Очакват се промени в Конституцията на Република България, които ще са в основата на предстоящата съдебна реформа. Това предполага постигането на определен консенсус между политическите сили в парламента. На фасадата на Народното събрание пише „Съединението прави силата”. Няма да е провокация обаче, ако се зададе въпроса: възможен ли е въобще партийният консенсус в законодателството?
На първо четене – отговорът е – не. 43-то Народно събрание се състои от осем парламентарни групи, част от които се намират в непримиримо политическо противопоставяне. Въпреки идеологическата си близост и общо минало, трудно можем да си представим съвмесетен законопроект, подписите си под който са положили заедно лидерът на Атака – Волен Сидеров и съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов. Същото може да се каже и за народните представители от БСП – Лява България и АБВ. Идеологическата близост и общо минало не са предпоставка за „заедност”, а за разделение и противопоставяне.
Въпреки това, партийният консенсус в законотворчеството е възможен, макар и в тесни рамки и при определени обстоятелства.
Запознахме ви с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Законопроектът е подписан от депутати от различни политически сили в 43-то Народно събрание, с изключение на БСП – Лява България и Атака. Законопроектът е рожба на извънредни обстоятелства и е продукт на необходимостта спешно да се запълни зейналата дупка в Закона за електронните съобщения, след като Конституционният съд обяви за противоконституционна регламентацията за съхраняване на данни за електронния трафик.
Сега ще ви запознаем с още три законопроекта, демонстриращи партиен консенсус в законотворчеството.
Законопроектът за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция е внесен в Народното събрание от народни представители от всички парламентарни групи, с изключение на ДПС. Законопроектът е подписан и от представител на Атака. Подобна колаборация е прецедент. Всички вносители са членове на Комисията по култура и медии в Народното събрание и всички вкупом предлагат изменение на Закона за БТА, според което агенцията трябва да се отчита пред Народното събрание веднъж годишно, а не както е до сега – отчет за първото полугодие и отчет за годината.
Мотивът за постигане на този консенсус е, че за 6 месеца не могат да бъдат направени „отчетливи изводи за дейността на БТА, включително и за нейното финансово състояние”. Това със сигурност е така, но трябва да отбележим, че по този начин Комисията по култура и медии в Народното събрание облекчава и своята дейност, защото ще се занимава с отчета на БТА един път, а не два пъти годишно. Изводът е, че партийният консенсус е възможен, когато става въпрос за разрешаване на тривиален проблем, особено ако той е свързан с облекчаване на дейността на депутатите.
Друг законопроект, демонстриращ партиен консенсус, е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Той е подписан от различните политически сили, с изключение на ДПС и Атака. Управляващи и опозиция в лицето на БСП – Лява България полагат подписите си под предложение за промени на Закона за държавния служител, което дава възможност на държавните служители с трайни увреждания да работят от вкъщи, тъй като според депутатите така или иначе липсват условия за нормалното им придвижване до работното им място – например пригодени за хора с увреждания спирки и превозни средства на градския транспорт, ескалатори за количките и др. По този начин правата на държавните служители с увреждания ще се изравнят с тези на служителите по трудово правоотношение, които те имат от 2012 г. според Кодекса на труда. Работата от разстояние ще има доброволен характер. Работодателят ще осигурява за своя сметка необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му. Държавните служители, които извършват работа от разстояние, ще ползват същите права, които имат техните колеги с работно място в администрацията: здравословни и безопасни условия на труд; работно време; почивки и отпуски; възнаграждение; квалификация и обучение; трудови и синдикални права.
Третият законопроект е за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Той е подписан от народните представители от Патриотичния фронт, Реформаторския блок, БДЦ, БСП – Лява България и независими депупати. Предлага се промяна, с която се разширява предметния обхват на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, като се включват случаите на присъдени, с влязло в сила съдебно решение в полза на работниците и служителите вземания, произтичащи от трудови правоотношения. Предвижда се правото на гарантирани вземания за работниците и служителите да възниква от датата на издаване на изпълнителния лист. Според действащия закон правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква едва от датата на вписване в търговския регистър на съдебното рашение за откриване на производство по несъстоятелност.
Изводът е, че партийният консенсус, макар и рядко е възможен и в името на уязвимите социални групи, както и в защита правата на лица в тежко материално положение.
Това е оптимистично и дава надежда за успех на каузата за промени в Конституцията и съдебна реформа.