна система за България, ще разгледаме най-напред предимствата и недостатъците на традиционната изчистена мажоритарна система във Великобритания.

Предимствата и недостатъците на мажоритарната избирателна система

Мажоритарната избирателна система намира проявление в част от най-развитите демокрации, каквито са Великобритания, САЩ и Канада например. Такъв тип система, в нейния чист вид, се прилага сравнително рядко, тъй като генерира и някои сериозни недостатъци. Дори във Великобритания преди две години се проведе допитване за въвеждане на нова избирателна система с мажоритарен елемент, наподобяваща тази в Германия. Предложението беше отхвърлено в полза на традиционната мажоритарна система. За разлика от Великобритания, в Нова Зеландия реформираха избирателната си система, след като същият този въпрос беше подложен на референдум.

При мажоритарната избирателна система с относително мнозинство изборите се провеждат в едномандатни избирателни райони и печели кандидатът, получил най-голям брой гласове. Главното предимство на този тип избирателна система е личностният избор – гласува се за отделни кандидати, за личности, като по този начин е налице осезаемата връзка между избиратели и избираеми. Личностният избор води и до по-ясна политическа отговорност – поне на теория. Българската практика от 2009 г. показва, че поведението на избраните мажоритарно 31 народни представители не се отличаваше по нищо от това на останалите им 209 колеги. Осен това правилата, по които се определя победата, са относително прости и лесно разбираеми, както за партиите, така и за електората. Мажоритарната система в повечето случаи поощрява силни еднопартийни правителства, като по този начин се постига политическа стабилност. Коалиционните кабинети са рядкост, тъй като в британската система двете главни партии са приблизително равни по сила. През 2010 година беше сформирано първото коалиционно правителство във Великобритания от 1945 година насам, като Консервативната партия и Либерал-демократите подписаха споразумение за управление. На последните парламентарни избори, въпреки социологическите прогнози, които предвиждаха да се запази равновесието на силите и коалиционното правителство, консерваторите изненадващо спечелиха мнозинство. Някои разглеждат концентрацията на власт като сериозно предимство, защото победителят може да реализира каквито политики реши, без да се съобразява с останалите политически субекти.

Срещу тези предимства обаче, натежава най-същественият недостатък, а именно непредставителността. Тази избирателна система, в нейния чист вид, стимулира двупартийност и е много трудно да се внедри трета партия при този модел. Малките и анти-системни партии остават извън изборната игра. Възможно е да се стигне до там, че гласовете, подадени за избрания, да представляват малцинство спрямо сбора от гласовете, подадени за всички други кандидати. Неслучайно мажоритарната система често бива наричана „Knock out system” поради това свое действие.

Вероятни са и други рискове и катастрофални последствия. Например, ако добре финансиран и организиран елит желае да установи влияние, то липсата на пропорционално представителство отлично обслужва неговите интереси, тъй като договарянето ще се осъществи много по-лесно с малцината спечелили. Обикновено такова явление в политически живот винаги е за сметка на непредставените. А концентрацията на власт води до липса на опозиционен контрол.

Във Великобритания исторически не е съществувал проблем за представителство на малцинства, затова и самата система стимулира двупартийност. В България обаче такъв тип система би имала сериозни негативни последствия. Ако се запази сегашното разпределение на политическите сили, е напълно възможно и допустимо в Народното събрание да останат две или максимум три партии, които ще се ограничат до ГЕРБ, ДПС и БСП, а резултатът ще е изкривяване на политическото представителство, което няма да доведе до разрешаване на основния проблем на политическата ни система, а именно – непредставителността.

Тъй като в един мажоритарен район има само един победител, определянето на границите на района е от изключително важно значение. Преднамереното манипулиране на границите на едномандатните избирателни райони се нарича gerrymandering, което може да доведе до създаване на избирателни крепости, които трайно подкрепят една сила и изолират останалите от участие. В България има реални предпоставки за реализирането на такова явление.

Въпреки че тази избирателна система е традиционна за Великобритания, дори и там може да генерира неочаквани ефекти, които намират проявление при провеждането на последните парламентарни избори. Именно особеностите на системата „първият печели всичко“, които вече описахме, поставят пред новото правителство редица теми за дискусия.

Пред какви предизвикателства е изправена Великобритания след последните парламентарни избори?

Благодарение на мажоритарната система с относително мнозинство, на последните парламентарни избори, които се проведоха през месец май, Дейвид Камерън си осигури мнозинство в парламента. Резултатите бяха изненадващи и поставят някои предизвикателства пред страната. На първо място, резултатите от изборите със сигурност ще предизвикат нов дебат относно системата на разпределяне на депутатските мандати.
Твърде вероятно е възраженията срещу традиционната мажоритарна система, критикувана от либералдемократите, да се възобновят и отново да се постави въпросът за въвеждането на пропорционална избирателна система. Промяна в избирателната система едва ли ще бъде инициирана от Дейвид Камерън, тъй като именно мажоритарната система с относително мнозинство го преизбра, но в дългосрочен план има достатъчно обективни причини за промяна на изборните правила, които в момента превръщат Великобритания в отделни крепости.

Обратно на социологическите проучвания, които прогнозираха запазване на баланса на силите от предишното правителство, последните парламентарни избори доведоха до различни резултати. Освен че изборите успяха да осигурят мнозинство на Консервативната партия, която ще управлява самостоятелно, Шотландската национална партия (SNP), застъпваща се за независимост на Шотландия, също направи убедителен триумф, като успя да спечели 56 от 59 възможни места. Така шотландските националисти си осигуряват доминация в северната част на Обединеното кралство. Въпреки това обаче консерваторите не се нуждаят от тях, за да управляват, а лейбъристите са с твърде малко депутати, за да търсят SNP за коалиция. На Дейвид Камерън обаче ще му се наложи да се съобразява повече с интересите на Шотландската национална партия и вероятно ще трябва да осигури по-широка автономия за Шотландия и Уелс преди политическата формация да свика нов референдум за независимост на шотландците.

Ако в България пропорционалната система беше мажоритарна, такова явление щеше да се наблюдава в районите, в които преобладава население с турски произход, в полза на ДПС.

За разлика от успеха на Шотландската национална партия, екстремната Партия на независимостта на Великобритания (UKIP) на Найджъл Фараж ще трябва да се задоволи само с един депутат в британския парламент, като по този начин партията остава изолирана от осъществяването на институционална власт. Толкова печелят и Зелените.

Големият проблем на избирателната система във Великобритания идва от нейната непропорционалност и от резултатите, които произвежда тя. Например, макар че като дял от гласовете консерваторите и либералите имат близки постижения (34% и 32%), Консервативната партия ще се окаже почти с 80 представители повече. Още по-осезаем е случаят с Шотландската национална партия (SNP) и Партията на независимостта на Великобритания (UKIP). SNP е получила малко под 1.5 милиона гласа, но взема 56 места, а UKIP е привлякла два пъти повече избирателски гласове, но ще има само един депутат.

Ако хипотетично Великобритания използваше принципите на пропорционалната избирателна система (подобна на немската например) при определяне на изборните резултати, консерваторите отново щяха да бъдат най-голямата партия в Камарата на общините, но за да формират мнозинство, щеше да им се наложи да разчитат на партията на Найджъл Фараж. А в Шотландия SNP щеше да разполага само с половината места. Останалите щяха да се поделят между лейбъристите, консерваторите и либералдемократите, като по този начин щеше да се постигне по-голям баланс на силите.

Резултатът от тези избори може да повлияе и на бъдещото членство на Великобритания в Европейския съюз. За разлика от сегашното правителство, предишното беше коалиционно между консерваторите и проевропейските либерални демократи, което правеше провеждането на референдум по-неясно. При този сценарий обаче, такова допитване най-вероятно ще се осъществи до 2017 година. Още преди изборите лидерът на Консервативната партия обеща провеждането на референдум за оставането или излизането на страната от Съюза. Истинското разделение обаче, по отношение на Европейския съюз не е между отделните политически партии, а между Великобритания и Европейския съюз. Дори проевропейските партии решиха да не издигат теми за и против Европейския съюз като основна част от предизборните си кампании.

Каква да бъде избирателната система в България?

Мажоритарната избирателна система предшества останалите основни електорални системи и доминира в страни, където либералната демокрация се установява най-рано, каквато е Великобритания например. Но дори и в Обединеното кралство все повече се очертава нуждата от промяна на изборните правила поради непропорционалните резултати и непредставителността, за които доказателство са последните парламентарни избори.

Ако България върви към въвеждане на мажоритарен принцип при избирането на част от народните представители, най-оптималният избор е да бъде въведена немска избирателна система, която е най-популярната смесена избирателна система, въпреки че запазва пропорционалността от гледна точка на гласове-мандати. По същество избирателят има право на два гласа – единият за личност в едномандатен район, а другият за партия, като е възможно и панаширане, т.е. всеки избирател може да даде първия си глас за предпочитан от него кандидат, а втория – за партия, която може да е различна от политическата принадлежност на кандидата, подкрепен с първия глас. Единствената трудност, която може възникне при въвеждането на такъв тип система в България, е фиксираният в Конституцията брой депутати в Народното събрание (в Германия няма фиксиран брой депутати в Бундестага).

Мажоритарната избирателна система в нейния чист вид стимулира двупартийност, както е във Великобритания. При немската избирателна система, въпреки елемента на мажоритарност, възприетата пропорционалност води до утвърждаване на водещата роля на партиите, осигурявайки по-доброто представителство на основните социални интереси и предотвратява възникването на политически мнозинства в парламента, които не отговарят на истинските предпочитания на електората.

_{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в} 

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}