Въпросът за партийната субсидия се оказва, че е един от най-вълнуващите за народните представители. Пръв по темата отношение взе независимият депутат Велизар Енчев. Той депозира в Народното събрание проект на Закон за допълнение на Закона за политическите партии, с който предложи драстично намаляване на партийната субсидия, като за един получен глас на парламентарни избори да се дават не 11 лева, както е сега, а не повече от 5 лева.

На 21 и 22 май 2015 г. са депозирани нови два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, които имат отношение по темата.

Първият от тях е на депутатите от БДЦ. Депутатите предлагат Законът за политическите партии да се промени като политическите партии получат възможност в 7-дневен срок да отстраняват допуснати нередности или непълноти в представения от тях финансов отчет и съпътстващите го документи. Повод за това предложение вероятно са неблагополучията на партийния лидер Бареков със Сметната палата – според контролния орган, финансовият отчет на ББЦ не е бил подаден в срок, а в декларацията на дарителите на партията липсват ЕГН –та на част от дарителите и същата не е оформена в съответствие с изискванията.

Според действащият в мемента Закон за политическите партии, политическите партии предоставят на Сметната палата финансовите си отчети до 31 март всяка година. Към отчета се прилага декларация по образец, в която се съдържа списък на физическите лица, направили дарение. Годишен финансов отчет, който не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и/или не е придружен с декларация на дарителите се смята за неподаден. Ако се приеме предложената от БДЦ промяна, партиите ще получат възможност за „поправителен”, което е от изключително значение, защото неподаването в срок на финансов отчет с декларация за дарителите на партията, както и подаването на сгрешен отчет са основание за спиране на партийната субсидия до следващите парламентарни избори.

Според мотивите на депутатите от БДЦ, за да се утвърждава принципа на политическия плурализъм е необходимо държавата да се ангажира с осигуряване на независимо и самостоятелно съществуване на политическите партии, именно за това е партийната субсидия. След като Конституцията е признала политическите партии като основните субекти, които могат да участват в политическия процес в държавата, то държавата следва да им съдейства за осъществяване на техните функции. Държавата е длъжна да субсидира политическите партии като последните са заслужили това свое право, печелейки определен процент от гласовете на избирателите. Според депутатите от БДЦ, субсидията е „жизнено важна” за политическите партии и нейното спиране „би довело в най-честия случай до административното закриване на партията”. След като се запознахме с мотивите към законопроекта оставаме в недоумение как функционират без държавни субсидии политическите партии в много от демокрациите по света и как са съществували политическите партии в България до решението да им се отпуска държавна субсидия.

Въпросът за партийната субсидия вълнува и депутатите от Патриотичния фронт. На 22 май 2015 г. те депозират собствен законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

Патриотите предлагат въвеждането на твърда сума в размер на 6 лева за действителен глас на последните парламентарни избори. Патриотите обосновават своето предложение с обстоятелството, че средния размер на партийната субсидия в ЕС е 3,5 евро или 7 лева на глас. „Общоизвестен факт е, че България е най-бедната страна в Европейския съюз и на този фон, размерът на субсидията от 11 лева за получен глас е финансово необоснован”.

Независимо от броят на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, депутатите предлагат максималният размер на партийната субсидия да не може да надвишава 3 млн. лева годишно. В мемента годишният размер на партийната субсидия за партиите от Патриотичния фронт е под този таван. Въвеждането му обаче силно ще засегне ГЕРБ, БСП и ДПС, които ще трябва да се лишат от милиони. Ако се приеме предложението на патриотите, то ще трябва да влезе в сила на 01.01.2016 г. и ще донесе икономия от над 50 %, която може да бъде насочена към други бюджетни пера. В момента размерът на годишната субсидия за политическите партии е 34 584 418 лева.

Изводът, който може да се направи е, че политическите партии в парламента силно се интересуват от въпроса с партийната субсидия. Този интерес ще се засилва с приближаването на местните избори, защото от него може да се извлекат политически дивиденти. Никой до момента обаче не предлага нова система за партийно финансиране, която да обвързва основанието и размера на партийната субсидия с функциите, които трябва да изпълняват политическите партии и с резултатите от изпълнението на тези функции. На партийната субсидия се гледа като на „плячка”, която партиите са си заслужили, печелейки определен процент от гласовете на избирателите. Липсва и законодателно предложение, с което да се изясни какво означава понятието „други присъщи за дейността на партията разходи”, които политическите партии могат да отчитат пред Сметната палата, наред с разходите, свързани с подготовка и участие в избори, за осигуряване на работата на партийните структури и за организационни разходи по провеждане на мероприятия. Тази неяснота според Цветан Цветков – председател на Сметната палата пречи за осъществяването на ефективен контрол.

_{Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в}   

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}