На 26.05.2015 г. в Народното събрание е депозиран законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Според Конституцията правото на инициатива за подобен законопроект принадлежи на ¼ от народните представители /60 народни представители/ и на президента.
Под документа стоят подписите на 132 депутати – от парламентарните групи на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и част от БДЦ. Отстъстват подписите на БСП – Лява България, ДПС, Атака и АБВ.

С проекта на закон се предлагат промени в Конституцията, които са в основата на дългоочакваната съдебна реформа – по-голяма отчетност на главния прокурор, разделяне на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на съдийска и прокурорска колегии, промени в Инспектората към ВСС, промени, свързани с възможността да се сезира Конституционният съд. Съдържанието на предложенията е подробно коментирано в медиите, поради което няма да се спираме на него. Тук ще ни интересува въпросът за това, какъв е шансът да се направят промените в Конституцията на Република България. 

Разпределението на политическите сили в парламента е както следва: ГЕРБ – 84 народни представители; БСП – Лява България – 39 народни представители; ДПС – 36 народни представители; Патриотичен фронт – 18 народни представители; Български демократичен център – 14 народни представители; АБВ – 11 народни представители; Атака – 11 народни представители, нечленуващи в парламентарни групи – 4 народни представители.

Постигането на парламентарно мнозинство от 3/4 – 180 депутати, за да се мине по бързата процедура изглежда невъзможно. Реалистично е да се постигне парламентарно мнозинство не по-малко от 2/3 от гласовете на всички народни представители – 160 гласа.
Простата сметка показва, че дори АБВ да подкрепят промените и за тях да гласуват всички депутати от БДЦ, гласовете пак няма да стигнат. Общият им брой ще бъде 150, които ще са недостатъчни, дори и да прибавим към тях и 4-те гласа на независимите депутати. БСП – Лява България няма интерес да подкрепи конституционните промени, защото трудно ще изгражда образа си на единствената управленска алтернатива и то в навечерието на местните избори. Показателно е, че Янаки Стоилов отказа да оглави парламентарната комисия за промени в Конституцията.

Още по-невероятно е да се очаква подкрепа от АТАКА. Националистите едва ли ще накърнят имиджа си на антисистемна и антиевропейска партия, подкрепяща евразийския път на България. Трудно можем да си представим подписа на Волен Сидеров до подписа на Валери Симеонов, както заради политическите им противоречия, така и заради личните обиди.

Така на ход остава единствено Движението за права и свободи. Със своите 36 гласа, ДПС може да реши съдбата на конституционите промени, без да се търси друга подкрепа. Въпреки, че в момента се „назландисва”, ДПС може и има стратегически и тактически интерес да подкрепи конституционните промени.

По този начин ДПС ще получи индулгенция за греха си, че участваше в правителството „Орешарски” заедно с БСП. Партията, след като свали правителството „Орешарски”, ще извърви своя път и ще се позиционира в „дясно от центъра” като потенциален партньор на ГЕРБ в едно бъдещо управление. Това ще вбие клин в настоящото управленско мнозинство и ще отслаби позициите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт като на единствени възможни партньори в управлението. Подкрепяйки конституционните промени, ДПС ще сложи край на опитите да бъде поставено в политическа изолация. Може да се очаква, че движението ще се опита да изтъргува своята подкрепа срещу идеята да не се провежда референдум за задължително гласуване, заедно с местните избори. По въпроса се очаква инициатива на президента, според която изборите за местната власт да са на една и съща дата с референдума по изборните въпроси – за задължителното, електронно и мажоритарно гласуване. ДПС няма интерес от провеждане на референдум за задължително гласуване заедно с местните избори, защото дори и да не бъде облекчен реда и условията за провеждане на референдуми, както се очаква, то такъв референдум има всички шансове да успее – задължителното гласуване да се приеме, което ще отслаби относителната тежест на движението в българския политически живот. През 2016 година ще се проведат избори за президент и вицепрезидент, подкрепата на движението за тях е важна, което също може да се сложи на тезгяха.

Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в