На сайта на Министерския съвет за обществени консултации е публикуван проект на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. След като приключи обществената консултация проектът на закон ще бъде приет от Министерския съвет и ще бъде внесен в Народното събрание до края на месеца, а може и по-рано.
Същевременно в Народното събрание е депозиран законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Вече ви запознахме с постановлението на Министерския съвет за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики, прието в изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията. Може да се каже, че рецептата за лечение на болестта „корупция” вече е готова. Кои са основните предписания?
То ще обедини компрометираната от своя бивш председател Филип Златанов Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, неуспелият да се наложи като антикорупционен фактор Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност /БОРКОР/ и звеното в Сметната палата, което до сега приемаше и проверяваше имуществените декларации. По този начин се създава единен орган, който ще има две основни функции: 1. оперативна функция – ще осъществява този път реален контрол върху подадените декларации за имущество и конфликт на интереси; 2. аналитична функция – ще анализира провежданите антикорупционни политики и ще дава становища по подготвеното антикорупционно законодателство.
Гаранция, че органът няма да се превърне в политическа „бухалка” за разчистване на политически и междуличностни сметки ще бъде неговият директор. Той ще се назначава и освобождава от президента по предложение на Министерския съвет, ще има мандат от 5 години и няма да бъде освобождаван предсрочно, освен в предвидените в закона случаи. Националното бюро ще е основен инструмент на антикорупционната борба, чийто смисъл може да се обобщи по следния начин: засилен контрол върху имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности; разширяване на обхвата на лицата и на възможностите за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Действащият Закон за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности включва 38 групи лица, които са задължени публично да декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина.
Новият закон разширява кръга на тези лица. Сред новите категории са: представителите на местната власт – общинските съветници и главните архитекти на общините; членовете на управителните и контролни органи на дъщерни дружества в държавната енергетика; ректорите на държавни висши училища; управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК; ръководителите на управляващите органи и междиннните звена по програми, финансирани със средства от Европейския съюз; служителите в държавната администрация, на които са делегирани функции по вземане на решения във връзка с процедурите по възлагане на обществени поръчки. Дали това са лицата, които следва да подават декларации, дали списъкът ще бъде увеличен или намален ще зависи от народните представители. Основният въпрос е какъв е критерият, за определяне на кръга на лицата, длъжни да подават декларация. От списъка става ясно, че това са лица, които заемат висши държавни длъжностти, заемат публични длъжности по предложение на българската държава или разходват средства от държавния бюджет или от Европейския съюз. Разширяването на кръга на лицата ще означава минимум още 4 000 декларации само от представителите на местната власт. Това поражда проблем за реалното обработване на декларациите. Освен това, списъкът следва да се прецизира: така например декларации няма да подават районните архитекти, които понякога отговарят за устройството на територия, с население по-голямо от населението на два областни града. Няма аргументи и за това, защо декларации ще подават само ръководителите на общинските болници, а такива няма да подават ръководителите на други общински фирми, които оперират с огромни по обем общински имоти и финансови ресурси.
Освен проверката на съответствието между подадената декларация и фактите, установени в базите с данни на контролните органи ще може да се извършва и проверка на цялото имуществено състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност. Такава проверка на цялото имущество ще бъде възможна, ако се установи несъответствие при проверката на декларацията за имущество и интереси в размер на и над 10 000 лева; при установен конфликт на интереси и при сигнал и публикация в средствата за масово осведомяване.
Възможно е да се действа и по анонимни сигнали и по медийни публикации. Достатъчно е анонимните сигнали и медийните публикации да съдържат достатъчно данни за необяснимо богатство и твърдения за конкретно корупционно поведение. Тази мярка ще предизвика дебати за възможността висше публично лице да бъде набедено и оклеветено без санкции за виновника.
Предлага се за „значително несъответствие” да бъде онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 120 000 лева. В момента тази сума е 250 000 лева. Така срещу всеки, за който се установи разминаване от 120 000 лева за период от 10 години може да започне процедура за отнемане на незаконно придобитото имчущество.
Това са основните предписания за лечение на болестта „корупция”. В заключение може да се каже, че предлаганата терапия не е агресивна, радикална и революционна. По-скоро се стъпва върху вече положени основи като се доразвиват и усъвършенстват вече прилагани мерки – деклариране на имуществото и установяване на конфликт на интереси. Акцентът традиционно е поставен върху висшите етажи на властта.