Национален референдум заедно с местните избори все пак ще има така, както обеща президентът на Република България. Българските граждани ще избират своите кметове и общински съветници, като заедно с това ще се произнесат по изборните въпроси – за задължителното, електронното и мажоритарно гласуване. Това става ясно от внесеният от ГЕРБ законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Предложението е четвърто в рамките на 43-тото Народно събрание. Преди ГЕРБ своите промени депозираха Атака, АБВ и Реформаторският блок.
При произвеждане на национален референдум и местни избори на една и съща дата общинските избирателни комисии да изпълняват функциите по организирането на национален референдум на териториите на съответните общини. В момента този въпрос не е уреден. Законът казва само, че районните избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на избирателните райони.
Отпада изискването национален референдум да се произвежда само на територията на Република България. Национални референдуми ще могат да се произвеждат и извън границите на България и в тях да вземат участие и българите в чужбина.
При установяване на несъответствие на подписката – например не са събрани изискващите се по закон 200 000 подписа или 500 000 подписа на български граждани с избирателни права, председателят на Народното събрание ще уведомява инициативния комитет и ще определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
Промените предвиждат националният референдум и предстоящите избори да се произвеждат на една и съща дата, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на Народното събрание предстоят избори. Досега законът изискваше президентът на Републиката да определя датата на референдума в срок до един месец от обнародването на решението, като датата за провеждане на референдум не можеше да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.
В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума могат да се регистрират партии, коалиции от партии и инициативни комитети. Това предложение се отнася както за организирането и провеждането на национален, така и на местен референдум. Партийни членове и досега можеха да агитират на референдуми, но трябваше да се регистрират като членове на инициативните комитети.
С предлаганите промени според депутатите ще се даде възможност за по-широко гражданско участие и ще се оптимизират публичните ресурси при организиране и провеждане на референдуми. Освен това според народните представетели „пряката и представителна демокрация не са взаимноизключващи се форми. Тяхното съчетаване и едновременно упражняване е пълноценна реализация на народния суверенитет”.