Фундаменталният въпрос за партийната субсидия

Непълнолетните майки да нямат право на семейни помощи за деца
21.05.2015
Разчиства ли ГЕРБ пътя за референдума?
26.05.2015

Фундаменталният въпрос за партийната субсидия

Въпросът за партийната субсидия се оказва, че е един от най-вълнуващите за народните представители. Пръв по темата отношение взе независимият депутат Велизар Енчев. Той депозира в Народното събрание проект на Закон за допълнение на Закона за политическите партии, с който предложи драстично намаляване на партийната субсидия, като за един получен глас на парламентарни избори да се дават не 11 лева, както е сега, а не повече от 5 лева.

На 21 и 22 май 2015 г. са депозирани нови два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, които имат отношение по темата.

Първият от тях е на депутатите от БДЦ. Депутатите предлагат Законът за политическите партии да се промени като политическите партии получат възможност в 7-дневен срок да отстраняват допуснати нередности или непълноти в представения от тях финансов отчет и съпътстващите го документи. Повод за това предложение вероятно са неблагополучията на партийния лидер Бареков със Сметната палата – според контролния орган, финансовият отчет на ББЦ не е бил подаден в срок, а в декларацията на дарителите на партията липсват ЕГН –та на част от дарителите и същата не е оформена в съответствие с изискванията.

Според действащият в мемента Закон за политическите партии, политическите партии предоставят на Сметната палата финансовите си отчети до 31 март всяка година. Към отчета се прилага декларация по образец, в която се съдържа списък на физическите лица, направили дарение. Годишен финансов отчет, който не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и/или не е придружен с декларация на дарителите се смята за неподаден. Ако се приеме предложената от БДЦ промяна, партиите ще получат възможност за „поправителен”, което е от изключително значение, защото неподаването в срок на финансов отчет с декларация за дарителите на партията, както и подаването на сгрешен отчет са основание за спиране на партийната субсидия до следващите парламентарни избори.

Според мотивите на депутатите от БДЦ, за да се утвърждава принципа на политическия плурализъм е необходимо държавата да се ангажира с осигуряване на независимо и самостоятелно съществуване на политическите партии, именно за това е партийната субсидия. След като Конституцията е признала политическите партии като основните субекти, които могат да участват в политическия процес в държавата, то държавата следва да им съдейства за осъществяване на техните функции. Държавата е длъжна да субсидира политическите партии като последните са заслужили това свое право, печелейки определен процент от гласовете на избирателите. Според депутатите от БДЦ, субсидията е „жизнено важна” за политическите партии и нейното спиране „би довело в най-честия случай до административното закриване на партията”. След като се запознахме с мотивите към законопроекта оставаме в недоумение как функционират без държавни субсидии политическите партии в много от демокрациите по света и как са съществували политическите партии в България до решението да им се отпуска държавна субсидия.

Въпросът за партийната субсидия вълнува и депутатите от Патриотичния фронт. На 22 май 2015 г. те депозират собствен законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

Патриотите предлагат въвеждането на твърда сума в размер на 6 лева за действителен глас на последните парламентарни избори. Патриотите обосновават своето предложение с обстоятелството, че средния размер на партийната субсидия в ЕС е 3,5 евро или 7 лева на глас. „Общоизвестен факт е, че България е най-бедната страна в Европейския съюз и на този фон, размерът на субсидията от 11 лева за получен глас е финансово необоснован”.

Независимо от броят на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, депутатите предлагат максималният размер на партийната субсидия да не може да надвишава 3 млн. лева годишно. В мемента годишният размер на партийната субсидия за партиите от Патриотичния фронт е под този таван. Въвеждането му обаче силно ще засегне ГЕРБ, БСП и ДПС, които ще трябва да се лишат от милиони. Ако се приеме предложението на патриотите, то ще трябва да влезе в сила на 01.01.2016 г. и ще донесе икономия от над 50 %, която може да бъде насочена към други бюджетни пера. В момента размерът на годишната субсидия за политическите партии е 34 584 418 лева.

Изводът, който може да се направи е, че политическите партии в парламента силно се интересуват от въпроса с партийната субсидия. Този интерес ще се засилва с приближаването на местните избори, защото от него може да се извлекат политически дивиденти. Никой до момента обаче не предлага нова система за партийно финансиране, която да обвързва основанието и размера на партийната субсидия с функциите, които трябва да изпълняват политическите партии и с резултатите от изпълнението на тези функции. На партийната субсидия се гледа като на „плячка”, която партиите са си заслужили, печелейки определен процент от гласовете на избирателите. Липсва и законодателно предложение, с което да се изясни какво означава понятието „други присъщи за дейността на партията разходи”, които политическите партии могат да отчитат пред Сметната палата, наред с разходите, свързани с подготовка и участие в избори, за осигуряване на работата на партийните структури и за организационни разходи по провеждане на мероприятия. Тази неяснота според Цветан Цветков – председател на Сметната палата пречи за осъществяването на ефективен контрол.

Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в 
  

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.